Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на „Континвест“ ООД, гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 12683 от 14.10.2020 г. по адм. дело № 7568/ 2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 74/ 12.04.2019 г. по адм. дело № 338/ 2018 г. на Административен съд – Ямбол. Подателят на искането за отмяна поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които не са събрани от съда, тъй като са станали известни след приключване на съдебното производство. Моли, на основание чл. 239 т. 1 и т. 2 АПК, посоченото по-горе решение на Върховния административен съд, с което е потвърдено решението на Административен съд – Ямбол да бъде отменено. Като нови доказателства представя протокол от 20.02.2001 г. на вътрешна приемателна комисия и два договора за продажба на ферихлорид от 05.02.2001 г. и от 16.02.2001 г. С представените писмени бележки процесуалният представител на дружеството заявява, че не поддържа искането за отмяна на основание чл. 239, т. 2 АПК.
С искането за отмяна е направено и искане за спиране на принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район на основание чл. 309, ал. 1 ГПК.
Ответникът – началник на РДНСК - Ямбол оспорва искането за отмяна. Излага съображения за недостоверност на датите на съставяне на представените от подателя на искането за отмяна частни документи протокол и договори.
За да се произнесе по искането за отмяна, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното:
С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решението на Административен съд - Ямбол, с което жалбата на „Констинвест“ ООД, гр. С. против заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, за премахване на незаконен строеж: „инсталация за производство на ферихлорид“, находяща се в УПИ ХVI, кв. 333 по плана на гр. Я., е отхвърлена. Съдилищата приемат, че описаният строеж е изграден след 2007 г. без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, поради което е незаконен и подлежи на премахване. Според двете съдебни инстанции доводите, че строежът е въведен в експлоатация и е съществувал към момента на придобиване на имота от дружеството, подател на искането за отмяна, са неоснователни, тъй като доказателства в този смисъл от „Континвест“ ООД не са ангажирани, а представените такива опровергават тези твърдения.
Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна съобразно посочените в него основания Върховния административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови „обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.
В случая нови доказателства и нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, изяснен по–горе, не са представени и не са изложени. Представените от подателя на искането за отмяна протокол от 20.02.2001 г., с което „вътрешна приемателна комисия“ дава съгласие за експериментално производство на ферихлорид и два договора съответно от 05.02.2001г. и от 16.02.2001г., сключени между праводателя на "Континвест" ООД „Бо инженеринг“ООД и трети лица за продажба на ферихлорид, не представляват нови доказателства по смисъла, изяснен по-горе. Подателят на искането за отмяна „Континвест“ ООД е разполагал с процесуалната възможност да се снабди с този документи и да ги представи като доказателства в хода на производството пред административния съд, още повече, че въпросът относно въвеждането на строежа, предмет на заповедта за премахване, в експлоатация е обсъден подробно от двете съдебни инстанции, като на жалбоподателя е осигурена възможност да ангажира доказателства в тази насока.
Освен това документите, представени в настоящото производство, са частни съответно свидетелстващ (протокола) и диспозитивни (двата договора), поради което тяхната доказателствена сила следва да се преценява с оглед останалите доказателства по делото. В случая изложеното в протокола от 20.02.2001 г. се опровергава от посоченото в представената по делото „Информация относно строителни промени по обект „Цех за неорганични соли“ на фирма „Бо инженеринг“ ООД", подписана от управителя Б.П, която установява, че посоченото дружество е започнало производство на ферихлорид на площадката на к-т. „Ямболен“ между двата съществуващи цеха през периода 2002 г.- 2005 г.
На последно място следва да посочи, че представените документи са и без значение за решаването на правния спор. Договорите са с облигационен характер и не установяват фактическо производство на ферихлорид, започнало преди 31.03.2001г. Протоколът на „вътрешната приемателна комисия“ също е без значение, тъй като не удостоверява въвеждането на строежа в експлоатация. Съгласно чл. 164, ал. 1 ЗТСУ отм. не се разрешава да се обитават, съответно използват сгради, съоръжения, технически уредби и инсталации или части от тях, преди да са прегледани и приети по установения ред. Според чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 23.07.1999 г. за разрешаване ползването на строежите в Р. Б отм. разрешение за ползване се издава от началника на ДНСК или упълномощено от него лице в тридневен срок от представянето на доклад на независимия строителен надзор (технически контрол) в строителството и при представянето на протокол обр. 16 в случаите, за които се изисква назначаване на ДПК. Представеният протокол не представлява официален документ за въвеждане на строежа в експлоатация, съставен от оторизиран държавен орган по посочения по - горе ред, поради което не доказва релевантни за спора факти.
Поради изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че условията на чл. 239, т. 1 от АПК не са изпълнени, нови доказателства не са представени и нови обстоятелства по смисъла на цитираната норма не са установени, а следователно не са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли.
Основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК следва да бъде разгледано, независимо че не се поддържа от подателя на искането, тъй като волеизявление оттеглянето му не е направено.
Предпоставките за отмяна на съдебните актове по чл. 239, т. 2 АПК също не са осъществени. Разпоредбата визира престъпления, свързани с делото, ако те компрометират истинността на фактите, на които се основава решението. Твърденията за такива престъпления или престъпление не са достатъчни да обосноват отмяна на съдебния акт. Необходимо е престъпленията или престъплението да са установени по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или с решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).
В разглеждания случай посочените по-горе условия не са изпълнени. Престъпно действие на страната, неистинност на показанията на свидетел или на вещо лице в хода на процеса, при който е постановено решението, чиято отмяна се иска, както и престъпни действия на страната, на неин представител или на член на съдебния състав не са установени по съответния ред - присъда, констатираща извършено престъпление не е постановена, а липсва и решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, ако се приеме, че наказателното преследване е изключено по някоя от причините по чл. 24 от НПК.
Искането за спиране на принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район не може да бъде разгледано. Правното основание на тази претенция е нормата на чл. 280, т. 1 АПК, а искане за спиране на това основание може да бъде направено в производство по оспорване на действията на органа по изпълнението (чл. 297, ал. 4 АПК) или при предявен иск по чл. 292 АПК, но не и в настоящото производство.
Разпоредбата на чл. 309 ГПК също не намира приложение. Нормата се отнася за спиране изпълнението на осъдителни съдебни решения, тъй като само те подлежат на изпълнение. Решението за отхвърляне на оспорването на административния акт, а също и решението, с което първоинстанционното решение е оставено в сила, не подлежат на изпълнение, а на такова подлежи единствено потвърденият с тях административен акт - чл. 268, т. 1 АПК. Поради изложеното направеното искане за спиране на изпълнението следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено.
По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Континвест“ ООД, гр. С. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК, на решение № 12683 от 14.10.2020 г. по адм. дело № 7568/ 2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 74/ 12.04.2019 г. по адм. дело № 338/ 2018 г. на Административен съд – Ямбол.
О. Б. Р. искането за спиране на принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮИР-4/18.05.2017 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. Решението не подлежи на обжалване.