Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. С. против Решение № 7102/27.11.2017 г., постановено по административно дело № 563/2017 г. по описа на Административен съд – София град. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № Р-22220215010970-091-001/28.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 2212/16.12.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” гр. С., с който на В. Д. П. са определени задължения в общ размер на 58 079, 40 лева, в това число и лихви за забава, на основание чл. 19 ДОПК.

В касационната жалба се съдържат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи за това, че съдът не е взел предвид всички факти и доказателства по случая, не е очертал правния спор и не е определил правно относимите за решаване на спора факти, игнорирал е правилата за доказване в процеса, неправилно е възприел и интерпретирал заключението на вещото лице. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се потвърди процесния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстнации.

Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт С., която моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея.

Ответната страна – В. Д. П. се представлява от адвокат П., която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, развити в писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, като счита, че оспореното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен...