Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от административния ръководител на звеното за местни приходи директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община - гр. С. и от "Миркат" ООД, притежаващо ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., СО, район Подуене, ж. к. "Левски - Г", ул. "П. Г", №96, против Решение № 2888/12.06.2020 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 49 състав, постановено по адм. д. № 6242 по описа за 2018 г. на този съд.
Административният ръководител на звеното за местни приходи директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община - гр. С. обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която е отменен Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с № 2018 - 7219ТД26М - 1/21.03.2018 г., издаден от Л.П на длъжност старши инспектор в отдел "ОП - Подуяне" на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД18 - РД28 - 96/16.05.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, с който на "Миркат" ЕООД, ЕИК[ЕИК] са определени допълнително задължения по ЗМДТ за данък върху МПС за д. п. 2012 г. в размер на 3050, 35 лева - главница и лихва за забава в размер на 1716, 38 лева, както и в частта за присъдените разноски на дружеството - 226, 32 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че спорният въпрос по делото е дали "Миркат" ООД дължи данък върху процесните МПС за периода 01.01. - 31.12.20102 година. Позовава се на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ и на данните от информационния масив на отдел "ОП - Подуяне" към дирекция "Общински приходи", установяващи, че обсъжданите МПС са били собственост на дружеството през цитирания период. С писмо №ДПД18 - ТД26 - 25/10.08.2020 г. на СО, дирекция "Общински приходи" до СО, отдел "ОП - Подуяне" са изпратени 76 броя справки от ПП "Матеус", от които 43 броя справки за активни партиди и 33 броя справки на автоматично закрити партиди на ДЗЛ "Миркат" ООД. Приложени са извадки на декларации, т. к. срокът за съхранение на хартиен носител е изтекъл и за 16 броя ПС отдел "ОП - Подуяне" липсват декларации поради автоматичното закриване на партидите от КАТ. Цитираните документи са представени и приети по делото във ВАС, Осмо отделение. Моли чрез юрк.. Й за уважаване на неговата КЖ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Срещу КЖ е депозиран писмен отговор от дружеството.
"Миркат" ЕООД обжалва чрез адв. Т.Ж съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу процесния АУЗД, с който на дружеството са определени задължения по ЗМДТ за данък върху МПС за д. п. 20102 г. в размер на 7044, 76 лева - главница и лихва за забава в размер на 3984, 86 лева. Сочи в КЖ, че решението в тази част е неправилно, защото е постановено в нарушение на норми от материалния и процесуалния закон, имащи за последица непълнота в мотивите и необоснованост на изводите относно съществуването на публичното задължение, въпреки направеното възражение за изтекла 5 - годишна погасителна давност. Съдът не изложил мотиви по повод спиране или прекъсване на давността, нейното начало и край, а се е позовал бланкетно на чл. 172, ал. 1 ДОПК. Касаторът счита, че към датата на издаване на оспорения акт цялото публично задължение на "Миркат" ЕООД е било погасено по давност. Моли за уважаване на неговата КЖ и за отхвърляне на другата КЖ. Алтернативно поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане поради липсата на цялата административна преписка по делото, в частност на документите, касаещи предходно издадения АУЗД.
Срещу КЖ е подаден писмен отговор от Административният ръководител на звеното за местни приходи директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община - гр. С..
Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на двете КЖ.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на двете КЖ, преценява, че същите са депозирани от страни по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По делото е установено следното: Предмет на съдебен контрол е Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с № 2018 - 7219ТД26М - 1/21.03.2018 г., издаден от Л.П на длъжност старши инспектор в отдел "ОП - Подуяне" на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД18 - РД28 - 96/16.05.2018 г. на директора на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. С акта са установени на "Миркат" ЕООД задължения за данък върху превозните средства за период от 01.12. до 31.12.20102 г. общо в размер на 15796, 35 лева, от които - главница в размер на 10095, 11 лв. и лихва - 5701, 24 лева. Спорът по делото е относно собствеността на процесните МПС, респ. дали за тях се дължи данък през 2012 година, а така също дали не е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. Възражение за изтекла погасителна давност е направено изрично от пълномощника на "Миркат" ЕООД.Аистративният съд е изслушал заключения по СИЕ и по ССчЕ. Направил е извод, че оспореният АУЗД е валиден административен акт, издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. последно ДОПК, в изискуемата форма. Съдът обаче е отменил частично АУЗД след преценка на справката от отдел "Пътна полиция" при СДВР за МПС, регистрирани на името на "Миркат" ЕООД за периода от 01. до 31.12.20102 г., неоспорените заключения по СИЕ и по ССчЕ.Аистративният съд е счел за доказано, че част от процесните МПС са били собственост на дружеството през горецитирания период и за тях се дължи данък върху превозните средства. За друга част от МПС с цитирани в съдебното решение номера, е посочено, че не са били собственост на "Миркат" ЕООД, поради което за тях не се дължи данък. Съдът е кредитирал заключенията по СИЕ и по ССчЕ. Преценил е като неоснователно възражението за погасяване по давност на задълженията за данък върху превозните средства, установени с оспорения акт, позовавайки се на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Аргументирал се е, че в случая давностния срок за публичните задължения за 2012 г. е започнал да тече от 01.01.2013 г., като издаването на АУЗД има за правна последица прекъсване и заличаване със задна дата на изтеклите вече срокове за задълженията относно периода на 20102 година.Според съда са започнали да текат нови давностни срокове - чл. 172, ал. 2 ДОПК и към 21.03.218 г. са били заличени изтеклите непълни давностни срокове.
Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, същото трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на процесното решение. Това е така, защото не е спорно, а и от мотивите на АУЗД е видно, че преди процесния акт се е развило предходно административно производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК за задълженията на "Миркат" ЕООД за данък върху превозните средства касателно 2012 година. Документите, които са част от административната преписка обаче не се намират по настоящото дело, въпреки изричното искане на адв. Т.Ж, поддържано в с. з. на 15.10.2018 г. за прилагане по делото на цялата преписка, включително на предишнита актове и решения, издадени във връзка с установяване на процесните задължения. Пълномощникът на дружеството е уточнил, че това искане е мотивирано с направеното възражение за погасяване по давност на задълженията. А. Ж е цитирал приетото от два състава на ВАС, Първо отделение по идентични казуси между същите страни: Решение № 13964/11.11.2020 г. по адм. д. № 7266/2020 г. и Решение №13601/03.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2020 година. Административният съд е задължил ответника да представи в цялост административната преписка, а именно - декларациите по чл. 54 ЗМДТ.
С оглед на установените факти и обстоятелства, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява като основателен довода на пълномощника на "Миркат" ЕООД за липсата на конкретни съдебни мотиви по повод фактическите и правни основания във връзка с възражението за изтекла погасителна давност. Въз основа на документите, свързани с предишното производство по издаване на АУЗД следва да се направи извод дали давността е спирана или прекъсвана, съответно дали тя е изтекла. При новото разглеждане на делото, освен попълването му с цялата административна преписка, включваща тези документи, съдът трябва да прецени също така изпратените с писмо №ДПД18 - ТД26 - 25/10.08.2020 г. на СО, дирекция "Общински приходи" до СО, отдел "ОП - Подуяне" 76 броя справки от ПП "Матеус", от които 43 броя справки за активни партиди и 33 броя справки на автоматично закрити партиди на ДЗЛ "Миркат" ООД, извадки на декларации, за които срокът за съхранение на хартиен носител е изтекъл и за 16 - те броя ПС отдел "ОП - Подуяне" липсват декларации поради автоматичното закриване на партидите от КАТ. След произнасяне при новото разгреждане, АССГ следва да се произнесе и по разноските, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2888/12.06.2020 г. на Административен съд София - Град, Трето отделение, 49 състав, постановено по адм. д. № 6242 по описа за 2018 г. на този съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно.