Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на М.Д, подадена чрез адв.. К, против решение № 138/24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 190 по описа за 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № Р-22001017008743-091-001/20.11.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 240/11.02.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на лицето са установени задължения на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 35 210, 86 лв. главница и 13 015, 62 лв. лихви и за 2015 г. в размер на 2767, 77 лв. главница и 741, 28 лв. лихви. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е налице втората предпоставка за ангажиране на личната имуществена отговорност на Деянов, в качеството му на управител на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД, тъй като в процесния период дружеството не е имало данъчни задължения. Заявява, че липсва знание на управителя за налични публични задължения, което води до липса на причинно-следствена връзка между разпоредителните му действия и невъзможността същите да бъдат събрани. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Възразява срещу изводите на съда за възникване на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 ДОПК и за задълженията за лихви и разноски по събиране на главното задължение на дружеството. Счита, че същите не попадат в обхвата на нормата във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение, да постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на лицето и да се отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – София оспорва КЖ с доводи, изложени в съдебно заседание от юрк.. Т. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред Административен съд – Кюстендил е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22001017008743-091-001/20.11.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 240/11.02.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с който на М.Д са определени задължения на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 35 210, 86 лв. главница и 13 015, 62 лв. лихви и за 2015 г. в размер на 2767, 77 лв. главница и 741, 28 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за законосъобразност на процесния РА съдът е анализирал относимите правни норми, приемайки, че Деянов, в качеството му на управител на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД умишлено е предприел действия за прикриване и деклариране на факти и обстоятелства пред данъчната администрация, с които е целял избягване на данъчно облагане, както и че е извършил плащания с пари от имуществото на задълженото лице, в следствие на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са изплатени дължими данъци. От приобщените доказателства съдът е констатирал, че на дружеството е извършена ревизия за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., приключила с влязъл в сила ревизионен акт, с който са установени задължения в размер на 35 254, 36 лв. и съответни лихви в размер на 3731, 71 лева. В хода на ревизията на дружеството е установено, че на 06.03.2014 г. по банковата сметка на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД е постъпила сума в размер на 350 125, 15 лв., наредена от ЧСИ С.Я, а на 30.07.2014 г. - в размер на 2638, 43 лв., наредена от Застрахователна компания „ОЛИМПИК“. Постъпилите средства са изтеглени от представляващия дружеството М.Д, като от предоставената оборотна ведомост и главна книга е установено, че гореописаните суми не са осчетоводени и не са включени в счетоводните регистри на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД.Д е заявил, че е бил упълномощен да представлява „ВЕЙРОН 08“ ЕООД по изпълнително дело № 2029/2013 г. и в качеството си на пълномощник е получил горепосочената сума. Дал е обяснения, че поради липса на собствена банкова сметка и предвид спешността на превода и необходимостта от разплащане по банков път, с оглед размера на сумата, е посочил на ЧСИ банковата сметка на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД, по която същата да бъде преведена. От управителя е уточнено, че сумата в размер на 350 125, 15 лв. е присъдена в полза на „ВЕЙРОН 08“ ЕООД по съдебно дело против „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕООД, т. е. не е плащане по търговска сделка, не представлява приход на дружеството и не подлежи на осчетоводяване, защото липсва правно основание сумата да бъде осчетоводена, тъй като тя е преминала през банковата сметка на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД от чуждо име и за чужда сметка. От органите по приходите е формиран извод, че преведената от „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕООД сума в размер на 350 125, 12 лв. по сметката на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД е изтеглена и не е върната на „ВЕЙРОН 08“ ЕООД. В хода на процесното ревизионно производство Деянов отново е обосновал защитната си теза с твърдението, че преводът, нареден от ЧСИ е обект на предходна ревизия на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД, където е отчетен като приход, съответно е съставен ревизионен акт и е начислен дължим данък. Сочи, че тези приходи вече са отчетени като дължими при дружеството, поради което не смята, че същите се дължат повторно. За да обоснове извод за ангажиране на отговорността на Деянов по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е счел за доказано наличието на всички кумулативно необходими предпоставки от фактическия състав, както и че изложените факти потвърждават неговата недобросъвестност, тъй като действията му преследват неправомерната цел по намаляване на имуществото на дружеството, което да послужи като обезпечение на всички евентуални бъдещи задължения. Позовавайки се на фактите по делото, първоинстанционният съд е отбелязал в решението си, че именно в следствие действията на управителя - плащане в пари при условията на скрито разпределение на печалбата, е станало невъзможно да бъдат погасени задължения за данъци на юридическото лице. Този юридически факт съдът е счел за доказан, базирайки се на обстоятелството, че в периода 06.03.2014 г. - 12.06.2014 г. управителят е изтеглил суми от банковата сметка на дружеството в общ размер на 348 650 лв. /за които е признато с влязъл в сила РА, че увеличават финансовия му резултат/, които не са осчетоводени и не са включени в счетоводните регистри на дружеството през 2014 г. и за които в хода на ревизионното производство не е представил доказателства за последващо разпореждане с тях в полза на дружеството или в полза на трето лице.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила.

Оплакванията на касатора, аналогични с тези, заявени пред административния съд, са свързани с липсата на знание на управителя за налични публични задължения на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД, тъй като те са възникнали по-късно. Твърди се, че същите са установени с РА, влязъл в сила на 29.05.2017 г., а сумите са изтеглени в периодите от 06.03.2014 г. до 12.06.2014 година. В тази връзка сочи, че поведението на представляващия не следва да се определя като недобросъвестно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че оплакването, свързано с конкретната хипотеза на чл. 19 ДОПК е неоснователно, т. к. М.Д, в качеството си на управител на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД, е бил длъжен да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на дружеството, в това число и да осигурява администриране на данъците и задължителните осигурителни вноски. Извършените тегления от сметката на дружеството, са довели до намаляване на неговото имущество, което от своя страна е довело до невъзможност за погасяване на задълженията на „ГОЛДЪН СТАРС“ ЕООД. Чрез тези свои действия управителят е съзнавал и целял непогасяване на данъчните задължения чрез изграден от него механизъм за отклоняване на активи на дружеството към свързани с него лица. Възражението, изложено в касационната жалба, не се подкрепя от съдържанието на правната норма, а нейното разширително тълкуване е недопустимо. Разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. 2 ДОПК не съдържа подобно условие. Обстоятелството, че отговорността на управителя възниква от момента на извършване на разпоредителното действие, с което съзнателно и значително се намалява имущественото състояние на дружеството, с цел да се избегне плащането на данъци, не означава, че същият не отговаря за задължения на дружеството, установени за минало време. Необходимо е само тези задължения да се отнасят за период, през който лицето не е преставало да бъде управител. Противното разбиране би лишило правната норма от действително съдържание. За да се ангажира отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. 2 ДОПК е достатъчно към датата на разпоредителното действие да са налице задължения за публични вземания и към тази дата лицето да продължава да има качеството на управител или член на управителен орган. Началният момент на отговорността на управителя би имал значение само за формиране на задължението за лихви, респективно за прилагане института на погасителната давност, но не и за размера на главното задължение.

По съществото на спора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема за неналични сочените от касатора нарушения на материалния закон. Въз основа на установените факти съдът е формулирал правилен извод за законосъобразно възлагане на отговорност на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК.Он е първоинстанционния мотив, че условията за възлагане на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК следва да са налице кумулативно и в случая те са доказани по делото. Настоящата касационна инстанция преценява като аргументиран извода на административния съд, че недобросъвестността е свързана със знанието за определени факти, като в обсъждания казус е установено, че ревизираното лице не е представило доказателства за последващо разпореждане със сумата в размер на 348 650, 00 лева. Касационната инстанция не възприема за основателни и останалите твърдения от КЖ. Съдът правилно е посочил, че задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК. Според текста на чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 ДОПК определя нормите в чл. 16 ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 ДОПК.Оорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 3 ДОПК. Съдът законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу РА и в тази му част.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което го оставя в сила.

Разноски: При този резултат по спора, на ответната страна се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2082 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138/24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 190 по описа за 2020 г. на Административен съд – Кюстендил.

ОСЪЖДА М.Д, [ЕГН] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2082 лева. Решението е окончателно.