№ 2469

гр. София, 17.08.2023 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 215 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Ш. А. Ш., чрез адв. К. Х. и Б. Р. Ш., чрез адв. Вл. В., срещу въззивното решение № 179 от 12.10.2022 год. по в. гр. д. № 244/2022 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 26.05.2022 год. по гр. д. № 669/2021 год. на районния съд, гр.Исперих. С него е отхвърлен предявеният от тях срещу Н. Ш.М. и Г. А. М. иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на североизточната част от поземлен имот, представляващ дворно място в [населено място], Разградска област, за което е отреден УПИ ** в кв. 29, с площ 600 кв. м., при описаните граници и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху тази част от имота.

Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по изложените съображения и с искане за отмяната му. Претендират присъждане на направените разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат произнасянето по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си” да противоречи на цитираната съдебна практика на ВКС /ТР № 1 от 4.01.2001 год. по т. д. № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, решение № 190 от 7.02.2020 год. по гр. д. № 24/2019 год. на І г. о., решение № 5 от 11.05.2020 год. по гр. д. № 1241/2019 год. на І г. о. и др./. В тях е даден положителен отговор на поставения въпрос, докато въззивният съд в обжалваното решение не е обсъдил твърденията на ищците относно наличие на държане от страна на ответниците на спорната част от имота, липсата на владение от страна на ответниците, възражението им, че не може да се придобие реална част от поземлен имот, който не отговаря на изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ.

Касаторите релевират същото основание за допускане на касационно обжалване на решението и по въпроса относно придобивната давност в хипотеза на допускане от страна на собственика, следва ли този, който се позовава на този придобивен способ да установи промяна в намерението си да свои имота, респ. кой и по какъв начин следва да установи преобръщането на държането във владение, като се позовават на решение № 73 от 14.07.2021 год. по гр. д. № 2589/2020 год. на ІІ г. о. и сочената в него съдебна практика.

Ответниците не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният ревандикационен иск за част от собствения на ищците поземлен имот е отхвърлен, въззивният съд приел въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, че ответниците осъществяват фактическа власт върху спорната част от дворното място преди и след 2010 год., когато ищците, сега касатори, са придобили собствеността върху дворното място. Последните не са се противопоставяли на това владение, като въпреки влошаване на отношенията им, самият ищец е поставил оградата между двете части от имота. Владението е продължило повече от десет години, с оглед на което ищците са загубили правото си на собственост върху спорната част от имота поради придобиването й по давност от ответниците, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69 ЗС. Липсват съображения по релевирания във въззивната жалба на ищците довод за забрана да се придобие по давност реална част от поземлен имот, на основание чл. 59 ЗТСУ /отм./, впоследствие и чл. 200 ЗУТ. Данните по делото сочат, че предмет на спора е част от УПИ, собственост на ищците, като в писмения отговор ответниците по иска са релевирали възражения за придобивна давност, евентуално за ползване на дворното място, в което е построена сграда, тяхна собственост, съгласно чл. 64 ЗС.

Както е посочено в приложеното към изложението решение № 133 от 23.10.2019 год. по гр. д. № 3565/2018 год. на ВКС, І г. о., по процесуалноправия въпрос е прието, че във въззивното производство съдът се произнася по наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като излага обоснован отговор, както и че необсъждането и непроизнасянето по всички своевременно заявени доводи и възражения е съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че това задължение на въззивния съд произтича пряко от съдържанието на разпоредбата на чл. 269 ГПК.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви за обосноваване на извода за придобиване на спорния имот на основание давностно владение, без обсъждане и анализ на доказателствата във връзка с довода за законовата забрана за приложението на този способ, настоящият състав на касационния съд намира, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първият от поставените правни въпроси.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 179 от 12.10.2022 год. по в. гр. д. № 244/2022 год. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 26.05.2022 год. по гр. д. № 669/2021 год. на районния съд, гр. Исперих.

Указва на касаторите, чрез пълномощниците им, да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25 лв., като в същия срок представят и вносния документ.

При изпълнение на горното указание делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: