Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. Т.К., против Решение №1128/23.02.2017г. на Административен съд София - град по адм. д.№ 2377/2016г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № Р-22221015001647-091-001/10.11.2015 г., на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 154/01.02.2016г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София („ОДОП“ – София) при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 63 850, 17лв. за дан. период м. 11.2014г.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в : липса на мотиви относно една част на спорния по делото предмет, както е очертан от самия съд и по-конкретно : дали процесният имот e използван в независимата икономическа дейност на дружеството; необоснованост, при игнориране на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което установявало използването на процесния имот в независимата икономическа дейност на РЛ; неправилно прилагане на материалния закон при обсъждане на неприложима норма - чл. 61 от ЗДДС; несъобразяване на съдебната практика на ВАС относно правото на приспадане на ДК за налични активи към момента на регистрацията по ЗДДС, тълкувателната практика на ВАС по ТР №5/2004 и съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк.Д.,...