Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и [Фирма 3], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив, представлявано от управителя Г.Д, чрез пълномощника му адв. Г.М, срещу Решение № 999 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 5793/2019 г. на Административен съд София град, с което е отменено решение № СП-1 от 06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство /НСП/ на електрическа енергия в размер на 1 188 КWh, въз основа на което е определена преференциалната цена 596. 50 лв. в Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 11- за електрически централи с фотоволтаични модули с инсталирана мощност над 30 kWр до 200 kWp, монтирани на покриви и фасади и преписката е изпратена на регулаторния орган за ново произнасяне при съобразяване на указанията на съда по приложението на материалния закон. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на търговското дружество понесените в производството разноски в размер на 1 050 лв.

Комисията за енергийно и водно регулиране обжалва решението с доводи за неговата недопустимост, поради отсъствие на правен интерес от оспорването, и алтернативно – неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска обезсилването му и прекратяване на съдебното прозиводство, алтернативно отм. яната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против решение № СП-1 от 06.03.2019 г., както и присъждане на разноски.

[Фирма 3] обжалва решението в частта, в която ".. съдът е отхвърлил искането за обявяване на нищожност“ на обжалвания административен акт по отношение на придаденото му, от административния орган, обратно действие относно определеното нетно специфично производство, считано от 31.07.2015 г. Иска се отмяната на решението в тази част и обявяване на нищожността на решението на КЕВР. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

"Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление София, чрез пълномощника си, взема становище за допустимост и основателност на касационната жалба на КЕВР и за недопустимост на жалбата на [Фирма 3].

"Ч. Е. Б" АД, в писмен отговор, поддържа становище за основателност на касационната жалба на КЕВР.

„ЕВН ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД и „Е. П. П.“ АД редовно призовани, не се представляват по делото и не вземат становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на решението на административния съд.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията по чл. 218 АПК, е основателна по следните съображения:

Касационната жалба на [Фирма 3] срещу Решение № 999 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 5793/2019 г. на Административен съд София град в частта му, в която "… съдът е отхвърлил искането за обявяване на нищожност“ на обжалвания административен акт по отношение на придаденото му, от административния орган, обратно действие относно определеното нетно специфично производство (количество енергия, което се изкупува по преференциална цена) е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството – да се прекрати. Същата е насочена срещу благоприятен за тази страна съдебен акт, с доводи за неправилност на мотивите на обжалваното решение. На касационно обжалване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното решение, с което съдът се произнася по спорния предмет, и което е неблагоприятно за страната. Мотивите на съда не се ползват със сила на присъдено нещо, поради което не подлежат на обжалване отделно от постановеното решение, в който смисъл е и константната съдебна практика.

В настоящия случай производството пред административния съд е образувано по жалбата на [Фирма 3] със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив срещу решение № СП-1 от 06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство /НСП/ на електрическа енергия в размер на 1 188 КWh, въз основа на което е определена преференциалната цена 596. 50 лв. в Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 11 - за електрически централи с фотоволтаични модули с инсталирана мощност над 30 kWр до 200 kWp, монтирани на покриви и фасади.

Съдът от първата инстанция е приел, че оспорващият има правен интерес от оспорването, т. к. жалбоподателят произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти - фотоволтаична централа „К.“ с инсталирана мощност 43 kWp, находяща се върху покривите на сграда № 39918.501.230, сграда 39918.501.230.3 и сграда 39918.501.230.5 УПИ VI-230 - ПИ-501.230, кв. 25 по плана на [населено място], обл. Пловдив. Същият е сключил договори за изкупуване на електрическа енергия с „ЕВН Б. Едяване“ АД № 112093355/26.01.2012 г. и № 815/14.08.2012 г., по силата на които произвежда, а купувачът изкупува по преференциални цени, цялото количество произведена и доставена от него електрическа енергия от възобновяеми източници, с изключение на количествата, които продавачът ползва за собствени нужди, по свой избор ползва за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или продава по свободно договорени цени по реда Г. Д, раздел VІІ от ЗЕ и/или на балансиращия пазар.

С обжалваното решение е отменено решение СП-1 от 06.03.2019 г. на КЕВР и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по дадени в мотивите на съда задължителни указания по приложението на материалния закон.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание, т. к. в него не са изложени мотиви, което е съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на жалбоподателя и препятстващо съдебния контрол за законосъобразност – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. Приел е още, че след като органът не е анализирал собствените нужди на конкретния производител на енергия от възобновяеми източници е налице незаконосъобразност на административния акт.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.

Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд относно допустимостта на оспорването и препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Административният съд е установил обективно фактите по делото въз основа на събраните, в хода на административното и съдебните производства, доказателства, но необосновано е приел, че в акта липсват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно извършен анализ на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. Не е съобразил също приложимите материалноправни разпоредби при определяне на нетно специфично производство (НСП).

С изменението на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (обн.,ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Понятието НСП е дефинирано в същото изменение на закона - § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ като: „ … средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди“. В тази връзка с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ /обн. също в ДВ, бр. 56/2015 г./ е установен срок - до 31.07.2015 г., в който КЕВР следва да приеме решение, с което да установи НСП на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

В изпълнение на вменените задължения, с Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., издадено на осн. посочения текст /§ 17/, Комисията за енергийно и водно регулиране е установила нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане в сила на ЗИД на ЗЕ.

Процесното търговско дружество, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници чрез фотоволтаична централа, е обжалвало Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.11, с която e установено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в размер на 1 188 kWh, при определена преференциална цена в размер на 596. 50 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 kW до 200 kW, монтирани върху покриви и фасади. Съдът е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по приложението на материалния закон, дадени в мотивите на Решение № 1173 от 23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 8631/2015 г. от Административен съд София-град, потвърдено с Решение № 9855 от 18.07.2018 г по адм. дело № 5055/2018 г. на ВАС.

След отмяната на СП-1 от 31.07.2015 г., и в изпълнение на законово вменените й задължения да определи НСП, Комисията за енергийно и водно регулиране е приела Решение № СП-1 от 06.03.2019 г.

Основните мотиви на АССГ за отмяната на посоченото решение са, че не са изложени мотиви относно фактическите обстоятелства, въз основа на които е определено нетно специфично производство и липсата на доказателства за размера на собствените нужди на електрическа енергия, въз основа на който КЕВР е определила преференциалната цена и как същият е установен, което е препятствало преценката за материална законосъобразност на определения размер на НСП в акта. Впрочем, в мотивите на решението на ВАС е посочено, че не е ясно как и по какъв начин е било установено по размер НСП предвид факта, че то се определя по два елемента: средногодишното производство на електрическа енергия и след приспадане на собствените нужди. ВАС е направил извод, че първият елемент е определен с ценовото решение на КЕВР, но няма конкретни данни за начина на определяне на собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. Според ВАС, НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди.

Настоящият състав намира за необоснован и незаконосъобразен извода на съда, че КЕВР е „следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност на конкретния жалбоподател.“. Действително в решението на ВАС е посочено, че „НСП следва да бъде изчислено индивидуално за всеки производител според специфичните му нужди“, но това не означава, че следва да се определи НСП за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. В законовата регламентация при определяне на НСП не се съдържат подобни изисквания. Затова неправилно административният съд е приел, че „нетно специфично производство“, означава индивидуален подход спрямо всеки производител, доколкото „собствен” означава личен, индивидуален, свой, частен, субективен, т. е. характерен само и единствено за определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики, а не спрямо група от субекти, обединени по определен признак.

Както се посочи по-горе с нормата на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (в сила от 24.07.2015 г.) законодателят е задължил общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ) по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на НСП на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Нетното специфично производство на електрическа енергия е дефинирано като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди, а „енергия за собствени нужди" като количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници (§1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ).

При съобразяване на посочената правна уредба, както и след отменителното решение на съда КЕВР е провела процедура за приемане на решение за определяне на НСП като е съобразила факта, че с влязлото в сила Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., по т. 11, КЕВР е определила преференциална цена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 и до 200 kWp в размер на 596. 50 лв./MWh, при съобразяване на относимите ценообразуващи елементи. Административният съд не е съобразил обаче, че при приемане на Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., а и към настоящия момент липсва законова дефиниция на понятието „средногодишно производство на електрическа енергия", а като ценообразуващ елемент се е ползвало понятието „средногодишна продължителност на работа“ в съответствие с чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ (в ред. обн. ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), с който е създадено задължение за обществения доставчик, съответно за крайните снабдители, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциална цена на конкретната група производители и в съответствие с чл. 32, ал. 2 ЗЕВИ, чл. 19а, ал. 1, т. 4, съответно чл. 196, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ, отм. ), като при определянето се взема предвид производителността на инсталацията според вида на технологията и използваните ресурси, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник и др.

Затова необосновано и при липса на законово изискване административният съд е приел, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател. При определянето на средногодишната продължителност на работа в решенията за преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници КЕВР е съобразила наличния ресурс на първичния енергиен източник и съответното специфичното производство на електрическа енергия от 1 kW мощност на обекта, както и данните за пълните ефективни часове на работа на инсталацията, т. е. часовете на работа при съответната гарантирана мощност на инсталацията за отделните години на експлоатация. Комисията е определила количествата нетна енергия за отделните група производители, като произведение на средногодишната продължителност на работа и мощността на отделната централа, която е равна на номиналната през първата година и намаляваща през следващите години. По този начин в решенията за определяне на преференциални цени, вкл, Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., размерът на средногодишната продължителност на работа е определен като пълни ефективни часове (часове на работа при номинална мощност). По този начин „средногодишна продължителност на работа“ на ФтЕЦ в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. са използвани данни от Българската академия на науките (БАН), както и отчетените средноефективни стойности за работа на централите в региона и определена на 1 250 часа годишна ангажираност 14.27%, т. е 1250 часа/8760 часа годишно. Въз основа на тези данни средногодишното брутно производство на електрическа енергия от 1 kWp инсталирана мощност е определена на 1250 kWh, която е заложена във влязлото в сила Решение №Ц-18 от 20.06.2011 г. При определянето й КЕВР е съобразила вида технология и първичен енергиен ресурс, анализите направени на работещите фотоволтаични електрически централи, както и информация и анализи, направени от БАН за средната годишна продължителност на работа, както и резултатите от произведената електрическа енергия в годишен план, разделена на инсталираната мощност на ФтЕЦ.

Видно от изложените от КЕВР мотиви този подход е следван и при постановяване на Решение № Ц-033 от 29.12.2006 г. и Решение № Ц-28 от 29.08.2012 г., с които е определена средна годишната производителност на работа на ФтЕЦ, изчислена на основата на осреднени стойности за страната. Отчетено е годишното брутно производство за групата централи, изчислено при отчитане на средната инсталирана мощност и коефициента на ангажираност на централата, а размерът на пълните ефективни работни часове за година на работа на централата със съответната технология се посочват от фирмата производител на съответната технология или са взети от официални източници и отразяващи международния опит, както и придобития и изграден опит в страната.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че определянето на първия елемент от „нетно специфично производство“, а именно – „средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени“, е обосновано и законосъобразно направено от КЕВР.

По отношение изводите на първоинстанционния съд, че КЕВР е следвало да анализира собствените нужди на отделните производители на енергия от възобновяеми източници, в частност за конкретния жалбоподател, са основателни възраженията на КЕВР, че нормативната уредба не изисква определянето на индивидуален размер на специфичните нужди на всеки отделен производител на ел. енергия от ВИ.

Изложените мотиви в решението на АССГ и ВАС относно определянето на собствените нужди не означава, че следва да се определи НСП за всеки производител на енергия при съобразяване индивидуалната специфична необходимост за задоволяване неговите потребности. В законовата регламентация при определяне на НСП не се съдържат подобни изисквания. Подобен подход на определяне на собствените нужди не съответства на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и §1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, която определя "Енергия за собствени нужди" като количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници.

На второ място незаконосъобразно административният съд е приел, че КЕВР е следвало да анализира всеки определен субект, спрямо индивидуалните му характеристики и определяне на собствените нужди за всеки отделен производител на ел. енергия от ВИ. Това би означавало за всеки от стотиците производители да се определи: 1. Средна продължителност на работа; 2. Потребление на произведена ел. енергия за собствени нужди; 3. Определяне на нетно специфично производство индивидуално за всеки производител на ел. енергия от ВИ на базата на първите два елемента.

Административният съд е следвало да съобрази, че КЕВР е извършила анализ и преценка на използваната за собствени нужди произведена ел. енергия от ВИ, при съобразяване критериите им за индивидуализиране в група производители. Това е така, защото КЕВР определя преференциални цени на електрическата енергия, произведена от ВИ по групи производители съобразно съответните нормативно установени критерии, като не определя индивидуална цена за конкретен производител и не определя индивидуален размер на собствени нужди за отделен производител за неговия индивидуален производствен процес, а за съответната група производители, като по този начин се гарантира спазването на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни (чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ).

В конкретния случая при определяне на нетно специфично производство по правилата на § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ и §1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ, при определяне на размера на собствените нужди от произведената електрическа енергия от конкретната група производител от ВИ, КЕВР е отчела вида на възобновяемия източник, вида технология, производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси и други, съобразени с начина при определяне на преференциални цени по чл. 32, ал, 2 ЗЕВИ и при липса на конкретна нормативна методика за определяне на енергията за собствени нужди по §1, т. 6 от ДР на ЗЕВИ и съставляваща онова количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници.

С оглед на изложеното административният съд не е съобразил изложените от КЕВР мотиви при определяне на енергията за собствени нужди, която е посочила, че „енергията за собствени нужди за съответната група централи представлява количествата енергия за покриване на технологичните нужди за централите и е заложена като процент от брутното производство на електрическа енергия от различните видове централи - фотоволтаични, вятърни, водноелектрически и от биомаса. Именно предвид вида на централите КЕВР правилно е диференцирала процента на собствените нужди според вида на произведената енергия за съответната група производители и се определя въз основа на данните, които КЕВР събира служебно във връзка с изчисляване на инвестиционните и експлоатационни разходи на централите съобразно вида на технологията и нейните специфични технически показатели, при определяне на преференциалните цени през годините, както е посочено по-горе в мотивите.

Безспорно собствените нужди са част от количествата електрическа енергия произведена от съответната група производител при средногодишна продължителност на работа (респ. производителност) определена с ценовото решение за съответно този вид централи и за която производителност е налице влязъл в сила административен акт. В случая размерът на собствените нужди е в съответствие с предвидената в ценовото решение за ФтЕЦ 14, 27% годишна ангажираност на работа и специфичните особености по отношение на режима на работа и часовата натовареност през годината за такъв тип централи, съобразена с основния фактор в сектора - характер на природния ресурс, специфичният климат и климатични особености на работата на ФтЕЦ в България за групата централи с определена мощност 1 MW с инсталирана мощност над 30 и до 200 KWp.

По този начин КЕВР обосновано и мотивирано е определила размера на собствените нужди, който размер е обвързан с определената цена и представлява референтна стойност за конкретните вид ВИ инсталации. В допълнение на това КЕВР е представила в табличен вид техническите и икономическите параметри при определянето на цената на електрическата енергия за процесната група централи.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло.

В съответствие с чл. 222, ал. 1 от АПК и с оглед липсата на необходимост от нови фактически установявания спорът следва да се реши по същество като се отхвърли жалбата на „ИД ИНДЪСТРИ“ ЕООД против Решение № СП-1 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1 188 КWh, въз основа на което е определена преференциалната цена 596. 50 лв. в Решение № Ц-018 от 20.06.2011 г. на КЕВР по т. 11 - за електрически централи с фотоволтаични модули с инсталирана мощност над 30 kWр до 200 kWp, монтирани на покриви и фасади.

При този изход на производството в съответствие с чл. 143, ал. 3 АПК търговското дружество следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

О. Б. Р. жалбата на „ИД ИНДЪСТРИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], [ЕИК] срещу Решение № 999 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 5793/2019 г. от Административен съд София-град в частта, с която съдът е отменил, а не е прогласил нищожност, на Решение № СП-1 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и ПРЕКРАТЯВА производство по делото в тази му част.

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 999 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 5793/2019 г. от Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ИД ИНДЪСТРИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив, [ЕИК], против Решение № СП-1 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което се установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 1188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 596. 50 лв./MWh в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране по т. 11 за електрически централи с фотоволтаични модули с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, монтирани на покриви и фасади.

ОСЪЖДА „ИД ИНДЪСТРИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Пловдив, [ЕИК] да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски по делото в размер на 200, 00 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване в частта за прекратяване на касационното производство пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението.

В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.