О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
[населено място], 11.03.2025
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1909/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Болгар софт“АД срещу решение №60/23.04.24г. по т. д.№12/24г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение №104/06.11.23г. по т. д.№148/22г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което дружеството е осъдено да заплати на „Саппиенс“ООД сумите: 2921,97 лв. възнаграждение и 37,80 лв. неустойка по договор за абонамент от 01.06.2022г. и фактури №207/03.10.22г., №220/02.11.22г. и №232/12.12.22г.; 50 048,02 лв. възнаграждение и 1197,51 лв. неустойка по договор за предоставяне на услуги от 01.06.22г. и фактури №201/08.09.22г., №213/07.10.22г. и №226/10.11.22г., ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че при произнасянето си въззивният съд не е взел предвид допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение на чл.50 ал.3 ГПК при връчването на преписите от исковата молба и приложенията на лице, което не е негов служител, с което недопустимо му е ограничено правото на защита, като страната е поставена в невъзможност в преклузивния срок да направи възражението си по чл.117 ал.2 ГПК във връзка с избраната от страните договорна подсъдност. Оспорва се извода на съда за дължимост на възнагражденията по договорите, като се навеждат оплаквания, че при формирането му съдът не е взел предвид наведените от страната възражения за липса на приемане на възложената работа с отчетна сделка по реда на чл.264 ЗЗД, тъй като изпращаните й протоколи...