Образувано е по касационна жалба на И.В, от гр. П. против решение № 607 / 21.08.2020 година, постановено по административно дело № 1364 / 2019 година по описа на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане всестранно и пълно на събраните доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез юрисконсулт Л.Б изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки, с които моли съдебното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 607 / 21.08.2020 година, постановено по административно дело № 1364 / 2019 година Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на И.В, от гр. П. срещу решение № 1012-12-189#3 / 07.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН], изх. № 2140-12-282 / 22.08.2019 г. на ръководител „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ. Решението е правилно.
По делото е установено, че със заявление вх. № 2113-12-525 от 23.04.2019 г. И.В е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване. Към датата на заявлението той е имал навършени [възраст].
Пенсионните органи са изчислили придобития осигурителен стаж за периода 03.08.1977 г. – 23.04.2019 г. с обща продължителност 48 г. 04 м. 20 дни, от които стаж от първа категория труд по чл. 69, ал. 6 от КСО - 9 г. 8 м. 5 дни, осигурителен стаж от втора категория труд - 00 г. 2 м. 19 дни и осигурителен стаж от трета категория труд 31 г. 11 м. 24 дни.
По трудова книжка № 38 от 27.04.2000 г. от ДА „Гражданска защита" на длъжност „механик по ОСС" за периода от 02.05.2000 г. до 01.04.2009 г. и на длъжност „главен специалист АСО" за периода от 01.04.2009 г. до 28.12.2009 г. е бил зачетен стаж 09 г. 07 м. 26 дни от трета категория труд, който е и спорен между страните (във връзка с категоризирането му).
Жалбоподателят е бил уведомен от пенсионните органи с писмо, изх. № 2113-12-525#2 от 01.07.2019 г. по чл. 1, ал. 5 от НПОС да представи допълнителни документи за периода от 02.05.2000 г. до 28.12.2009 г., в които да е вписано обстоятелството, че изпълняваните дейности са по ЗМВР, за да се зачете осигурителният стаж по чл. 69, ал. 6 от КСО.
С лична декларация, вх. № 2113-12-525#3 от 19.08.2019 г. И.В е заявил, че не може да представи исканите документи, поради отказ на съответните служби и ведомства да му ги издадат.
Съгласно писмо с вх. № 2113-12-525#4 от 22.08.2019 г. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. П. е уведомила ТП на НОИ - Пазарджик, че за периода от 01.05.2001 г. до 12.2009 г. жалбоподателят е заемал длъжностите: от 01.05.2001 г. длъжност „механик" в отдел ОКИЦ; от 01.07.2003 г. длъжност „механик по ОСС и радиотелеграфист" в отдел ОКИЦ и от 01.04.2009 г. длъжност „главен специалист по АСО" в отдел ОКИЦ.
В писмото Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" гр. П. е направила уточнението, че осигурителният стаж, положен от жалбоподателя в отдел ОКИЦ на ТП „Гражданска защита" Пазарджик на горепосочените длъжности и не попадат в обхвата на длъжностите по чл. 71, ал. 1, т. 3-6 от ЗЗБ (ЗАКОН ЗА З. П. Б.) (ЗЗБ), чл. 52д, ал. 2, т. 1, букви „в", „г", „д" и „е" от ЗМВР отм. , чл. 52, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР отм. и чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.
Административният съд обосновано е приел, че независимо от установено участие на жалбоподателя в спасителни, неотложни, аварийно-възстановителни работи през периода на 2005 г., 2006 г. и 2007 г., за спорния период през 2009 година не е било установено да е полагал труд във връзка с мероприятия по ликвидиране на последици от бедствия и аварии, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, и химическа, биологична и радиационна защита, за който осигурителният стаж се зачита от първа категория.
По делото е била приета и съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните съдът е кредитирал с доверие като компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 6 от КСО служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска зашита.
Материалноправните основания за пенсиониране по този ред са наличие на определена възраст, определен общ осигурителен стаж, от който минимално необходим стаж в системата на гражданска защита.
Правилно пенсионните са приели, че не са налице предпоставките за възникване право на пенсия по този ред, след което са изследвали основанията за пенсиониране съгласно придобит труд от първа категория по чл. 69б КСО, но и те не са били налице.
Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. В тази хипотеза не е бил наличен минимално изискуемия осигурителен стаж от труд, положен при условията на първа категория.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 607 / 21.08.2020 година, постановено по административно дело № 1364 / 2019 година по описа на Административен съд – Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно.