ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2465

гр. София, 16.08.2023 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.06.2023 (седми юни две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 1231 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7721/12.12.2022 година, подадена по пощата на 09.12.2022 година, от Л. А. А. и А. А. Т., с която същите обжалват частично решение № 304/02.11.2022 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 419/2022 година.

С касационната жалба въззивното решение на Апелативен съд Варна се обжалва в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 142/15.04.2022 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 700/2021 година, е отхвърлен предявеният от А. А. Т. срещу ЗД „Б. И. АД [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 493а от КЗ и чл. 497 от КЗ и във връзка с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на А. Л. А., внук на Т., настъпила в следствие на причинено от Г. И. Г. на 13.08.2021 година пътнотранспортно произшествие, дължимо по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/02/120002540594, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 09.10.2021 година до окончателно плащане, както и в частта с която е отхвърлен предявения от Л. А. А. срещу ЗД „Б. И. АД [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 497 от КЗ и във връзка с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 20 000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 180 000.00 лева и претендираното такова от 200 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на А. Л. А., син на А., настъпила в следствие на причинено от Г. И. Г. на 13.08.2021 година пътнотранспортно произшествие, дължимо по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/02/120002540594, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 09.10.2021 година до окончателно плащане.

В подадената от А. А. Т. и Л. А. А. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Апелативен съд Варна в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново, с което предявените от касаторите срещу ЗД „Б. И. АД [населено място] искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъдат уважени, така както е посочено в жалбата. В изложенията си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба ЗД „Б. И. АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 1493/24.02.2023 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 304/02.11.2022 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 419/2022 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в обжалваната му част.

А. А. Т. и Л. А. А. са били уведомени за обжалваното решение на 11.11.2022 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 7721/12.12.2022 година, като е подадена по пощата на 09.12.2022 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Във връзка с мотивите на Апелативен съд Варна с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. А. А. и А. А. Т. са поискали въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това следва ли при наличие на изключително близка, дълбока и трайна емоционална връзка, надхвърляща обичайната за подобен вид родствени отношения, съдът да уважи иска на дядо за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди, вследствие смъртта на внука му, настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие?; за това материално легитимирано ли е да получи обезщетение за смъртта на своя близък лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смъртта продължителни болки и страдания?; за това налице ли е изключително близка, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната за подобен вид родствени отношения, когато внукът цял живот е живял в едно домакинство с дядо си, отгледан е от него и никога не е виждал биологичния си баща и пречка ли е формалната липса на осиновяване, за да се приеме в такива случаи, че дядото е материално легитимиран да получи обезщетение за смъртта на внука си настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие?. Твърди се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС.

Освен това с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поискано въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и по въпросите за това при формиране на изводите относно размера на обезщетението за неимуществени вреди следва ли съдът да съобрази възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки?; за това следва ли съдът при определяне на справедливото застрахователно обезщетение да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; за това следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчита и инфлацията?; за това следва ли съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди да съобразява като ориентир размера на присъжданите обезщетения по други сходни случаи за близък период от време? и за това как се прилагат критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД-възможно ли е съдът да не съобрази дадени обстоятелства, които макар и обичайно значими за наличието на вреди в сходни случаи, не са налице в конкретния такъв и обратно-да съобрази обстоятелства, които макар и да не са сред неизчерпателно посочените в ППВС № 4/23.12.1968 година, в конкретния случай да се намират във връзка с подлежащите на обезщетение вреди?. Така поставените въпроси се отнасят до начина на определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 от ЗЗД като се излагат твърдения, че същите са разрешени във въззивното решение в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 година, решение № 149/02.05.2011 година, постановено по гр. д. № 574/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 1/27.03.2012 година, постановено по гр. д. № 1106/2010 година, решение № 230/04.12.2017 година, постановено по гр. д. № 487/2016 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 158/28.12.2011 година, постановено по т. д. № 157/2011 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 83/06.07.2009 година, постановено по т. д. № 795/2008 година, решение № 93/23.06.2011 година, постановено по т. д. № 566/2010 година, решение № 1/26.03.2012 година, постановено по т. д. № 299/2011 година и решение № 121/09.07.2012 година, постановено по т. д. № 60/2012 година, четирите по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Всички въпроси от тази група, касаят отделни елементи от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД и на същите може да бъде даден един общ отговор. Видно от цитираните по-горе мотиви на въззивното решение на Апелативен съд Варна тези въпроси са били обсъждани от въззивната инстанция като са обусловили изводите на съда при постановяване на решението. Поради това са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по тази група въпроси за проверка на съответствието на въззивното решение с цитираната от касаторите практика на ВКС.

Първата група въпроси са свързани с предявения от А. А. Т. срещу ЗД „Б. И. АД [населено място] иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на внука му А. Л. А., като първият от въпросите в групата е по-скоро по съществото на спора и въз основа на него не би могло да се допусне касационно обжалване. Останалите два въпроса обаче могат да бъдат уточнени и конкретизирани, съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС до въпроса за критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 година и ППВС № 5/24.11.1969 година, като по така уточнения въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Варна за проверка на съответствието му с указанията по ТР № 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. А. А. и А. А. Т. са поискали въззивното решение на Апелативен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от Л. А. А. и А. А. Т. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Апелативен съд Варна.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 304/02.11.2022 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 419/2022 година., по подадената срещу него от А. А. Т. и Л. А. А. касационна жалба с вх. № 7721/12.12.2022 година и такова трябва да се допусне.

А. А. Т. и Л. А. А. са освободени от заплащане на държавни такси, поради което делото трябва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304/02.11.2022 година на Апелативен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 419/2022 година.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.