Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. Д. против решение № 1293 от 05.07.2016 г., постановено по адм дело № 98/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-619/25.11.2015 г., издадена от К. С. - разузнавач при [номер] РУ - [населено място] към ОД на МВР - [населено място] на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, както и доводите на страните. Правилно е приел, че полицейското задържане на касатора е извършено от компетентен орган, при спазване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предоставя правомощие на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лица, за които има данни за съпричастност към конкретно престъпно деяние. В случая е видно, че задържането на касатора е осъществено при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК (който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години). Тази разпоредба е посочена като правно основание за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), а като фактическо основание е посочено, че лицето М. И. Д. е заподозрян за подаване на злоумишлено телефонно обаждане, сигнал за поставена бомба в сградата на [наименование] гр. [населено място] на 25.11.2015 година. Същият е задържан на тази дата в 18.10 часа и е освободен на 26.11.2015 г. в 17.45 часа, като процедурни нарушения на полицейските органи не са констатирани.

Както пред административния съд, така и пред касационната инстанция Д. поддържа, че не е имало основание за неговото задържане, тъй като не е заплашвал, че ще саботира мероприятието и ще постави взривно устройство. С обажданията си по горещата линия при ОД на "Общински съвет за сигурност" изразил недоволството си от факта, че на планирания детски концерт с участие на дъщеря му ще присъстват официални лица, между които и кметът, което според него политизирало събитието.

От представените по преписката докладна записка и сведения на полицейски служители, както и от дневника за получени сигнали в община Б. се установява, че от телефонния номер на жалбоподателя са били осъществени 9 обаждания за периода от 10.19 часа до 13.23 часа. По време на същите Д. е потвърдил самоличността си, като казал, че няма да допусне гостите да влязат, че времето за приказки е свършило и вече е време да действа, че преди е работил като сапьор и мероприятието няма да се проведе, защото ще има бомба. Във връзка с отправената заплаха е сформирана дежурна оперативна група, районът е бил отцепен, извършено е претърсване на сградата, при което не е открито взривно устройство. Неколкократно е разговаряно с Д. да се яви в полицейското управление за изясняване на случая, но той отказал да стори това без му е връчена призовка, като впоследствие заявил, че ще се яви в удобно за него време. Поради това, че не бил намерен на адреса, е задържан при отиването му на работа.

При тези писмени доказателства неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че изложеното не отговаря на истината, защото не бил приет представения от него аудиозапис на разговорите. Съдържанието им се установява от дадените от полицейските служители сведения, които са безпротиворечиви. Установената фактическа обстановка сочи, че са били налице материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържането на Д. за срок от 24 часа, тъй като предположението за извършено от него престъпно деяние по чл. 326, ал. 1 от НК е било обосновано при наличните данни. Затова без правно значение е, че образуваното досъдебно производство е срещу неизвестен извършител, защото за налагането на принудителната административна мярка не е необходимо данните да уличават категорично лицето в извършване на престъпление. Целта на задържането е установяване самоличността на подателя на сигнала и предотвратяване на възможността той да се укрие или да създаде пречки за разследването. При проявеното от Д. нежелание да се яви доброволно в полицейското управление неоснователни са доводите му за неспазване на чл. 5 от ЕКПЧОС която гарантира и признава правото на свобода и сигурност, като лишаването от свобода е допустимо в изрично предвидените случаи и по реда, предвиден в закона. В настоящия случай ПАМ е приложена в съответствие с нормативните изисквания и ограничаването на правото на свобода е с оглед постигане на предвидените в закона цели, поради което е налице пропорционалност на държавната принуда.

Предвид изложеното съдебното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1293 от 05.07.2016 г., постановено по адм дело № 98/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.