Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Д.А, подадена от адв.. Г против решение № 3806 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2379/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед с рег. № 1/15.02.2020 г. на началника на 08 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и отмяна на процесната заповед. Претендират се разноски.
Ответникът, чрез юк. Виденов оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.
Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна по делото. Посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален ЗООРПСМ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА О. Р. П. ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ) (ЗООРПСМ). Безспорно е установено по делото, че на отиване към спортния обект във връзка със спортно мероприятие - футболен мач, жалбоподателят е носел със себе си предмет, който може да се използва за оръжие - метален бокс.
Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за законосъобразност на оспорената принудителна административна мярка (ПАМ). Обосновано в тази връзка съдът е приел, че в случая при издаване на процесния административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи акта до степен на незаконосъобразност.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК касационната инстанция споделя изцяло мотивите на АССГ, без да е необходимо преповтарянето им. Както е отбелязал съдът, непосочването в акта на съответната точка на чл. 21 от ЗООРПСМ не е нарушило правата на защита на санкционираното лице, защото в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадена процесната ПАМ е посочена правната квалификация на процесното нарушение - чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ - носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Мотивите на административния орган могат да се извличат от съдържанието на преписката по проведеното административно производство. Оспорващият е могъл да разбере на какво основание е санкциониран и да организира в пълен обем защитата си, още повече че е налично точно и ясно словесно описание на извършеното противоправно действие. От друга страна, обосновано с мотиви, съдът е приел за осъществено нарушението, обосновало издаването на ПАМ, а именно носенето на метален бокс, което може да се използва като оръжие. Правилна е и преценката на съда, че определеният размер на ПАМ съответства на тежестта на извършеното нарушение, като законовият диапазон е от една до две години - чл. 25 от ЗООРПСМ.
Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна решението на АССГ и същото следва да се остави в сила.
При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, платими от касатора.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3806 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2379/2020 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Д.А да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР сумата 100 (сто) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно