№ 3704

гр. София, 23.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на 23 юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 2555/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. Л. П. чрез адв. Т. против определение № 967 от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 760/2024 г. на Апелативен съд – София (АС – София).

Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение и иска то да бъде отменено.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на обжалване е горното определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение № 1687 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 1322/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, 4-ти брачен състав за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба на основание чл. 130 ГПК. С последната ищецът и жалбоподател В. П. е предявил против Х. М. С. и С. В. П. иск за установяване неистинност на декларацията на първия ответник за припознаване на втория и че той (ищецът) е баща на С. П..

Второинстанционният съд е постановил обжалвания правен резултат като е споделил изводите на първостепенния (градски) съд за недопустимост на предявените искове. Приел, че при констатацията за установен произход на ответника С. П. от бащата и вписването в акта му за раждане именно на ищеца като негов баща, сочената декларация на ответника С., с която по същество е извършено припознаване, чиято истинност се оспорва с предявения иск, е без правно действие. Същото е обусловено от оборване на наличния произход от бащата по съдебен ред, каквото не се твърди да е проведено, поради което ищецът няма правен интерес от търсената в случая защита. Развити са доводи, че при горните факти въпросният документ (декларацията за припознаване), чиято истинност е оспорена с предявения иск, не е произвел правно действие и не накърнява правната сфера на ищеца, което да обосновава интерес от искова защита и допустимост на установителната претенция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице произнасяне по правни въпроси „решени в противоречие с други решения на съдилищата“ и сочи текста на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тези въпроси имат следното съдържание:

1. „Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 СК изисква ли спазване на принципа, че докато не бъде оспорен произхода от бащата съгласно вписването в акта за раждане на детето, установяване на произход от друго лице не може да се търси?“ и

2. „В съответствие с принципа за диспозитивното начало по чл. 6 ГПК ли е процедирането на съда в случая след като със сезиращата молба се търси установяване неистинност на един писмен документ?“

Поддържа се и довод за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради липсата на ясни мотиви на въззивния съд относно решаващата му преценка за недопустимост на предявения иск.

И по двата повдигнати въпроси не се откриват предпоставки за допустимост на обжалването.

Питанията не осъществяват обща предпоставка за достъп до касация – т. е. правен въпрос по смисъла на тълкуването, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС (който да е обусловил изхода на делото, включен е в предмета на спора и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд).

Първият въпрос не е поставен коректно, доколкото разпоредбата на чл. 71 СК изисква да е проведено оборване (а не само оспорване) по исков ред на наличния произход. Отделно от това, съдът в обжалваното определение не е приел, че трето лице оспорва наличния произход на детето от бащата – установен с акта за раждане, а напротив – че ищецът, който е вписан в акта за раждане на детето (то има установен произход от бащата и именно ищецът е негов баща) няма правен интерес да претендира неистинност на соченото припознаване (материализирано в подписаната от ответника С. декларация), доколкото то не рефлектира по никакъв начин в неговата правна сфера. Вторият въпрос пък съставлява касационен довод за неправилност на съдебния акт на въззивния съд – чл. 281, т. 3 ГПК, който обаче не е предмет на производството по селектиране на частните касационни жалби, а е относим при разглеждане на жалбата по същество, предпоставки за което в случая липсват. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към указанията по т. 1 от визирания по –горе тълкувателен акт.

Вън от горното, страната не е обосновала и допълнителното основание за допускане на касационното обжалване. Текстовото посочване на „противоречиво разрешаване на въпросите от други съдилища“ не осъществява предпоставка за селектиране на касационната жалба, вкл. и частна такава по действащия процесуален закон (ГПК). Освен това, формалното позоваване на чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК без да се обоснове тяхното приложно поле и без да се изложат доводи за наличието на елементите от фактическия състав на тези селективни основания не позволява да се осъществи достъп до касация.

Твърденията на страната, че в атакувания съдебен акт липсват ясни мотиви за приетата процесуална недопустимост на предявения иск, не осъществява предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото отсъства позоваване на очевидна неправилност на въззивното определение като предпоставка за достъп до касация на това основание.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на поддържаните от страната основания за допускане на касационен контрол, поради което искането за селектиране на частната касационна жалба не може да се удовлетвори.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 967 от 16.04.2024г. по ч. гр. д. № 760/2024 г. на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.