Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. М.Й срещу решение № 228 от 03.11.2020г., постановено по адм. дело № 418/2019 по описа на Административен съд – Сливен, с което по жалба на [фирма] е отменен ревизионен акт /РА/ № Р – 02002019000478-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 59 125, 07 лева, от които 42 636, 77 лева главница и лихви в размер на 16 488, 30 лева, поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО.
Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение по посочените в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът – [фирма], чрез процесуален представител адв.. М, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното:
С обжалваното пред настоящата инстанция решение съдът е отменил оспорения акт в частта относно определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 59 125, 07 лева, от които 42 636, 77 лева главница и лихви в размер на 16 488, 30 лева, поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, а в частта досежно определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 18 161, 92 лева, от които 13 104, 39 лева главница, 4 353, 57 лева лихва и лихва върху невнесени авансови вноски в размер на 703.95 лева към 10.07.2019 г., поради неизпълнение на изискването на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, жалбата на [фирма] е отхвърлена като неоснователна.
Съдът е описал подробно фактическата обстановка по провеждане на ревизията, заключенията на вещите лица по назначените съдебно – икономическа /СИЕ/, съдебно – техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертизи /ССчЕ/. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Като неоснователни са определени възраженията на задълженото лице относно достигнатия от органите по приходите извод, че приходите от лихви не следва да се включват при формирането на печалбата, а размерът на корпоративния данък, който лицето има право да преотстъпи е само за данъчната печалба от земеделската дейност. В тази връзка приема, че при формиране на данъчната си печалба и определяне на корпоративния данък, който има право да преотстъпи, дружеството неправилно е включило частта, падаща се за приходите от лихви, като в тази част РА е потвърден като обоснован и законосъобразен.
Решаващият съд е приел, че основният спор между страните е по приложението на нормата на чл. 189б ЗКПО относно преотстъпване на данъка за 2015 г. на дружеството в качеството му на земеделски производител. Посочено е, че между страните няма спор по фактите, изразяващи се в това, че за 2015 г. ревизираното дружество е декларирало преотстъпване на данъка в размер на 55 741, 16 лева. Дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен данък в земеделска техника – нова обезпаразитяваща машина на основание договор за покупко-продажба, сключен на 01.11.2016 г. Няма спор, доколкото е установено от ревизиращия орган, че същата е заприходена в счетоводството на търговеца в сметка 207 „Машини и оборудване“ през 2016 г., включена е в инвентарната книга, в Специализирания счетоводен амортизационен план за 2016 г. и в Данъчния амортизационен план за 2016 г. на стойност 119 000 лева. Видно от договора, сключен между [фирма] - продавач и [фирма] – купувач, /л. 178/ обезпаразитяващата машина, включваща 8 компонента следва да бъде предадена в срок до 30.11.2016 г., като собствеността върху същата съгласно чл. 5 от договора се прехвърля на купувача с предаването й. Съгласно приемо-предавателния протокол от 28.11.2016 г. /л. 179/, машината, включваща осем компонента е предадена на ревизирания субект именно на 28.11.2016 г.
В хода на ревизионното производство и с оглед констатациите на органите по приходите, че задълженото лице реализира и финансови приходи от лихви от предоставени заеми на парични средства, декларираният за 2015 г. финансов резултат от дейността на дружеството по производство на непреработена растителна продукция е преобразуван в размер на 710 612, 85 лева. По аргумент от чл. 189б, ал. 1 ЗКПО приходната администрация определя данък за преотстъпване в размер на 42 636, 77 лева. Основанията за определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък, изложени в оспорения административен акт се свеждат до отсъствието на условията по чл. 189, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗКПО. В тази връзка органите по приходите считат, че доколкото процесният актив – машина за обезпаразитяване, е заплатена с банков превод на 28.05.2018 г., то дружеството не е придобило собствеността върху нея до 31.12.2016 г., следователно не е налице основанието по чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък, поради липсата на една от кумулативно предвидените в законовия текст предпоставки - тази по чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. На следващо място, доколкото обезпаразитяващата машина е придобита от [фирма], с управител М.Б, който е управител и на [фирма], ревизиращите приемат, че е налице сделка между „свързани лица“ по смисъла на § 1, т. 3, б. „д“от ДОПК и след като не се представя пазарна оценка за определяне на цената на продажната вещ, а машината била закупена от производителя за 18 500 щатски долара и продадена на ревизирания субект за 142 800 лева, не е изпълнено и условието на чл. 189, ал. 2, т. 2 ЗКПО.
С оглед изложеното и след анализ на представените и събрани в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите е приложил неправилно материалния закон.
Относно изпълнението на предпоставката за преотстъпване на корпоративен данък, визирана в чл. 189 б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, съдът приема, че активът е придобит реално от ревизираното лице в регламентирания от закона срок, а именно през ноември 2016 г. по силата на сключения договор за покупко-продажба. В случая счита, че пряко приложение намира чл. 14, § 6, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за закупуването на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Според състава тълкуването на „придобити“ по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО включва придобитите активи по силата на договор за покупко-продажба, като водещо е реалното прехвърляне на собствеността върху актива, което в случая е станало с предаването на машината. По смисъла на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) /ЗСч/ приходът се отразява като текущо начисляване към момента на възникването му – на датата на данъчното събитие, което в случая е издаването на фактурата. Плащането и доставката са с отложено действие, което според съда не може и не се отразява на придобиването на стоката, индивидуализирана като такава по своя род и вид в договора и фактурата. В подкрепа на горното цитира решение № 5419 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 14961/2018 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. С оглед гореизложеното, съдът намира изводът на органите по приходите, че закупения през 2016 г., чрез договор за покупко-продажба, актив – обезпаразитяваща машина, не е придобит в срока по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, за неправилен и обосновава извод, че по отношение на процесния актив е налице предпоставката по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък.
На следващо място, първоинстанционният съд намира, че е изпълнено условието и на чл. 189, ал. 2, т. 2 ЗКПО. За да обоснове извода си излага следните съображения:
В хода на ревизионното производство не е установявана пазарна цена на закупения актив с експертиза по чл. 60 ДОПК, не са събрани никакви доказателства, които да установяват, че активът е придобит при условия, различни от пазарните или при условия, приложими между несвързани лица. В хода на съдебното производство от назначените експертизи, според състава, се установява по несъмнен начин, че на оспорващото дружество е продадена обезпаразитяваща машина, представляваща комплекс от осем модула /компонента/ и е отразена като актив в счетоводството на ревизираното дружество по съответните сметки. Пазарната цена на обезпаразитяващата машина от осем компонента, определена на база възстановителната или възпроизводителната стойност - според първата СИЕ възлиза на 115 920, 00 лева без ДДС, а според СТЕ възлиза на 118 000-120 000 лева и включва цената, на която е закупена от производителя, разходите за транспортиране, монтаж, обезопасяване и свързване на модулите, проектиране и изработване на фундаментите, за пробно и окончателно пускане, както и обичайната печалба. Прието е, че на [фирма] е продадена не обезпаразитяваща машина, а обеззаразителна поточна система - линия от осем компонента, действителната пазарна стойност, на която /съгласно приложената към заключението оферта от фирма [фирма]/, след вложени труд, строителни материали и печалба, възлиза на 118 000-120 000 лева. В тази връзка съдът намира за неправилен изводът на ревизиращия орган, че разходите по изграждане на поточната линия не могат да се включат в ценообразуването на машината, доколкото този извод е в противоречие с приложимите в случая Международни стандарти за финансови отчети (МСФО) и по-конкретно МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“, който се прилага от дружеството. Обоснован е извод, че в случая, цената на придобиване на актива включва и преките разходи за привеждането му в работно състояние, извършени от [фирма], необходими за инсталирането, монтирането и изграждането на технологичната поточна линия. В подкрепа на горното, съдът излага в мотивите си и обстоятелството, че [фирма] е завело получения актив по цена на придобиване в размер на 119 000 лева, в съответствие с принципите, заложени в МСС 16.
Първоинстанционният съд приема, че не са налице правни основания или събрани в хода на ревизионното или съдебното производство доказателства, въз основа, на които да следва извод, че така определената цена на придобиване на актива, е определена в нарушение на приложимите счетоводни стандарти. С оглед изложеното жалбата на дружеството е приета за основателна и е постановена отмяна на РА в тази част. Решението е неправилно.
Оплакването, изложено в касационната жалба на директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас относно неизпълнение на предвиденото в чл. 189, ал. 2, т. 1 ЗКПО условие за преотстъпване на декларирания от ревизираното дружество корпоративен данък се явява основателно.
С разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО е предоставено данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. В текста на ал. 2 от същата разпоредба са дадени кумулативно предвидените законови предпоставки за преотстъпване на корпоративния данък.
Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО предвижда, че данък се преотстъпва, когато преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. В конкретния случай, съдът е приел за спорно изпълнението единствено на второто условие – новата земеделска техника придобита ли е в предвидения в разпоредбата срок. Органите по приходите считат, че с оглед обстоятелството, че сумата за закупуване на техниката е заплатена с платежно нареждане от 28.05.2018 г., то преотстъпеният данък не е инвестиран от задълженото лице в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването, а именно до 31.12.2016 г. Както основателно сочи и касатора, доколкото ЗКПО не дефинира термина „придобити”, неговото разбиране следва да е подчинено на смисъла, вложен в други нормативни актове с общо приложение. Съгласно чл. 24 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, какъвто е и настоящият случай, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Видно от сключения между [фирма] и [фирма] договор за покупко – продажба на селскостопанска техника от 01.11.2016 г. /л. 178 от делото/, в чл. 5 е договорено собствеността на техниката да се прехвърли от продавача на купувача с предаването й. Относно предаването на техниката от [фирма] на [фирма] по делото е представен приемо – предавателен протокол на машина, включваща индивидуализирани компоненти от 28.11.2016 г. /л. 179 от делото/. Описаната по – горе правна рамка, ведно с констатираните от представените доказателства обстоятелства и факти, неоспорени от приходната администрация, водят до извода за прехвърляне на правото на собственост. Завеждането на актива по сметка 207 „Машини и оборудване“, както и в инвентарната книга на ревизираното дружество, от една страна и осчетоводеният от страна на [фирма] разход по фактура № [ЕГН]/30.11.2016 г., издадена от [фирма], в размер на 119 000 лева и ДДС в размер на 23 800 лева, от друга, доказват придобиването на процесната машина в срока по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО. Данъчното събитие е настъпило по смисъла на ЗДДС с издаване на фактурата през 2016 г., както и придобиването на актива по правилата на ЗЗД. Обстоятелството, че плащането по доставката е през 2018 г. не се отразява на придобиването на актива, но в резултат от неизпълнението на първото условие по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, а именно преотстъпеният данък да е инвестиран в нова земеделска техника в определения от закона срок, законосъобразно е прието от органите по приходите, че декларираният данък не следва да се преотстъпи. Инвестициите като понятие произхождат от латинската дума “investitio”, което означава „влагам”. Инвестициите са финансови, имуществени и интелектуални вложения на средства в определени обекти, за продължителен период от време с цел нарастване на доходите, разширяване капитала на вложителите и други положителни резултати. В основата на инвестициите са вложения на финансови средства за по – продължителен период от време за нарастване на доходите след определен период от време. Същността на инвестициите, съотнесена към настоящия казус, идва да покаже, че инвестирането представлява влагане на определена сума пари в актив, който на по-късен етап ще донесе печалба. Въз основа на доказателствата по делото, съдът неправилно и необосновано е приел, че е налице влагане на преотстъпеният данък в нова земеделска техника до края на 2016 г., т. е. не е налице инвестиране на данъка в нова земеделска техника, тъй като договорената цена за нея е изплатена на доставчика на 28.05.2018 г.
Неоснователно е позоваването на първоинстанционния съд на решение № 5419 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 14961/2018 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, тъй като същото е постановено при различни фактически установявания. В настоящия случай не е налице отложено плащане и отложена доставка на процесния актив, каквито обстоятелства са изложени в мотивите на цитираното решение. Доставката в настоящия случая е извършена в установения законов срок, но не се представят доказателства за извършено плащане на договорената цена в срока, определен в договора – 31.12.2016 г., съответствуващ и на срока по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО.
При постановяване на решението си в останалата част относно наличието на предвидената в чл. 189б, ал. 2, т. 2 от ЗКПО предпоставка за признаването на декларирания размер на преотстъпения данък за 2015 г., съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото е безспорно, че ревизираното лице и доставчикът му са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. „д” ДР на ДОПК. Съгласно чл. 189б, ал. 2, т. 2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва, когато активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица. За доказване на горното следва да се установят какви са условията при обичайна сделка от същия вид - покупко - продажба на земеделска машина от процесния вид и пазарните цени, за да се съпостави с договорената между [фирма] и [фирма] цена и на тази база да се приеме, активът придобит ли е или не при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица. По силата на § 1, т. 14 ДР на ЗКПО, „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР на ДОПК. Цитираната норма дефинира пазарната цена като сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена се определя според методите, предвидени в § 1, т. 10 ДР от ДОПК, а именно:
а) метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) метод на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) метод на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) метод на транзакционната нетна печалба; д) метод на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г. на министъра на финансите.
С оглед изложеното, възражението на касатора досежно използвания от страна на вещото лице по назначената СТЕ метод за определяне на пазарна стойност, с включени в нея разходи за инсталиране, монтиране и изграждане на поточна линия, е основателно. Съгласно чл. 14, ал. 1 от посочената наредба методите за определяне на пазарните цени се прилагат на базата на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, осъществени през годината, в която се осъществява контролираната сделка, или в друг период, в който действат едни и същи икономически условия, влияещи върху резултата от сделките. Според § 1, т. 2 от ДР на Наредба Н-9/2006 г. „Неконтролирана сделка“ е сделка, осъществена между независими (несвързани) лица. Експертизата, изготвена в хода на съдебното производство, не се основава на данни за съпоставими неконтролирани сделки. Използваният от експерта разходен метод не е сред изброените в § 1, т. 10 ДОПК методи. Както беше посочено по-горе, прилагането на тези методи съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата изисква наличието на данни относно съпоставими неконтролирани сделки, а доказателства за използването на такива данни експертът не представя. Офертата приложена по заключението, видно от съдържанието й, е съставена за целите на заключението, като същата не представлява действително направена търговска оферта към момента на осъществяване на процесната доставка. От друга страна следва да се отбележи, че при определянето на пазарната цена съгласно правилата на Наредба Н-9/2006г. не се допуска съпоставянето на контролираната сделка с офертните цени на доставчик на определена стока или услуга, а с реално осъществени сделки.
Неоснователно в случая е позоваването от страна на съда на МСС 16. Дълготрайните материални активи /ДМА/, каквато е процесната машина, са ресурси на предприятието, които имат материално веществена форма, използват се продължителен период в стопански оборот и заемат значително относителен дял в общия състав на активите. В съответствие с чл. 15 МСС 16, както правилно сочи и съда, ревизираното дружество е завело получения актив по цена на придобиване с включени в нея всички преки разходи за привеждане на актива в работно състояние. Цената на придобиване се използва за оценка на активи на дружеството, придобити чрез покупка, а оценяването от своя страна представлява способ, с помощта, на който се определят паричните суми, с които отделните активи и пасиви на предприятието ще бъдат включени във финансовите отчети. Оценяването на ДМА при тяхното придобиване не е равнозначно с цената, която е заплатена за тяхното придобиване, каквито доводи изтъква първоинстанционният съд. И тук, на следващо място, основателно сочи и касаторът, че доказателства за извършените от страна на ревизираното дружество разходи във връзка с въвеждането в експлоатацията на машината не се представят, нито от задълженото лице, нито от прекия му доставчик.
Решението, в оспорената пред настоящата инстанция част, досежно наличието на предвидената в чл. 189б, ал. 2, т. 2 от ЗКПО предпоставка за признаването на декларирания размер на преотстъпения данък за 2015 г. е обосновано изцяло със заключението на вещото лице по назначената СТЕ, която не е обоснована с относими доказателства, поради което при постановяването му първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Липсата на фактически установявания в съдебното решение относно наличието на изпълнение на предпоставката за възникване на правото на преотстъпване на данък, визирана в чл. 189б, ал. 2, т. 2 ЗКПО представлява съществено нарушение на закона и пречка за касационната проверка, но с оглед изложените съображения досежно безспорно установената липса на кумулативно предвиденото в чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО изискване, то решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата [фирма] срещу РА № Р – 02002019000478-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 59 125, 07 лева, от които 42 636, 77 лева главница и лихви в размер на 16 488, 30 лева, поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО, бъде отхвърлена.
При този изход на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, в която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 2 769 лева. На касационния жалбоподател се дължат разноски както следва - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции в размер на 4 607, 50 лева, заплатен депозит за експертиза в размер на 550 и внесена държавна такса за касационно обжалване в размер на 473 лева - общо 5 630, 50 лева. Разноските следва да се присъдят на Национална агенция за приходите - юридическото лице, в чиято структура се намира директорът на дирекция ОДОП - Бургас, страна по делото, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 228 от 03.11.2020г., постановено по адм. дело № 418/2019 по описа на Административен съд – Сливен, в частта, в която по жалба на [фирма] е отменен ревизионен акт № Р – 02002019000478-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 59 125, 07 лева, от които 42 636, 77 лева главница и лихви в размер на 16 488, 30 лева, поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против ревизионен акт № Р – 02002019000478-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са определени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 59 125, 07 лева, от които 42 636, 77 лева главница и лихви в размер на 16 488, 30 лева, поради непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО.
ОТМЕНЯ решение № 228 от 03.11.2020г., постановено по адм. дело № 418/2019 по описа на Административен съд – Сливен, в частта, в която Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на [фирма] направените разноски по делото в размер на 2 769 лева.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски в общ размер на 5 630, 50 лева.
Решението е окончателно.