Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу Решение № 73/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 701/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отменена Заповед № РД01-1766/18.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АСП.

Доводите в касационната жалба са, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. На първо място се оспорва възприетото от първоинстанционния съд, че жалбата е депозирана от правосубектно лице, съответно, че ВРИД Кмет на О. В. Т има правен интерес от оспорването. Отделно от това се твърди, че съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всяко едно от основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК, тъй като липсват мотиви в тази насока, поради което и се сочи да е налице нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място, според касатора, неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Конкретно се сочи, че в разпоредбата на чл. 36в от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП) са предвидени две хипотези, при които се издават заповеди от категорията на процесната такава, а именно – първата хипотеза - по предложение на директора на РДСП при наличие на изискуемо обстоятелство по ал. 2, ведно с изискуемия набор от документи, лимитативно изброени в ал. 3 и втората хипотеза – регламентирана в ал. 6 на чл. 36в ППЗСП, изискваща мотивирано предложение на инспектората по чл. 5, ал. 4 ЗСП при констатирано незапълване на определения капацитет на социална услуга, когато е делегирана от държавата дейност, която именно хипотеза се...