Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощник – главен юрисконсулт Д.Б, срещу Решение № 91 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 601/2019 г. на Административен съд – В. Т, с което Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Микамекс" ЕООД сумата от 8 500 лева имуществени вреди, представляващи заплатени от дружеството адвокатски възнаграждения за обжалване на незаконосъобразни административни актове. Твърди се в жалбата неправилност на съдебното решение, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – „Микамес“ ЕООД, чрез процесуалния му представител по делото оспорва касационната жалба с подробно развити доводи за неоснователност на същата в писмен отговор. В съдебното заседание ответникът се представлява от адв.. П, който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноските за касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

С решението на Административен съд – В. Т, НАП е осъдена на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/, да заплати на „Микамес“ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8 500 лева, представляващи разноски за адвокатски възнаграждения, направени по повод обжалване на седемнадесет незаконосъобразни административни актове на органи по приходите, с които са налагани обезпечителни мерки, пред по-горестоящия административен орган - Директора на ТД на НАП – В. Т и потвърдени от последния, но всички оспорени след това пред Административния съд – В. Т и отменени със съдебни актове. Ответникът също така е бил осъден да заплати на „Микамес“ ЕООД сумата от 1155 лв. представляващи сторените по делото разноски. Решението е правилно.

Първоинстанционият съд е направил обоснован правен извод за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който извод изцяло се споделя от настоящата касационна инстанция. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът обективно е установил фактическа обстановка по спора. Безспорно е, че спрямо дружеството са предприети действия от орган по приходите при Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, по обезпечаване на доказателства, свързани с движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБългария, обективирани в 17 протокола за предприети действия за обезпечаване на доказателства. Установено е, че е спазен редът за задължително обжалване на тези действия пред по-горестоящия административен орган - директора на ТД на НАП – В.То, за което обжалване дружеството е ползвало правна помощ от адвокат, за която е заплащало адвокатски възнаграждения. Установено е, че след отхвърлителните решения на по-горестоящия орган, действията на органа по приходите са обжалвани по съдебен ред и са отменени с влезли в сила съдебни определения. Съдът е установил, че договорените адвокатски възнаграждения в уважения размер, са реално и своевременно заплатени от дружеството на адвоката.

При тази фактическа обстановка, съдът е формирал обоснован и верен правен извод за наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ.Нтелно е възражението на касатора, че след като законодателят не е предвидил в административното производство да се дължат разноски, то направените не могат да се претендират като обезщетение за понесени имуществени вреди. По предписанието на чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита при атакуване незаконосъобразността на административните актове, се явява нормална и присъща за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и заплатените за нея адвокатски възнаграждения се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове.

Повдигнатите в касационната жалба възражения, свързани с твърдението за неправилно приложение на материалния закон от АС – В. Т са неоснователни. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касационното производство, направените от последния разноски в него, които видно от договор за правна защита и съдействие от 19.06.2020 г. между "Микамес" ЕООД и адвокат А.П и кредитен превод до ТБ ИНВЕСТБАНК Онлайн от 14.08.2020г., са в размер на 755 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 601/2019 г. на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Микамес“ ЕООД сумата от 755 лева /седемстотин петдесет и пет лв./, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощник – главен юрисконсулт Д.Б, срещу Решение № 91 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 601/2019 г. на Административен съд – В. Т, с което Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Микамекс" ЕООД сумата от 8 500 лева имуществени вреди, представляващи заплатени от дружеството адвокатски възнаграждения за обжалване на незаконосъобразни административни актове. Твърди се в жалбата неправилност на съдебното решение, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по касационната жалба – „Микамес“ ЕООД, чрез процесуалния му представител по делото оспорва касационната жалба с подробно развити доводи за неоснователност на същата в писмен отговор. В съдебното заседание ответникът се представлява от адв.. П, който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се разноските за касационното производство съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на жалбата.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

С решението на Административен съд – В. Т, НАП е осъдена на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/, да заплати на „Микамес“ ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8 500 лева, представляващи разноски за адвокатски възнаграждения, направени по повод обжалване на седемнадесет незаконосъобразни административни актове на органи по приходите, с които са налагани обезпечителни мерки, пред по-горестоящия административен орган - Директора на ТД на НАП – В. Т и потвърдени от последния, но всички оспорени след това пред Административния съд – В. Т и отменени със съдебни актове. Ответникът също така е бил осъден да заплати на „Микамес“ ЕООД сумата от 1155 лв. представляващи сторените по делото разноски. Решението е правилно.

Първоинстанционият съд е направил обоснован правен извод за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който извод изцяло се споделя от настоящата касационна инстанция. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът обективно е установил фактическа обстановка по спора. Безспорно е, че спрямо дружеството са предприети действия от орган по приходите при Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, по обезпечаване на доказателства, свързани с движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБългария, обективирани в 17 протокола за предприети действия за обезпечаване на доказателства. Установено е, че е спазен редът за задължително обжалване на тези действия пред по-горестоящия административен орган - директора на ТД на НАП – В.То, за което обжалване дружеството е ползвало правна помощ от адвокат, за която е заплащало адвокатски възнаграждения. Установено е, че след отхвърлителните решения на по-горестоящия орган, действията на органа по приходите са обжалвани по съдебен ред и са отменени с влезли в сила съдебни определения. Съдът е установил, че договорените адвокатски възнаграждения в уважения размер, са реално и своевременно заплатени от дружеството на адвоката.

При тази фактическа обстановка, съдът е формирал обоснован и верен правен извод за наличие на всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ.Нтелно е възражението на касатора, че след като законодателят не е предвидил в административното производство да се дължат разноски, то направените не могат да се претендират като обезщетение за понесени имуществени вреди. По предписанието на чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, адвокатската защита при атакуване незаконосъобразността на административните актове, се явява нормална и присъща за обезпечаване на успешния изход от спора, поради което и заплатените за нея адвокатски възнаграждения се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове.

Повдигнатите в касационната жалба възражения, свързани с твърдението за неправилно приложение на материалния закон от АС – В. Т са неоснователни. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касационното производство, направените от последния разноски в него, които видно от договор за правна защита и съдействие от 19.06.2020 г. между "Микамес" ЕООД и адвокат А.П и кредитен превод до ТБ ИНВЕСТБАНК Онлайн от 14.08.2020г., са в размер на 755 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 601/2019 г. на Административен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Микамес“ ЕООД сумата от 755 лева /седемстотин петдесет и пет лв./, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Върховния административен съд.

Решението е окончателно.