Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т., от гр. [населено място] против решение № 337 / 26.10.2016 г. по адм. дело № 139 / 2016 г. на Административен съд – гр. П.. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВП при МС) не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 337 / 26.10.2016 г. по адм. дело № 139 / 2016 г. Административен съд – гр. П. е отхвърлил оспорването по жалба на Р. Д. Т., от гр. [населено място] срещу решение по протокол № 5 / 29.10.2015 г., в частта му по т. 3.1, приложение № 4, по т. 126 на МКВП при МС. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите на касатора, че след като веднъж административният съд е прекратил...