Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба от Л. Й. П. – административен ръководител - председател на Върховния касационен съд на Р. Б, против решение по т. 4 по протокол № [номер] от 10.10.2017г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/. С посоченото решение Съдийската колегия /СК/ на ВСС: "НЕ НАЛАГА на Д. Б. В. – съдия в Апелативния специализиран наказателен съд дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ." Навеждат се доводи за отмяна на решението поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК, поради което се иска отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт С., който поддържа жалбата.
Ответникът - Съдийската колегия на ВСС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. З., взема становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна - Д. Б. В. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на оспорването.
Върховен административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВСС Съдийска колегия е образувано по предложение на председателя на ВКС за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Б. В. - съдия в Апелативния специализиран наказателен съд /АСпНС/. Поддържа се в предложението, че В. е извършила нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ с действия, включително нарушаващи Кодекса за етичното поведение на българските магистрати /КЕПБМ/, които накърняват престижа на съдебната власт. От фактическа страна се твърди, че с действията си при изпълнение на възложените й функции на административен ръководител на АСпНС съдия В. е допуснала нарушение при разпределение на в. н.ч. д. № [номер]/2017 г. по описа на АСпНС, отклонявайки се от установения ред – делото да се разгледа от постоянния състав на определения докладчик, като е определила член на състава при неясни критерии, без да съобрази установения в чл. 9 ЗСВ принцип на случайния подбор, с което е накърнила престижа на съдебната власт – дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената по-горе норма.
По образуваното дисциплинарно дело дисциплинарният състав е постановил решение, с което е предложил на ВСС СК да наложи дисциплинарно наказание на съдия В. по внесеното от председателя на ВКС предложение за извършено нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. В мотивите за предложението за налагане на дисциплинарното наказание, е посочено, че при определяне на съдебния състав съдия В. е допуснала субективизъм и приложила неясни критерии, което поставя под съмнение почтеността на начина на неговото сформиране и ерозира доверието в съдебния акт, който е произнесъл. Решението на дисциплинарния състав е подписано с особено мнение от член на дисциплинарния състав, изразил несъгласие по отношение на крайния извод за допуснато нарушение на служебните задължения от страна на съдия В., с което действие/бездействие да е накърнила престижа на съдебната власт по смисъла на посочената норма, като е изразено мнение, че не следва да се налага дисциплинарно наказание по реда и на основание чл. 307 и 308 ЗСВ.
Решението, заедно с преписката, са внесени за разглеждане на заседание на СК на ВСС, проведено на 10.10.2017 г. Видно от протокол № [номер] от 10.10.2017 г. на СК на ВСС е проведено гласуване, с което единодушно е прието предложението да не се налага дисциплинарно наказание на съдия Д. В.. Видно от мотивите за решението на СК, изложени в хода на обсъждането му, според члена К. Ш. – същият е против налагане на дисциплинарното наказание, тъй като към момента на разпределяне на делото, тогава, когато и съдия К. е била в отпуск, с избора на друг съдия, чийто отпуск е щял да свърши в период преди заседанието, което му е позволявало да се запознае с делото, не е извършено съществено нарушение, респективно не е осъществен състава на чл. 307, ал. 3, т. 3. Произнасянето, прегледа на мярката за неотклонение, съдебното заседание, е последната част от работата на съда. Още повече, че това е специфично съдебно производство, в което съдебният акт се произнася веднага. Няма как, според Ш., един наказателен съдия да се произнесе и запознае с дело 38 тома и 60 броя свидетели, и вземе едно тъй важно решение, каквото е било конкретното произнасяне, без той да го е чел. Членът на СК на ВСС - И. също посочва, че от фактическите обстоятелства, които очертават поведението на съдия В., няма нито едно, което да осъществява състав на действие или бездействие, накърняващо престижа на съдебната власт или някаква форма на неизпълнение на разпоредбите на правилата за администрация на съдилищата, на вътрешните правила и на чл. 9, ал. 1 ЗСВ. Според В. И. на съдия В. е било възложено да изпълнява ръководните административни функции на съда в периода, в който Р. е била в отпуск. Съответно по реда на случайния подбор, тя е определена за докладчик по въпросното наказателно частно дело, същата в качеството си на заместваща разпределящият дела и в рамките на създадената практика в съда, е следвало да определи съдия, който да попълни състава на мястото на съдия, който е постоянно член на съответния състав, но в момента е бил в отпуск. Според И. и П. не е реализиран фактическият състав на твърдяното нарушение. Посочват, че с това действие съдия В. не е дискредитирала институцията, нито е уронила или накърнила по някакъв начин достойнството на професията или пък да е повлияла на доверието на гражданите за това, че съдът компетентно се е справил с възложените му правомощия. Така постановеното решение е законосъобразно.
По дисциплинарната преписка са установени релевантните по спора факти, по които Висшият съдебен съвет е провел разисквания и е издал своето решение по т. 4 от протокол № [номер] от заседанието, проведено на 10.10.2017 г., с което единодушно е прието предложението да не се налага дисциплинарно наказание на съдия Д. В.. Оспореното решение е взето в предвидената форма и от компетентен орган в рамките на разписаните му правомощия при необходимия кворум и изискуемо мнозинство. След проведени разисквания СК на Висшият съдебен съвет не е възприел мотивите на дисциплинарния състав и с резултат 12 гласа "за", 0 "против" не е наложил наказание.
Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в производството по приемане на процесното решение на СК на ВСС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Същото е прието в предписаната от закона форма, след разглеждане и обсъждане на предложението на дисциплинарния състав. Мотивите за приемане на решението на СК на ВСС се съдържат в проведените обсъждания от членовете на СК от заседанието, проведено с протокол № [номер] от 10.10.2017г., откъдето следва да се приеме, че актът е надлежно мотивиран и съдържа фактическите и правни основания за постановяването му. Не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на закона, които да го опорочават и да водят до неговата незаконосъобразност.
В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. За да е налице нарушение по т. 3 на цитираната разпоредба е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някои от правилата за професионална етика. За да е осъществен фактическият състав на дисциплинарното нарушение от този вид следва да е налице нарушение на КЕПБМ и да е накърнен престижа на съдебната власт и тези две предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност.
Настоящият състав намира, че в случая не се установяват по безспорен начин посочените елементи на визираното в предложението на председателя на ВКС нарушение от съдия В., както и наличието на субективния елемент на нейно виновно поведение (действие или бездействие). Съдия В. е приела, че с оглед обема на материалите по делото в състава следва да се включи съдия Р. вместо титуляра съдия К. с оглед момента на връщането им на работа след отпуск в периода на произнасяне по чл. 345, ал. 1 НПК. Това действие не е незаконосъобразно, доколкото липсват нарочни правила, които да са нарушени, а спорът е дали е най-целесъобразното. Безспорно е установено, че към момента на извършеното разпределение на в. н.ч. д. № [номер]/2017 г. в АСпНС практиката не е еднородна и не е съществувало писмено правило, което да определя начинът на попълване на въззивните състави при отсъствие на съдии от определените постоянни състави през периода за произнасяне по чл. 345, ал. 1 ЗСВ. Преценката е на разпределящия и е по целесъобразност. Обстоятелството, че решението на съдебния състав по делото е предизвикало негативен обществен отзвук, без да е установена причинна връзка с действията на съдия В. при разпределение на в. н.ч. д. № [номер]/2017 г., не обуславя извод за правни и фактически основания за ангажиране на дисциплинарната й отговорност.
Предложението за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение правилно е прието за неоснователно. Описаните действия, послужили като фактическо основание за поддържане на предложението са несъставомерни на административни нарушения.
Сочените конкретни действия в предложението за наказание правилно са приети за недостатъчно фактическо формулиране на обвинението в извършване на дисциплинарно нарушение както от обективна така и от субективна страна.
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че с решението на СК на ВСС правилно не е наложено предложеното от административния ръководител на ВКС дисциплинарното наказание на съдия В.. В случая осъществяването на визираното нарушение от страна на съдия В. не е доказано по предвидения от закона начин, както и не е обоснован извода на административния ръководител, за виновно поведение на привлечения магистрат. По изложените съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд намира, че следва да се отхвърли оспорването срещу решение по т. 4 от протокол №[номер] от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.10.2017 г., като издадено при спазване на административно производствените правила, както и точно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Воден от горното и на основание чл. 172 АПК и чл. 323, ал. 3 ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Л. Й. П. – административен ръководител - председател на Върховния касационен съд на Р. Б, против решение по т. 4 по протокол № [номер] от 10.10.2017г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на Д. Б. В. – съдия в Апелативния специализиран наказателен съд, не е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от шест месеца, за извършено нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.