Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.И от гр. Р., чрез пълномощника му адв. Ел. Николова, срещу Решение № 25 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 502/2019 г. от Административен съд Русе, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и алтернативно - решаване на спора по същество.

Ответната страна – Национална агенция за приходите гр. С. не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за верни изводите на първоинстанционния съд, че регистрацията по чл. 96 и сл. ЗДДС съставляват правни, а не фактически действия, поради което при неизвършването им не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие. Регистрацията по ЗДДС, респ. отказа за регистрация, се извършва с издаването на административен акт - по чл. 101, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС и чл. 83, ал. 4 и ал. 5 ДПОК, според които актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове, като непроизнасянето в срок за извършването на регистрация в специален регистър се смята за отказ, който може да се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Не са фактически по смисъла на чл. 101, ал. 6 ЗДДС задълженията за удостоверителни изявления или властнически волеизявления, т. е. за удостоверяване на факти и обстоятелства или за издаване на административни актове. Тяхното неизпълнение се преодолява по реда за оспорване на отказите, като видове индивидуални административни актове - чл....