Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014-2020 г. и директор на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството срещу Решение № 463 от 17.07.2020 г. на Административен съд - Плевен по адм. дело № 57/2020 г., с което по жалба на община Н. е отменено негово Решение № РД-0-14-1330/19.12.2019 г. за определяне на финансова корекция на община Н. в размер на 5 % от допустимите разходи по Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Договор № 75/29.01.2019 г. с изпълнител „П. П“ ЕООД на стойност 81 848, 77 лева с ДДС.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон по отношение на описаните в административния акт нарушения на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), посочени като основание за определяне на финансова корекция. Мотивира становище, че възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика за оценка на техническите предложения, която предполага субективизъм, не съдържа ясни и обективни критерии и от формулировката й следва, че се оценява броят на надграждащите обстоятелства, а не приносът, който имат за по-качествено изпълнение. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че другата страна претендира такова.

Ответникът – община Н., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното...