Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 3, представлявано от управителя Т. Г. Т., чрез адв. И. К., против Решение № 574 от 03.04.2017г., постановено по адм. д. № 123/2017г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№ Р-02000216002318-091-001/19.09.2016 год., на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с Решение № 286/14.12.2016 година на директора на Дирекция “ОДОП”-Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в несъобразена от първоинстанционния съд необоснованост на фактическите констатации на РА, издаден по общия ред; доказано било подаването на коригираща декларация със Заявление №ИТ-00-6252/04.05.2012г., подадено до ТД на НАП Бургас, което решаващият съд игнорирал; необосновано съдът и органите по приходите са приели, че РЛ се е отказало от пренасяне на данъчната загуба до изчерпването й през следващите пет години.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" –Бургас не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по съществото й съобрази следното:

С оспорения пред АС РА на ревизираното дружество са определени допълнителни задължения по ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О) (ЗКПО) за данъчен период 2012 година в размер на 17 809, 20 лева главница и 6 284, 04 лева лихви, а за данъчен период 2013година - 552, 53 лева главница и 138, 82 лева лихви.

Органите по приходите са установили, че за 2009г. и 2010г. [фирма] е декларирало данъчни загуби, които на основание чл. 70, ал. 1 от ЗКПО е могло да бъдат пренесени последователно до изчерпването им през следващите пет години. Констатирали са, че с подадената за 2011г. годишна данъчна декларация дружеството не е упражнило правото си да приспадне реализираната за 2009г. данъчна загуба. Приели са, че подаденото заявление през 2012г. вх.№ ИТ – 00 – 6252/04.05.2012г. за корекция на ГДД касаеща 2011г. с вх.№ 200П0045034/24.02.2012г., с което е декларирано приспадане на загубата от финансовия резултат за 2012 е направено след срока за извършване на корекция. Предвид това и на основание чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, са оспорили приспадната от данъчният финансов резултат за 2012г. данъчна загуба в размер на 178 092 лв. и за 2013г. в размер на 5 525, 51 лв.

За да отхвърли изцяло жалбата, първоинстанционният съд е потвърдил фактическите и правни изводи на ревизиращите. Приел е за доказано наличието на данъчна загуба, декларирана за приспадане през 2012, вместо през 2011г., което, според съда, е пречка за намаляване на резултата за 2012 и 2013г. по ЗКПО. Решението е правилно.

Не е било спорно пред АС, че ревизираното дружество е подало Заявление № ИТ-00-6252/04.05.2012г., с което моли да му бъде разрешено да направи корекция на подадената на 24.02.2012г. ГДД за 2011г., тъй като с нея е пропуснало да декларира, че желае да упражни правото на приспадане на декларираната за 2009г. данъчна загуба.

Жалбоподателят не е подал коригираща годишна данъчна декларация за 2011г. в срок.

Срокът за подаване на такава декларация е регламентиран в чл. 104, ал. 1 от ДОПК, а заявлението за подаване на коригираща декларация е депозирано на 04.05.2012г.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ДОПК, подателят може да прави промени в декларацията след подаването, но преди да е изтекъл срокът за подаването.

Срокът за подаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО е 31 март на следващата година, в случая до 31.03.2012г. Промените могат да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, с основата и с определените задължения. Според ал. 2 промените се извършват с нова декларация.

Съгласно чл. 104, ал. 3 ДОПК подадена след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.

Цитираната ал. 3 не позволява установяване на невярност на данните в декларацията, подадена от данъчно задълженото лице, тъй като въвежда фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито са заявени в декларацията, подадена в срок.

Предвид изложеното, възраженията на жалбоподателя, че органът по приходите е следвало да вземе предвид допуснатата от него техническа грешка са неоснователни. Нормата на чл. 104, ал. 3 ДОПК задължава органите по приходите при определяне на данъчното облагане да вземат предвид данните в подадена в срок декларация, поради което настоящата инстанция приема, че правилно са определени задълженията на [фирма] за 2012г. и 2013г., с оглед регламентираното в чл. 70, ал. 2 от ЗКПО.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 574 от 03.04.2017г., постановено по адм. д. № 123/2017г. по описа на Административен съд-Бургас. Решението не подлежи на обжалване.