Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от заместник министъра на здравеопазването чрез процесуален представител против решение № 3187 от 23.06.2020г. на Административен съд София град по адм. дело № 11499/2019г. С него се отменя сертификат № 7 от 26.07.2019г. издаден от заместник министър на здравеопазването в частта, с която е отразено, че „поради установено високо съдържание на флуорид/установена стойност от 4.61 mg/l водата се определя като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели“.
Жалбата не съдържа касационни основания, но от съдържанието й се извеждат като такива необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответникът, Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ гр. С. със седалище и адрес на управление в гр. С. чрез представляващ председател, действащ чрез пълномощник адвокат И.Ш взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна последните съображения:
Производството е образувано пред административния съд по жалба на Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“ гр. С. ЕООД против сертификат № 7, издаден от заместник министър на здравеопазването в частта, с която е посочено че „поради установено високо съдържание на флуорид/установена стойност от 4.61мг/литър водата се определя като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели. Възраженията са незаконосъобразност на сертификата в тази част поради липса на компетентност.
Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и уважил. Съдът от доказателствата по делото е извел изводи от фактическа и правна страна, че издадения сертификат по съдържание и форма е издаден от компетентен орган, като в обжалваната част органа е излязъл извън компетентността си като е удостоверил характеристики и свойства на водата не относими към целта на сертификата да удостовери водата годна ли е за бутилиране за питейни нужди. Анализирана е правната уредба и е прието, че съдържанието на сертификата и етикета при бутилиране са с различно съдържание и се подчиняват на различна уредба.
При установеното от фактическа страна съдът е извел правни изводи за незаконосъобразност на сертификата в обжалваната част, в която го отменил. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 4в от Закон за храните отм. , но приложим на основание § 3 от ПЗР на ЗХ/ДВ бр. 52 от 9.06.2020г., в сила от 9.06.2020г. с последващи изменения и допълнения/ министърът на здравеопазването или оправомощен от него заместник министър издава сертификат за националните минерални води, който удостоверява, че по произход, състав и свойства минералната вода е подходяща за бутилиране на питейни цели, по ред определен с наредбата по чл. 4б, ал. 1 от ЗХ отм. , Сертификатът се издава на основата на анализи и заключения от проведени проучвания включително и фармакологичното, физико-химичните, химичното и клинично въздействие на минералната вода. Заключението по чл. 4в, ал. 2, т. 3 от ЗХ отм. представляващо експертна балнеологична оценка, се изготвя от определено от министъра на здравеопазването лечебно заведение.
В настоящия случай процесния сертификат удостоверява, че минералната вода, добита от водовземно съоръжение находище на минерална вода „Хисаря“, гр. Х., община Х., област П. може да се използва за бутилиране за питейни цели, при задължително етикетиране съгласно чл. 22, ал. 3, т. 2 от Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, като на етикета се посочи следния текст „Съдържа съдържа флуорид над 1.5 мг/литър. Не е подходяща за всекидневна употреба от кърмачета и деца под 7 г. възраст. Спорната част от съдържание на заключението е „че поради установеното високо съдържание на флуорис/стойност 4.61мг/литър водата се определя като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели. Съдът е извел обосновани правни изводи от анализ на нормативната уредба, че целите на сертификата са да удостоверят годността на минералната вода за бутилиране за питейни нужди, като в етикета се посочи информацията по чл. 22, ал. 3 от Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Включването на оценката относно употребата и съдържание извън нормативно определеното в чл. 22, ал. 3 от Наредбата е повече от необходимото за целта по чл. 6 АПК, поради което е налице нарушение на материалния закон.
При касационната проверка съдът споделя мотивите на първата инстанция към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК.
Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касатора се дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 2160 лева като приема за неоснователни възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената защита.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3187 от 23.06.2020г. на Административен съд София град по адм. Дело № 11499/2019г.
ОСЪЖДА министерство на здравеопазването да заплати в полза на Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Хисар“-гр. С. със седалище и адрес на управление в гр. С. разноски в размер на 2160/две хиляди сто и шестдесет/ лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.