Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОДОП”-София при ЦУ на НАП против Решение №2659/21.04.2017г. на Административен съд София-град, по адм. д.№ 6924/2016г., с което по жалба на [фирма] е отменен РА № 2041401398/02.07.2014г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1814/08.10.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП”, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 30 324лв за м. 06.2013г. по фактура на [фирма], с предмет „разработване на модули за мобилно приложение и обслужване на складови операции“ и начислени лихви.
В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в следното:
Съдът не изпълнил задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с отменителното решение на ВАС като приел, че по принцип недоказването на техническата и кадрова обезпеченост на доставчика да изпълни доставката, по която получателят претендира данъчен кредит не може да бъде самостоятелно основание за отказ на претендираното право и се постави в тежест на доказване на получателя доказването на посочения факт.
Съдът не установил релевантния факт на наличие у доставчика на закупените през 2008г. монитор и компютърни конфигурации в периода 01.06.2012г.-18.06.2013г. при установеното от една от експертизите, че за този период доставчикът нямал отразени в счетоводството ДМА. Всички представени, съпътстващи доставката, доказателства били съставени за целите на оспорването на РА.
Необосновано съдът кредитирал приетото при повторното разглеждане на делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което било изготвено без проверка от страна на вещото лице на компютъра, на който се твърди, че е създаден процесният софтуер. Отделно от това, експертизата не потвърдила извършването на процесното програмиране на мобилно приложение за обслужване на складови операции, защото към датата на...