Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Б. Стивънс / Б.С/ срещу решение № 1957 от 22.10.2019г., постановено по адм. д. № 650 от 2017г. от Административен съд София-град, с което са отхвърлени предявените срещу Министерство на вътрешните работи искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, вследствие на бездействие за издаване на ищеца на документ за самоличност.
Касаторът Б. Стивънс, лично и чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не е съгласен с изводите на съда, че не е предприел действия за снабдяване с документ за самоличност. Изтъква, че именно поради липсата на такъв не е могъл да възстанови българското си гражданство. Счита, че реално е претърпял твърдяните имуществени и неимуществени вреди и следва да му бъде присъдено обезщетение за тях. По тези, подробно развити в жалбата доводи, касаторът иска отмяна на съдебното решение и присъждане на исковите суми. Претендират се и сторените по делото разноски.
О. Мо на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд София-град е започнало по искова молба на Б. Стивънс /Б.С/ с правно основание чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и последващите към нея уточнения против Министерството на вътрешните работи – София за присъждане на обезщетение за периода 19.03.2012 г. - 11.03.2017 г. за претърпени вреди от бездействието на "административния орган" в изпълнение на вменената му административна дейност да издаде на ищеца искания от него документ за самоличност, както следва: за сумата от 348 738лв., представляваща претърпени имуществени вреди от загуба за доход за процесния период; за сумата от 5175 лв., представляваща претърпени имуществени вреди от загуба на имущество в Канада поради неправомерното му депортиране; за сумата от 100 000лв., представляващи претърпени неимуществени вреди в процесния период поради лишаване от права (право на труд; на здравеопазване; на участие в избори и в управлението на страната; право да сключва граждански брак; право на свободно придвижване в страната и в чужбина; невъзможност да избере населеното място в РБ, в което да живее; лишаване от контакти с близки и приятели; поставяне в изолация; лишаване от доходи, поставяне в ситуация да разчита изцяло на пенсията на [възраст]-годишната си майка, за да преживява), ведно със законната лихва върху цялата сума от 348 065лв. от началната дата на увреждането 19.03.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е установил от фактическа страна, че с Указ №60/ 21.08.1990г. на президента на Р. Б по негово искане ищецът е освободен от българско гражданство. На 20.04.1993г Службата по гражданското състояние на Онтарио, Канада, е издала удостоверение за промяна на име – от Б.С на Б. Стивънс, без посочено правно или друго основание. Според данните в издадената Имиграционна виза и вписване за заселване от 19.06.2002г, издадена в Торонто, Онтарио, лицето е без гражданство. На 08.06.2009г. е издадена заповед за депортирането на Б. Стивънс от Канада от служител в Имиграционния отдел на Министерството по гражданство и имиграция на Канада, връчена на същата дата. На 09.02.2012г. е издаден временен български паспорт със срок до 19.03.2012г. а на 12.03.2012г. Б. Стивънс пристига в България, където му бил връчен временният паспорт. При извършена на 21.03.2012г проверка в НБД „Население” служителите на МВР установили, че в системата на ЕСГРАОН не съществува български гражданин с имена Б.С.
Налице са данни за четири сезирания на административни органи за издаване на конкретни индивидуални административни актове във връзка с документи за самоличност на Б. Стивънс.
По първото искане е формиран влязъл в сила и необжалван отказ за издаване на документ за самоличност на български гражданин - писмо рег. № 10880 от 19.03.2013г. на директор на ОД на МВР Варна по искане на ищеца от 11.03.2013г., както и писмо от 28.12.2016г. на административния секретар на Министерство на вътрешните работи.
При второто сезиране ищецът е подал конкретно искане от 26.02.2016г. да му бъде признат статут на лице без гражданство, по който е формиран отказ от заместник директора на дирекция „Миграция“ в писмо от 14.03.2016г. Постановеният по това заявление отказ е отменен с решение №805/13.02.2017г по адм. д.№7654/2016г на АССГ, а преписката е изпратена на компетентния орган за произнасяне. Съдът е посочил, че компетентен орган да се произнесе по заявлението е Дирекция „Миграция“ при МВР, че правното основание е чл. 58 от Конвенцията за статута на лица без гражданство и чл. 59 ал. 1 т. 8 от ЗБЛД, че след като РБ е приела с резерви чл. 28 от Конвенцията, то административният орган е следвало да събере доказателства има ли и какви са непреодолимите причини, поради които ищецът не може да поднови документа си за пътуване. Решението на първоинстанционният съд е потвърдено с Решение №7428/13.06.2017г по адм. д.№4148/2017г на ВАС, VІІ отд. Няма твърдения и данни какво е движението по преписката, което означава, че е налице висящо административно производство пред административен орган в структурата на самостоятелното юридическо лице дирекция „Миграция“ по искането на Б. Стивънс да му бъде признат статут на лице без гражданство.
При третото сезиране по преписка УРИ 365Р-49097/16.12.2016г. на ОДМВР Варна исканията на Б. Стивънс са да му се издаде документ за самоличност, който да му позволява да пътува в страната и извън нея. Няма данни за движение по тази преписка.
Четвъртото сезиране вх. № 812100-8926 от 28.04.2017г. е до министъра на вътрешните работи, подадено след завеждане на исковата молба и респективно не може да е част от обстоятелствата, посочени в нея. Това искане е препратено на дирекция „Миграция“ и на дирекция „Български документи за самоличност“ на 03.05.2017г. като с отговор от 05.05.2017г. на директора на дирекцията „Български документи за самоличност“ е посочено, че на ищеца може да се издаде само временен паспорт за окончателно напускане на страната.
Останалата кореспонденция между ищеца и различни администрации не свидетелства за подадени искания за издаване на индивидуални административни актове. Писмо от 10.05.2013г. на дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР до дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ и писмо на дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ от 15.05.2013г. до Администрацията на Президента на Р. Б не представляват административни актове, а съдържат становището на съответните администрации по повод подаден от Б. Стивънс сигнал до Президента от 01.04.2013г.
Ищецът е подал заявление от 05.02.2015г. до министъра на вътрешните работи, което също има характер на сигнал, доколкото в него се иска отговор какви конкретни мерки са предприети по искането му за издаване на документ за самоличност. По това заявление началник на отдел „Жалби, предложения и сигнали“ при Министерство на вътрешните работи е издал писмо от 16.03.2015г., в което уведомява ищеца за възможен ред на защита на правата му.
По делото е налице и неотносима към спора документация по повод подадено и уважено искане за предоставяне на достъп до обществена информация, както и във връзка с делата, които ищецът е водил за прогласяване нищожност на издадения му временен паспорт.
П. Аивен съд Варна са приети заключения на съдебно-оценителна експертиза и комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза за доказване на твърдяните имуществени и неимуществени вреди. Изслушани са свидетелски показания на началник сектор „Миграция” към ОД на МВР – Варна относно проведените между нея и Б. Стивънс срещи през есента на 2012г. и м. 10.2017г. Свидетелят И.С дава показания за трудностите и проблемите, резултат на невъзможността на Б. Стивънс да се сдобие с документ за самоличност и отражението на тези проблеми върху самочувствието и отношението му с другите.
При тези фактически установявания исковете са счетени за допустими, но неоснователни. Съдът е приел от правна страна, че не са налице елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изтъкнато е, че липсват предвидените в националното законодателство и международните договори предпоставки за издаване на документ за самоличност от българската държава на лице без гражданство. Съдът е счел, че Б. Стивънс е поискал придобиване на статут на апатрид (респ. издаване на документ за самоличност като такъв), за първи път с молба от 26.02.2016г., а отказът на Дирекция „Миграция“ да стори това е отменен от съда на процесуални основания, но за Дирекция „Миграция“ не са съществували материалноправните основания по чл. 27 и чл. 28 от Ню Йоркската конвенция, съотв. и по чл. 59 ал. 1 т. 8 от ЗЧРБ да му издаде поискания документ за самоличност – „Удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство“.
Съдът е отчел, че Б. Стивънс не е поискал възстановяване на българското си гражданство, което би резултирало в издаването на български личен документ, но ищецът е избрал да не се възползва от тази възможност, поради което понесените вреди не са в резултат на незаконосъобразно бездействие на органите на МВР.
По отношение на иска за имуществени вреди от загуба на имущество в Канада е посочено, че Б. Стивънс е депортиран от съответните органи на Канада, поради което такива вреди не могат да са е резултат на действия и/или бездействия на българските власти, а и той е разполагал с обективни възможности да се погрижи за разпореждане или съхраняване на имуществото си, от които не се е възползвал.
За недоказани са счетени и вредите от загуба на доход, като съдът е приел, че тази претенция почива изцяло на предположения за настъпването на поредица от несигурни събития.
Формиран е и извод, че ищецът е бездействал да предприеме действия за уреждане на статута си, поради което неговото поведение е причина за твърдяните вреди.
Решението е недопустимо, като постановено при нередовна искова молба и неуточнена процесуална легитимация на ответника.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Ищецът формира искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинени вреди от бездействието да му бъде издаден документ за самоличност. Исковата молба на Б. Стивънс е насочена срещу Министерство на вътрешните работи. Ответникът чрез процесуален представител в подадена молба с характер на писмена защита е поддържал, че МВР не е носител на материална и процесуална легитимация по предявените искове.
Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ). Съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск. Съдът е длъжен да даде указания във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, което в случая не е сторено. Не са дадени изрични и конкретни указания на ищеца да изложи обстоятелствата, поради които смята, че именно Министерство на вътрешните работи следва да е ответник по предявените искове.
В същото време, съгласно чл. 37 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), сред основните структури на МВР са: главните дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", които според ал. 2 на същия текст са и юридически лица. Следва да се посочи и т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълкувателно гр. дело № 3/2004 г., според което "пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди причинени на граждани е държавният орган - юридическо лице, с който съответното длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни отношения". При така посочения ответник от Б. Стивънс и цитираните по-горе норми и задължителна съдебна практика, съдът е следвало да постави под въпрос пасивната процесуална легитимация на Министерство на вътрешните работи да отговаря по предявените искове по смисъла на чл. 205 АПК.
Допълнителен проблем създава обстоятелството, че исковата молба е нередовна, защото не съдържа изброяване на конкретните бездействия, от които се твърди да са възникнали претендираните вреди, както и по какви произтичащи от закона задължения за органи и длъжностни лица на ответника са обективирани тези бездействия, което неминуемо се отразява и на преценката кой е процесуално легитимираният ответник да отговоря по исковете. Когато се претендират вреди от бездействия на административни органи, в исковата молба следва да се посочи изрично какви са конкретните предвидени в закон задължения на конкретни административни органи във връзка с правното положение на ищеца, по повод на които са формирани бездействия. Когато тези бездействия са по повод на конкретни сезирания, извършени от ищеца, той следва да изброи в исковата молба исканията, които е подал, по дати и адресати, съответно отговорите по тези искания, ако е получил такива, и да обясни защо счита, че по исканията му са обективирани бездействия.
Впрочем, с определение № 5652/05.05.2017г. по адм. дело №4299/2017г. на Върховния административен съд са дадени указания исковата молба да бъде оставена без движение за уточняването й. Противно на приетото от първоинстанционния съд в разпореждане от 17.07.2017г. исковата молба, макар и обемна, не е редовна. Тя не съдържа изброяване на конкретни бездействия на административни органи, а основно правни разсъждения на ищеца и цитати от публикации, които заемат по-голямата част от нея. Твърденията на ищеца са общи и се изчерпват с това, че „ оторизираните органи на МВР не ми издават документ за самоличност“, „България отказва да ми издаде документ за самоличност“,“в следствие на административната дейност на служители от системата на Министерството на вътрешните работи и тяхното бездействие“, „служителите на МВР вместо да изпълнят административните си задължения прехвърлят като горещ картоф на други институции искането за издаване на документ за самоличност“.
В исковата молба обаче не е индикирано кога, до кого и какви конкретни искания е отправил ищецът във връзка с уреждане на статута си и какви отговори е получил по тези искания. Освен това се сочат и други разнопосочни твърдения - множество, но отново неконкретизирани, заявления до МВР и конкретно до дирекция „Миграция“, по които ищецът не получил адекватно съдействие – тези заявления не са изброени по номер, дата и адресат; не му бил даден статут на лице без гражданство, нямало адекватна промяна в законодателството на Р. Б по приложението на Конвенциите от Ню Йорк от 1954 и 1961г. Уточнителните молби от 21.06.2017г. и 13.07.2017г. отстраняват нередовностите във връзка с вида на вредите, техния размер и периода, за който се претендират, но отново в тях липсват пояснения какво е конкретното бездействие на административен орган, от което се претендират вредите.
В обобщение, изискванията за редовност на исковата молба предполагат съответствие между обстоятелствената част и петитума, а именно посочването на ответник - юридическо лице, в чиято структура изпълняват длъжността си преките причинители на вредата. В исковата молба като ответник е посочено Министерство на вътрешните работи, а от обстоятелствената част на същата не може да се направи еднозначен извод защо бездействията, неконкретно описани от ищеца, се свързват с посочения ответник МВР. В същото време ЗМВР сочи, че областните дирекции на МВР и дирекция „Миграция“ са самостоятелни юридически лица, а от доказателствата по делото е видно, че именно тези дирекции са сезирани с конкретните искания на ищеца за издаване на документи за самоличност.
Обстоятелствата по делото не позволяват на съда да направи извод за липса на процесуална легитимация, след като на ищеца не са били дадени подробни и конкретни указания да уточни защо смята, че именно юридическото лице МВР следва да отговаря за извършените действия и бездействия, предвид и нормата на чл. 37 ЗМВР. Липсата на каквито и да е твърдения в тази връзка не позволява на съда да направи автоматично заключение за липса на процесуална легитимация на ответника и да прекрати производството на това основание.
По изложените съображения постановеното решение е недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Варна. На ищеца следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, чрез допълване на обстоятелствената и част, както е подробно посочено по-горе - в исковата молба следва да се посочи изрично какви са конкретните предвидени в закон задължения на конкретни административни органи във връзка с правното положение на ищеца, по повод на които са формирани бездействия и във връзка с които се иска обезщетение; когато тези бездействия са по повод на конкретни сезирания, извършени от ищеца, той следва да изброи в исковата молба исканията, които е подал, по дати и адресати, съответно отговорите по тези искания, ако е получил такива, и да обясни защо счита, че по исканията му са обективирани бездействия, а не индивидуални административни актове. Указания следва да бъдат дадени и за конкретизиране на твърденията за наличие на пряка причинна връзка между бездействията и претендираните неимуществени вреди. От исковата молба в този и вид не става ясно по какъв начин се обвързва отговорността на ответника с претенцията за стойността на вещи, останали или изгубени в Канада. В зависимост от твърденията на ищеца, съдът ще следва да формира извод за това дали посоченият по делото ответник е надлежен такъв и да прецени дали се касае за процесуална пречка за разглеждане на спора или за факти, които ще следва да преценява по съществото на спора.
Съдът следва да има предвид приетото в мотивите към т. 5 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че не се касае до недопустимост на иска по см. на чл. 130 ГПК, а до нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума, с оглед на което съдът дължи да даде възможност на ищеца да я отстрани, като му укаже да посочи надлежен ответник в определения му за целта срок. Пак според мотивите на цитираната т. 5, когато такава нередовност се констатира от въззивния съд, то ако е постановено решение по делото, същото следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд с указания за конституиране на надлежен ответник. Респективно, когато първоинстанционният съд е постановил акт за прекратяване на производството поради недопустимост на иска заради липса на пасивна процесуална легитимация, без да е дал указания до ищеца да поправи исковата си молба, като посочи в определения му срок надлежен ответник, въззивният съд следва да отмени прекратяването и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството със същите указания - за конституиране на надлежен ответник. Посочената тълкувателна практика е задължителна и за административните съдилища, когато прилагат ГПК, както е в случая, тъй като е налице празнота в ЗОДОВ и АПК.
По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По разноските произнасяне дължи първоинстанционния съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1957 от 22.10.2019г., постановено по адм. д. № 650 от 2017г. от Административен съд Варна.
ВРЪЩА делото на друг състав на Административен съд Варна за ново разглеждане, при спазване на дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.