Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби от Н. Х., гражданка на Р. Ю. А, чрез пълномощника й адв. Г.И., САК и от Кмета на О. В, чрез юрк. Д.К., против Решение № 773/03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 2455/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, VII състав, с което, по жалба на Р. Р., е отменена като незаконосъобразна, заповед № 2658/29.07.2016г. на Кмета на община В., издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, с която е наредено на Н. Х., Р. П. Р. и [фирма], като собственици на сгради с идентификатори [номер] и [номер], находящи се на [улица], № [номер], [населено място], да извършат премахването им, в срок до 30.09.2016г., като опасни за здравето и живота на преминаващите хора и застрашени от самосрутване, поради състоянието им. Общината е осъдена да заплати на Р. П. Р. сумата от 865 лв. разноски по делото.
Касационната жалба на Н. Х. е подадена бланкетно, с искане за отмяна на решението като неправилно, като с допълнителна молба е посочено, че е налице противоречие в съдебния акт относно възможността/невъзможността за заздравяване на сградите и неясната експертиза, на която е позовано то. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане, с указания за назначаване на нова СТЕ, прави се и принципно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
В съдебното заседание касационната жалбоподателка, своевременно призована, не се явява, не се представлява. Постъпила е на 27.02.2018 г. молба от адв. Г. И., с която се прави заявление за даване ход на делото и се взима становище по съществото на спора, с приложен 1 бр. списък на разноските - 5 лв. за държавна такса.
Кметът на О. В, чрез юрк. Д. К., е обжалвал решението, с твърдения за неговата неправилност, поради...