Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Тракийска при А. М, подадена чрез процесуалния представител Готева, против решение № 961/10.06.2020г., постановено по адм. дело № 3803/2019г. по описа на Административен съд Пловдив.
Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 4, т. 37 ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС). Твърди, че енергийният продукт, използван от дружеството притежава характеристиките на енергиен продукт за отопление. Според него установената употреба на енергийния продукт попада в легалната дефиниция на енергиен продукт за отопление и като такъв подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на Директива 2003/96/ЕО и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 ЗАДС. Претендира за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на решението на митническия директор.
Ответникът – „Катеко“ ООД гр. П., в писмен отговор и писмени бележки, подадени от процесуалния представител адв.. Р, както и в негово становище по съществото на спора, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски в производството по представен списък на разноските.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение №РТД 3000-2156/271119/32-342223 на с. д. директор на ТД Тракийска при А. М, с което е прекратено действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКБ/ № BG003000Е209, издадено на „Катеко“ ЕООД, за обект – дестилерия в гр. С., м. Воденицата, УПИ 000642, обл. Пазарджик предвид обстоятелството, че адресатът е престанал да отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС.
От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че УОАКБ е издадено на 13.06.2019г., връчено на 18.06.2019г., в изпълнение на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона във влязло в сила съдебно решение по адм. Дело №239/2018г. по описа на АС Пловдив. На 26.06.2019г. е инициирана от издателя на УОАКБ проверка, обективирана в протокол от 21.08.2019г., в която е установен и описан механизмът на използване на енергийните продукти – тежки горива и други, използвани за производство на пара, необходима за подгряване и изваряване на използваните в производството етеричномаслени растения. Не е установено използването на котелните горива за други цели, освен за производството на пара, необходима за производство на етерични масла и флорални води.
Обосновано е прието, въз основа на събраните писмени доказателства и приетото заключение на СТЕ, че енергийните продукти, посочени в издаденото УОАКП се използват единствено и само за технологичния и производствен процес на предприятието – за загряване на пара, която се използва директно и индиректно в дистилационния процес по добиването на розово масло, етерични масла и флорални води. Тези продукти не е се използват за отопление, в предприятието няма изградена отоплителна система.
За да отмени оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 24б, ал. 4 ЗАДС, в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправните норми. Посочил е, че съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Съобразил е законовата дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", която се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС, в редакцията от ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. и е обосновал извод, че използваните горива участват в процес, свързан с отделяне на топлина, която обаче не се използва непосредствени или чрез преносна среда в основната й функция за отопление, а за други производствени цели, с което се опровергават изводите че енергийните продукти, че не е налице основанието по чл. 24, ал. 2, т. 4, пр. последно ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергийните продукти. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, са неоснователни. При постановяването му съдът е установил релевантните факти и е тълкувал правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, направени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Решението на АСВТ следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които изцяло споделя.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в разпоредбата на чл. 4, т. 37 ЗАДС, която в редакцията действаща от 01.01.2018 г., предвижда, че това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. ЗЗ ("минералогични процеси") и б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че след законодателната промяна на чл. 4, т. 37 ЗАДС, влязла в сила от 01.01.2018 г. дружеството не отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Преди всичко това определение е следвало да бъде съобразено от издателя на удостоверението, тъй като последното е издадено при действието на тази разпоредба и последващото позоваване на обратно нейно тълкуване, при липса на промяна във фактите и обстоятелства по и при използване/влагане в производство на енергийните продукти, не съставлява ново обстоятелство и годно правно основание, води до незаконосъобразно процедиране и злоупотреба с процесуални права от страна на издателя на акта.
Основателен е доводът на ответника по касация, че първоинстанционният съд е съобразил безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление", включително и след изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС, ДВ бр. 97/2017г., в сила от 01.01.2018г., според която използването на енергиен продукт за получаване на пара за целите на производствената дейност на предприятието не е равнозначно на отопление и не представлява използване за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. По силата на чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от приложното поле на директивата са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление.
С оглед изложеното и предвид липсата на промяна в условията, при които е издадено удостоверението се налага извод, че незаконосъобразно административният орган е постановил прекратяване на действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Като е достигнал до същия извод и е отменил решението на митническия директор, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация е предявил искане по разноските, което и с оглед изхода на спора е основателно. В тежест на бюджета на касатора следва да присъдят разноски в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 961/10.06.2020, постановено по адм. Дело №3803/2019г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА А. М да заплати на „Катеко“ ООД гр. П., с ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1800лв. /хиляда и осемстотин лева/ за разноски в касационното производство. Решението е окончателно.