Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив обжалва решение № 580/13.04.2017 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 1736/2016 г., поправено с решение № 1049/16.06.2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001315004688-091-001/14.03.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив относно установените задължения на [фирма], [населено място] по ЗДДС - отказ на право на данъчен кредит в размер на 31 298.80 лева и съответните лихви от 10 721.74 лева и корпоративен данък за 2012 г. в размер на 8 333.40 лева и съответните лихви.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за неправилна преценка на доказателствата по делото и необсъждане на явните противоречия между тях.

По доставките на СМР от [фирма] касаторът твърди, че не е доказано, дали дружеството е реален извършител на услугите. От значение за реалното осъществяване на доставките е престирането на труд от прекия доставчик. По същество доводите за липса на доставки се основават на твърдения, че доставчикът не разполага с необходимия материален, технически и трудов ресурс за изпълнението на фактурираните СМР по смисъла на чл. 9 ЗДДС.Пва се на показанията на св. Й., според които доставчикът е имал подизпълнители на обекта, а отделно ревизираното дружество е наемало хора от [населено място], с оглед ситуацията, при необходимост от работна ръка. Твърди, че тези показания са в противоречие с писмените обяснения на управителя А. П., според които не му е известно доставчикът да е имал подизпълнители. Във възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК управителят твърди, че доставчикът е изпълнил услугите със собствен ресурс. С. касатора това несъответствие потвърждава изводите на органите...