1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2240

София, 19.07.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2237/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. В. К., представлявана от адв. П. Н., срещу определение № 778 от 16.03.2023 г. по в. ч. гр. д. № 399/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 69 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 593/2022 г. на Районния съд - К..

С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателката инцидентен установителен иск, с който се претендира да бъде прието за установено спрямо Е. Х. Я.-А., че постановлението за възлагане, издадено по изп. д. № 20138030400972 по описа на ЧСИ Т. М., е нищожно поради невъзможен предмет, и исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Жалбоподателката поддържа становище за неправилност на въззивното определение. Моли то да бъде отменено и делото да се върне с указания до районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Счита, че дадените указания за отстраняване на нередовности в исковата молба са неясни, а от друга страна спрямо нея е поставено изискване да посочи правното основание на претенцията си, каквото процесуално задължение намира, че законът не поставя. Отделно застъпва становището за преждевременно изразена от съда позиция досежно допустимостта на иска, а „за такъв вид недопустимост съдът не следи служебно“. В тази връзка, в изложение към жалбата поставя въпроса: „Процесуално допустимо...