Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисия/та), чрез нейния председател, приподписана от главен юрисконсулт, срещу Решение № 559 от 30.01.2020 г., постановено по адм. д. № 11349 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С него, по жалбата на В. Враняшка, е отменено Решение № Ж – 82 от 07.02.2019 г. на КЕВР, с което преписката, образувана по нейна жалба с вх. № В-17-30-14 от 27.11.2018 г. срещу „Водоснабдяване и канализация“ – Варна ООД е прекратена, като преписката е изпратена на Комисията за ново произнасяне.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на ЗРВКУ (ЗАКОН ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ) (ЗРВКУ), на ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ) и на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/2014 г.) и не е разгледал изложените в тази връзка мотиви в Решение № Ж - 82 от 07.02.2019 г., издадено от КЕВР. Като последица на неточния анализ на разпоредбите от цитираните актове, съдът погрешно стигнал до извода, че жалбата, с която е сезирана Комисията е срещу отказ за предоставяне на водоснабдяване на имота на Враняшка и като такава попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) и чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Обръща се внимание на факта, че било безспорно установено в хода на административното производство, че процесният имот има достъп до водоснабдителната мрежа. Като...