Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас срещу решение № 1035 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 398/2020 г. на Административен съд – Бургас.

С обжалваното решение Административен съд – Бургас е обявил нищожността на заповед № ЧР-0195/03.02.2020 г. на директора на РИОСВ – Бургас, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното правоотношение с Д.Г, на длъжност „директор на „Дирекция превантивна дейност“ в РИОСВ – Бургас, считано от 03.02.2020 г., съгласно утвърденото от министъра на околната среда и водите длъжностно разписание, в сила от 01.02.2020 г. и й е присъдил разноски за тази инстанция.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на процесуалните изисквания, при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му, съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че органът по назначаване е изпълнил задължението си да възстанови служителката на заеманата длъжност преди уволнението й, признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение. Служителката е възстановена, считано от 06.01.2020 г., когато е заявила желание да изпълнява служебните си задължения и след одобряване на ново длъжностно разписание, в което фигурира заеманата от нея длъжност, като актът за възстановяване е самостоятелен административен акт. По отношение на оспорената пред административния съд заповед за прекратяване на служебното правоотношение, касаторът счита, че осъществени законовите условия за издаването й и неправилно съдът е обявил същата за нищожна. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение, като се реши спорът по същество и се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата по касационната жалба – Д.Г, чрез пълномощника си,...