Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДВ.
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) - МВР срещу решение № 17/28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението – постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че незаконосъобразността на решението се дължи на неправилно възприемане от страна на съда на фактическата обстановка по делото – неправилно установяване на пасивно легитимираната по исковата претенция страна. Касаторът счита, че неправилното посочване и конституиране на ответника в исковото производство, съответно постановяване на осъдително решение спрямо ненадлежен ответник, е основание за незаконосъобразност на решението. В хода на произнасяне по същество на спора е депозирана молба от касатора, с която се посочва, че съгласно § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 01.10.2020 г.), създадената с този закон Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, е правоприемник на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция „Национална полиция“, свързани с дейността на или ползвани от дирекция „Жандармерия“. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на § 83 от ЗМВР, процесуалното представителство по висящи спорове на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция „Национална полиция“, свързани с дейността на или ползвани от дирекция „Жандармерия“, се осъществява от директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Предвид на това смята, че ГД "Национална полиция" не е надлежна страна в производството. Иска, да се отмени решението и постановяване на решение по същество на спора, с което се отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция. Не претендира разноски.
Ответникът – И.К, чрез адв. А.П, в представени по делото писмени бележки, възражение срещу касационната жалба и в съдебното заседание, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно в частта относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е прекомерно и следва да бъде редуцирано. В останалата част намира решението за правилно.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С решение № 17/28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч, съдът е осъдил Главна дирекция „Национална полиция” гр. С. при Министерство на вътрешните работи да заплати на И.К сумата от 720 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и 16 300 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.08.2014 г. до окончателно изплащане на сумата вследствие на незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция „Национална полиция”, гр. С., извършени на 24.08.2014 г. в гр. Л. на паркинга на ул. “Х. К“ след приключване на футболната среща между ПФК „Литекс“ - гр. Л. и ПФК „Левски“ - гр. С., изразяващи се в нанасяне на удари на И.К с палка, ръце и крака. В полза на ищеца са присъдени разноски - 830 лв. за адвокатско възнаграждение и 180 лв. депозит за вещо лице.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че исковата претенция на И.К е основателна – доказана по основание и размер. Приел е, че по делото са налице всички предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на вредите, причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган. На първо място съдът е приел, че безспорно е налице незаконосъобразно действие на административен орган - използване на физическа сила и помощни средства от полицейски органи при изпълнение на служебните им задължения, в нарушение на чл. 85, ал. 1 ЗМВР. От незаконосъобразното действие, изразяващо се в нанасяне на удари на ищеца И.К с палка, ръце и крака, за последния са възникнали имуществени вреди – физически наранявания, доказани посредством съдебно – медицинска експертиза, и неимуществени вреди – причинени психически травми, доказани чрез свидетелски показания. За безспорна е приета и причинно – следствената връзка между незаконосъобразните действия на административния орган и причинените на ищеца вреди.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 205 АПК – „Ответник по иска“, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
По делото не е безспорно установено кой е административният орган, чиито действия са причинили вреди на ищеца – кой е конкретно задълженият в обезщетителното правоотношение субект. От една страна в исковата молба на И.К, ответникът по исковата претенция е посочен в условията на алтернативност - Главна дирекция „Национална полиция“ - гр. С. при Министерство на вътрешните работи, алтернативно – Министерство на вътрешните работи. Същевременно в титулната част на исковата молба е посочено, че се претендира обезщетение „относно престъпни действия на неустановени служители на Зонално жандармерийско управление, гр. С., към дирекция „Жандармерия““. За установяване на надлежния ответник по делото, в исковата молба ищецът се позовава на образувана в РП – Ловеч преписка № 1460/2014 г. и следствено дело № 10/2014 г. по описа на ОСлО при ОП – Ловеч, от които „безспорно се установява, че побоят е нанесен от командировани да охраняват стадиона служители на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, зачислени към ЗЖУ София, и служители в сектор СПП при СДВР – София“.
В мотивите на обжалваното съдебно решение, след като е извършил анализ на разпоредбите на чл. 37, чл. 38 и чл. 39 ЗМВР и разпоредби от Правилник за устройство и дейността на МВР, съдът е извел извод, че служителите в дирекция „Жандармерия“ са към Главна дирекция „Национална полиция“, която е юридическо лице и съответно е надлежен ответник по исковата претенция.
По делото обаче не е установено и доказано по категоричен начин кой е конкретният административният орган, чиито действия са причинили вреди на ищеца, вследствие на нанесен побой. Обстоятелството, че това са служители в дирекция „Жандармерия“ не се установява по категоричен начин от свидетелските показания по делото /свидетелят Янков дава показания, че на бусовете на органите на реда, паркирали на мястото на инцидента, са били поставени надписи както „Полиция“, така и „Жандармерия“/. Не представлява доказателство в тази насока и приложеното към административното дело следствено дело срещу, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 129 НК. Следственото дело не е приключило с окончателен акт на разследващия орган, същото е спряно и изпратено на следовател от ОСлО при ОП – Ловеч за изготвяне на план за извършване на оперативни издирвателни мерки за издирване на извършителя на престъплението.
Видно от представената по делото Заповед № 8121з-449/22.08.2014 г. по описа на МВР за организация на охраната на обществения ред по време на футболната среща, са участвали и други сили на полицията, освен „Жандармерия“, а силите на полицията са под ръководството на областните дирекции /ОДМВР/ и столична дирекция на полицията /СДВР/, които са отделни юридически лица, съгласно ЗМВР и не са подчинени на Главна дирекция „Национална полиция“, а на Министерство на вътрешните работи.
Следователно по делото е останала неизяснена пасивната процесуална легитимация на ответника - не е установен административният орган, чиито действия са причинили вреди на ищеца, вследствие на нанесен побой. Не е доказано причиняването на имуществени и неимуществени вреди от посочения в исковата молба и конституиран от съда ответник - Главна дирекция „Национална полиция“, съответно дирекция „Жандармерия“. Административният съд в нарушение на чл. 205, ал. 2 от АПК, не е указал на ищеца, че посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията на ал. 1 и не е дал възможност на ищеца да отстрани нередовността или да заяви дали поддържа иска срещу първоначалния ответник или срещу алтернативно посочения ответник Министерство на вътрешните работи.
На второ място съдът не е установил по безспорен начин в какво се изразяват незаконосъобразните действия извършени от служители на полицията при изпълнение на административна дейност и дали съставляват нарушение на чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР относно употребата на физическа сила и помощни средства при конкретната фактическа обстановка и по изпълнение на действия по опазване на обществени ред. Посочването само на конкретните законови разпоредби относно употребата на физическа сила и помощни средства от органите на полицията, без преценка на фактическата обстановка относно необходимостта за защита и осигуряване на обществения ред, не обуславя еднозначен извод за наличие на незаконосъобразни действия. В тази насока съдът не е дал конкретни указания в съответствие с чл. 204, ал. 4 и ал. 5 от АПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че административният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които обуславят неправилност на обжалваното решение, поради което следва да бъде отменено и в съответствие с чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на дадените в мотивите указания относно определяне на надлежен ответник в производството и установяване на незаконосъобразни действия на административен орган при осъществяване на административна дейност. Следва да бъде съобразена и настъпилата промяна в структурата, организацията и правоприемството съгласно § 83, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/2020 г., в сила от 01.10.2020 г.), съгласно който Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, е правоприемник на Специализирания отряд за борба с тероризма и на Главна дирекция „Национална полиция“, свързани с дейността или ползвани от дирекция „Жандармерия“, както и съобразено процесуалното представителство по ал. 2 на § 83 от ЗМВР.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17/28.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2/2018 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
ВРЪЩА делото на Административен съд Ловеч за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените в мотивите указания. Решението е окончателно.