Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя И. Л. С., против Решение № 279 от 24.02.2017г., постановено по адм. д. № 2309/2016г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16002415009850-091-001/08.06.2016г., на органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 573/18.08.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. П., с който на оспорващия за периоди месец юли и месец август 2015г. по 24 бр. фактури, издадени от [фирма], е отказан данъчен кредит в размер на 41 941, 65 лева с прилежаща лихва 2 561, 76 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС като съдът неправилно е приел, че не е налице изключението на чл. 6, ал. 4, т. 2 ЗДДС и незаконосъобразно е потвърдил отказа на данъчен кредит.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и РА, както и да се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, чрез юрк.Х., оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и взе предвид становищата на страните, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по съществото й съобрази следното:

С оспорената пред първоинстанционния съд част на РА, на РЛ за периоди месец юли и месец август 2015г. по 24 бр. фактури от [фирма], е отказан данъчен кредит в размер на 41 941, 65 лева с прилежаща лихва 2 561, 76 лв.

Органите по приходите са приели, че не е доказано стоката да е използвана във връзка с независимата икономическа дейност на дружеството, което е базисно условие за признаване на претендираното право.

В ревизионното производство и при оспорването на РА по административен и съдебен ред, тезата на дружеството е била, че получените цигари - стока, с която дружеството не търгува, са били използвани от него за рекламна кампания, в която върху всяка кутия е залепван стикер със съдържание, рекламиращо млечните продукти на дружеството, а цигарите били раздавани на пълнолетни граждани на С. З, като за дейността по раздаването на цигарените кутии дружеството наело физически лица на граждански договори.

Оспореният пред АС ревизионен акт, заповедта за възлагане на ревизията и ревизионният доклад са подписани валидно от посочените в тях издатели.

За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд като е анализирал подробно приложимата материално-правна уредба и е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, е приел, че тежест на ревизираното лице е доказването на хипотезата на чл. 70, ал. 3, т. 5 ЗДДС, като основание за изключване на приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от същия закон, предвиждащ ограничение на правото на приспадане.

Правилно съдът е приел, че доколкото безсъмнено доставките на придобитите цигари в полза на граждани на С. З са безвъзмездни, жалбоподателят е следвало да докаже, при условията на пълно и пряко доказване, че предоставянето на стоките се отнася и допринася към осъществяваната от него икономическа дейност, безвъзмездното разпореждане е с рекламна цел, при което стоките са с незначителна стойност и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.

Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел, че такова доказване не е извършено. Не е установено твърдяната рекламна кампания да е повлияла на приходите от продажби на ревизираното дружество като косвено доказателство за връзката й с въпросната независима икономическа дейност.

Не е доказано нито закупуването на залепваща хартия в необходимите значителни количества /за отпечатването на 59 850броя стикери/, нито използването й по твърдяния от жалбоподателя начин. Доказването на тези обстоятелства е във властта на самото ревизирано дружество, като неотразяването на никакви разходи във връзка с твърденията за организиране на реклама по посочения начин не е логично, ако такива разходи действително са направени.

Съдът подробно е анализирал събраните гласни доказателства на лицата, посочени като ангажирани в раздаването на цигарите, носещи рекламни стикери и обясненията на представляващия ревизираното дружество. Правилно съдът е преценил гласните доказателства, предвид констатираните противоречия между тях и обясненията на управителя на РЛ. Липсата на каквито и да е доказателства и дори твърдения, че на рекламиращите са предоставяни стоки за дегустация в рамките на рекламната кампания, също поставят под съмнение обективността на събраните свидетелски показания.

Обосновано съдът е приел и че не са доказани кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 3, т. 5 - предоставените стоки да са с незначителна стойност и доставката им да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Общата стойност на безвъзмездно предоставената стока е 209 708, 12 лв. без ДДС и няма данни дали тя наистина е предоставена на различни лица, като се има предвид и броя на кутиите цигари, съотнесен към броя на пълнолетното население на града. В този смисъл е цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика, както и Решение № 6077 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2012 г., I отделение.

Неоснователно е оплакването за несъобразяване на задължително тълкуване на разпоредби от Директивата по ДДС в Решение на СЕС по дело С-118/11. Както в молбата на процесуалния представител на касатора от 11.10.2017г. се признава, спорът в главното производство по това дело съществено се различава от настоящия.

Доводът в същата молба, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в контекста на втората хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС също е неоснователен. Член 70, ал. 1, т. 2 предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Административният съд ясно е посочил, че според него е налице първата хипотеза на нормата и доколкото този извод е обоснован на събраните доказателства, не е било необходимо обсъждането на втората хипотеза. Двете хипотези са дадени алтернативно и наличието на която и да е от тях обосновава ограничението на правото на данъчен кредит. Твърденията в същата молба, че стойността на получените от ревизираното дружество цигари са част от общите разходи на лицето, формиращи цената на доставяните от него стоки и услуги, не съответстват на такова фактическо установяване както в ревизионното производство, така и пред първоинстанционния съд.

Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и доразвити в писмената молба от 11.10.2017г. и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 865лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 279 от 24.02.2017г., постановено по адм. д. № 2309/2016г. по описа на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Л. С., да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. П. при ЦУ на НАП 1 865лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.