Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. - главен архитект на община В. и Т. Г. Г., чрез адв. Д. И. като процесуален представител, срещу решение № 1036 от 13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1908/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването им против заповед № ДК-11-В-06/13.06.2016 г. на началника на РО „НСК” – Варна при РДНСК Североизточен район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - началникът на РО „НСК” – Варна при РДНСК Североизточен район, чрез пълномощника си юрк. М., изразява становище за неоснователнаост на касационната жалба.

Ответникът – Е. Г. П. поддържа становище за нейната основателност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалби на Т. Г. Г. и главния архитект на община В. срещу заповед № ДК-11-В-06/13.06.2016 г. на началника на РО „НСК” – Варна при РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 156, ал. 3 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ), е отменено разрешение за строеж № 59/27.05.2016 г. на главния архитект на община В. за "Многофамилна жилищна сграда с магазин и кафе-бар, находяща се в УПИ [номер] "жил. стр." (с идентификатор [номер]), кв. 89 по плана на 28 м. р., [населено място], район [район], ведно с одобрените инвестиционни проекти. Административният орган е приел, че е допуснато нарушение на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, тъй като е надвишен предвидения в ПУП – ПРЗ за посочения УПИ, в който се предвижда построяването на сградата, коефициент на интензивност на застрояване - Кинт=2. Мотивът е, че в разгънатата застроена площ (РЗП) на сградата неправилно не е включена застроената площ на всички надземни етажи, конкретно тази в подпокривното пространство на кота +9.30 (етаж 4). С включването на тази площ коефициентът на интензивност на застрояване се увеличава на 2.25.

За да отхвърли оспорванията, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на съществени нарушения в процедурата и в съответствие с материалния закон. Този извод е обосновал със заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. К., съгласно което пространството на кота +9.30 е тавански етаж в сградата и отговаря на изискванията за жилищни помещения съгласно § 5, т. 30 ДР ЗУТ и чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. Според съда в РЗП на сградата следва да се включи и площта на четвъртия етаж, тъй като неизползваемото подпокривно пространство, отразено в проекта, не представлява "студен двойно вентилируем плосък покрив", в какъвто смисъл е заключението на вещото лице арх. Н., което не е възприел. Достигнал е до извод, че макар и с по-малка квадратура (164, 04 кв. м) от приетата в заповедта (175.47 кв. м) поради предвидените отстъпи на таванския етаж, интензивността на застрояване на УПИ отново надвишава предвидената по плана такава с 0.21.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Законосъобразно съдът е приел, че оспорената пред него заповед е валиден акт. Възражението за издаването й от некомпетентен орган е неоснователно.

Съгласно чл. 156, ал. 2 ЗУТ органите на Дирекцията за национален строителен контрол проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Според ал. 3 на същата разпоредба при констатиране на нарушения по ал. 2, както и на други нарушения, водещи до незаконосъобразност на издадените строителни книжа, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице отменя с мотивирана заповед разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти.

Видно от приложената по делото заповед от 11.08.2014 г. началникът на ДНСК е предоставил на началниците на РО „НСК” към РДНСК изброените в нея правомощия, сред които да издават и заповеди за отмяна на разрешения за строеж на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ (т. 12 от същата). Следователно, издателят на оспорената заповед разполага с компетентност да отменя издадени строителни разрешения в резултат на извършена служебна проверка, какъвто е настоящият случай.

Незаконосъобразен е изводът на административния съд, че разрешението за строеж, отменено със заповедта, е издадено в нарушение на закона поради неправилно определяне на коефициента за интензивност на застрояване по отношение на конкретния УПИ.

Според чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Един от елементите на всеки ПУП – ПЗ е коефициентът на интензивност на застрояване (Кинт).

„Интензивност на застрояване” съгласно § 5, т. 19 ДР ЗУТ на урегулиран поземлен имот е отношението на разгърнатата застроена площ към площта на урегулирания имот, изразено в абсолютно число. Според § 5, т. 18 ДР ЗУТ "разгърната застроена площ" е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В разгърнатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното простанство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите.

По делото е установено, че действащият ПУП – ПРЗ за процесния УПИ, одобрен със заповед от 19.06.2014 г. на зам. кмета на община В., предвижда интензивност на застрояване Кинт=2. Площта на УПИ [номер], кв. 89 по плана на район [район] е 305 кв. м. В случая интензивността на застрояване е определена правилно като съотношение между разгънатата застроена площ на предвидената за изграждане жилищна сграда и площта на УПИ.

Видно от обяснителната записка и представения инвестиционен проект по част „Архитектура” е посочен показател коефициент „интензивност на застрояване” - 1.75, изчислен като отношение на РЗП на строежа – 536, 03 кв. м спрямо площта на УПИ. Незаконосъобразно съдът е приел, че разгънатата застроена площ следва да се увеличи с площта на цялото подпокривно пространство. В РЗП съгласно законовата дефиниция се включва само застроената площ в него. От данните по делото се установява, че такава застроена площ в подпокривното пространство на сградата не е предвидена.

Видно от част „архитектурна” на оценката за съответствието на инвестицонния проект с основните изисквания към строежите, на кота +9, 30 ще се разположат стълбищна клетка, коридор и неизползваемо подпокривно пространство. Това се установява и от приложения проект.

Неправилно съдът е извършвал преценка дали пространството на кота +9, 30 отговаря на изискванията за размери на жилищни помещения в подпокривното пространство съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/ 2003 г. В приетия по делото одобрен инвестиционен проект липсва отразяване на жилищни помещения в подпокривното пространство, каквито са предвидени на втория и третия етаж на проектираната жилищна сграда. В подпокривното пространство може да се разполагат не само жилищни помещения, но и други с различно предназначение, за които не се отнасят изискванията по чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/2003 г. Такива в случая не са предвидени. Тези доказателства водят до извод, че разположеното на кота +9, 30 е проектирано като неизползваемо подпокривно пространство, поради което не може да се определи като застроена площ в него по смисъла на § 5, т. 19 ДР ЗУТ.Стелно, площта на подпокривното пространство не следва да се включва в разгънатата застроена площ на сградата при определяне на Кинт. В случай на бъдещо преустройство на подпокривното пространство в жилище, то ще подлежи на нова самостоятелна преценка за спазване изискванията за съответствието му с предвижданията на ПУП, вкл. и по отношение интензивността на застрояване.

Направеното от съда заключение в обратен смисъл е необосновано и в противоречие с материалния закон. Оспорената заповед е незаконосъобразна. Разрешението за строеж, предмет на извършената по чл. 156, ал. 3 ЗУТ служебна проверка, е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, поради което следва да се потвърди.

С оглед изложеното подадените пред Административен съд - Варна жалби са основателни и като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон решение. Последното подлежи на отмяна и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на началника на РО „НСК” – Варна при РДНСК Североизточен район като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

При този резултат на отмяна подлежи и определението, с което Т. Г. Г. и главният архитект на община В. са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Предвид изхода на делото и направеното искане, РДНСК Североизточен район следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски, както следва: на Т. Г. Г. - в размер общо на 1415 лева, от които 15 лева държавни такси за двете съдебни инстанции, 300 лева – депозити за вещи лица и 1100 лева – заплатени адвокатски възнаграждения (съответно 600 лева за първата и 500 лева за касационната инстанция). На В. С. Б. като главен архитект на община В. следва да се присъдят разноски в общ размер на 1875 лева, от които 15 лева държавни такси за двете съдебни инстанции, 300 лева – депозити за вещи лица и 1560 лева – заплатени адвокатски възнаграждения (съответно 960 лева за първата и 600 лева за касационната инстанция).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1036 от 13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 1908/2016 г. по описа на Административен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № ДК-11-В-06/13.06.2016 г. на началника на РО „НСК” – Варна при РДНСК Североизточен район и ОСТАВЯ В СИЛА разрешение за строеж № 59/27.05.2016 г. на главния архитект на община В..

ОСЪЖДА РДНСК Североизточен район да заплати на Т. Г. Г. направените по делото разноски в размер на 1415 (хиляда четиристотин и петнадесет) лева.

ОСЪЖДА РДНСК Североизточен район да заплати на В. С. Б. направените по делото разноски в размер на 1875 (хиляда осемстотин седемдесет и пет) лева.

Решението е окончателно.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия А. А

Не споделям становището на мнозинството на съдебния състав за неправилност на обжалваното решение.

Оспорената пред съда заповед се основава на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, съгласно която предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.

Правилно е прието от началника на РО „НОК” – Варна при РДНСК Североизточен район, че в случая издаденото от главния архитект на община В. разрешение за строеж, ведно с одобрените с него инвестиционни проекти е незаконосъобразно, като противоречащо на определения с действащия ПУП – ПРЗ за процесния имот коефициент на интензивност на застрояване Кинт=2, тъй като същият се надвишава с предвиденото застрояване.

„Интензивност на застрояване” според § 5, т. 19 ДР ЗУТ на урегулиран поземлен имот е отношението на разгърнатата застроена площ към площта урегулирания имот, изразена в абсолютно число. При безспорно установената площ на УПИ, върху който се предвижда разрешеното строителство, съотношението, дължимо се за постигане на предвижданията на подробния устройствен план като математическа величина, следва да се определи със съобразяване на допустимата за реализиране разгъната застроена площ.

ЗУТ дава легално определение и на понятието „разгъната застроена площ”, а именно, сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване – § 5, т. 18 ДР ЗУТ.

От представените по делото части от инвестиционния проект, част „Архитектурна”, вертикален разрез и разпределение на кота +9.30 м, обяснителната записка към проекта, както и от извършената оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, изготвена съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗУТ, еднозначно се установява, че застроената площ, която следва да бъде взета предвид при определяне на коефициента за интензивност на застрояване в имота е по-голяма от тази, приета от главния архитект на О. В при издаване на отмененото с оспорената заповед разрешение за строеж. Изрично в инвестиционния проект е отразено, че след кота +9.30 до кота +11.35 (покрив) се предвижда „четвърти етаж”, в който се определя „застроена площ от 153, 40 кв. м”. Изграждането на четвърти етаж се потвърждава от обяснителната записка към проекта, в която е отбелязано какво е предвиждането за него, както и от съдържанието на оценката за съответствие, коментираща част „Архитектурна” на проекта.

След като в инвестиционния проект е предвидена застроена площ от 153, 40 кв. м на четвъртия етаж на сградата, предмет на разрешението на строеж, то по силата на законовото изискване на § 5, т. 19 ДР ЗУТ тази застроена площ следва да бъде взета предвид при определяне на интензивността на застрояване на урегулирания поземлен имот, като се включи в разгънатата застроена площ на сградата. Съответно при съобразяването й, видно от заключението на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице арх. К., се нарушава допустимия от подробния устройствен план Кинт на имота.

Ирелевантно за определяне на коефициента на интензивност на застрояването е посочването в инвестиционния проект, че част от четвъртия етаж е „неизползваемо подпокривно пространство”. Изискването на закона е относимо към обема на сградата като обща разгъната застроена площ към квадратурата на поземления имот, в който същата следва да бъде реализирана, а не от конкретното предназначение на застроените площи. Отделно от това, при липса на законово определение за „неизползваема” площ, то следва за такава да се приеме тази, която по технически показатели – височина, обем и др. реално не би могла да бъде използвана за каквито и да е нужди. В случая тази неизползваемост не е доказана в одобрения инвестиционен проект, а напротив, видно от заключението на вещото лице арх. К., определената площ като неизползваемо подпокривно пространство отговаря на изискванията за допустими от закона помещения. Предвиденият четвърти етаж не е такъв по смисъла на § 5, т. 47 ДР ЗУТ, но несъмнено попада в хипотезата на § 5, т. 51, тъй като е разположен в подпокривното пространство и е ограничен от покривната плоскост.

Ето защо, правилно в случая административният орган е приел незаконосъобразност на разрешението за строеж на главния архитект на О. В, тъй като същото е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 във вр. с § 5, т. 18 и т. 19 ДР ЗУТ.

По тези съображения считам, че обжалваното решение, с което оспорванията срещу заповедта на началника на РО „НСК” – Варна при РДНСК Североизточен район са отхвърлени, е правилно и следва да се остави в сила.

Съдия Ан. Ананиева: