Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.П против решение № 170 от 03.07.2020г. по адм. дело № 113/ 2020г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Паракосов против отказ за издаване на скица – проект, обективиран в писмо № УТ-С-49001 от 31.03.2020г. на кмета на община Ч. и жалбоподателят е осъден да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът за издаване на скица да бъде отменен и преписката – върната на органа за ново произнасяне със задължителни указания. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът - кмет на община Ч. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Смолян е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства.

Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният отказ за издаване на скица – проект е постановен от компетентен съгласно § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР) орган,...