Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение №2323/06.12.2016 г. по адм. д.№1194/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение №РД-56/11.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане №319/12.03.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пловдив. С разпореждането е наредено на „Областно пътно управление“ гр. П. при Агенция „Пътна инфраструктура“ /А „ПИ“/, да внесе сумата по ревизионен акт за начет вх.№295/27.02.2014 г. в общ размер на 653, 98 лв.

Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че липсва причинна връзка между изплатените пенсионни суми на Р. С. Р. и издаденото Удостоверение №ЧР-08-37/12.04.2013 г.. Удостоверението впоследствие е анулирано от осигурителя, но е довело до неправилно отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО в минимален размер и добавка по чл. 84 КСО. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да се потвърди процесното решение и разпореждането на ръководителя на контрола по разходите. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директорът на Областно пътно управление гр. П., редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез юрк.В. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на представителя на касационния жалбоподател. Решението е постановено в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и е необосновано. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че...