Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби против решение № 62/19.11.2019 г. по адм. д. № 468/2019 г. на Административен съд - Русе.
Касационната жалба от В.Г е в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за разликата от 5 733, 82 лв. до 8 627, 97 лв. Твърди, че началният момент на забавата за БНБ е 30.06.2014г и това е началният момент, от който следва да се изчислява противоправното бездействие. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъде уважен предявения иск изцяло.
Касационната жалба на БНБ е срещу осъдителната част на решението, като се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на иска и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира се заплащането на направените разноски.
От БНБ е подадена и частна жалба срещу определение от 17.01.2020 г. по адм. д. № 468/2019 г. на АС - Русе, с което е отхвърлено искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските. Прави се искане определението да бъде отменено и да бъдат присъдени претендираните разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Правилно и обосновано на доказателствата е заключението на Административен съд – Русе, че от страна на ищеца е доказано наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди представляващи законна лихва за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. в размер на сумата от 5733, 82 лв.
Частната жалба на БНБ срещу Определение от 17.01.2020 г. на Административен съд – гр. Р., постановено по адм. дело № 468/2019 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение и допълване на решение № 62/19.11.2019 г., постановено по адм. дело № 468/2019 г. в частта за разноските, е неоснователна. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Предвид това в хипотеза, като спорната, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд-Р у. е образувано по иск, предявен от В.Г против Българска народна банка /БНБ/ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627, 96 лв. от забавено плащане на гарантирания й депозит в Корпоративна търговска банка /КТБ/ в размер на 196 000 лв., за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. Вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението й да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.
Съдът е осъдил Българска народна банка да заплати на В.Г обезщетение за имуществени вреди в размер на 5733, 82 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Отхвърлил е иска в частта за сумата над 5733, 82 лв. до предявения размер от 8627, 96 лв., както и за периода извън 25.07.2014 г. – 06.11.2014 г. Отхвърлил е и искането на БНБ за присъждане на разноски за процесуално представителство по делото – възнаграждение за адвокат.
Приел е въз основа на анализ на практиката на СЕС и конкретно на Решение на СЕС от 26 януари 2010 г. по дело С-118/08, т. 35 и т. 36, че исковете за възмездяване на вредите от нарушения на правото на ЕС, причинени от държавата имат идентичен предмет с исковете по ЗОДОВ, а настоящият иск е предявен срещу надлежен ответник. По същество на спора съдът е посочил, че чл. 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити, като е изяснил цялата процедура за гарантиране на депозитите.
Приел е, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС.
Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищцата е можела да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнала да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в нарушение/забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 04.12.2014 г. също липсва причинно следствена връзка.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационните жалби са неоснователни.
От фактическа страна по делото е установено, че на 20.10.2008 г. ищцата сключила с КТБ договор за безсрочен депозит „Евролев“ с валутна клауза № 39070. Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му по взаимно съгласие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства.
На дата 23.05.2013 г. между ищцата и „КТБ“ АД е сключен анекс № 107303 към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на „Преференциален безсрочен депозит“. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите, съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти. Съгласно чл. 9, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лв. са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда), а според ал. 3, изплащането на суми от Фонда започва не по-късно от 20 работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на банката, съгласно чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ.
На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ (ЗАКОН ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ) (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.
С Решение № 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от ЗБН (ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ), следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД.
След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от представеното от ищцата извлечение за движението по банковите й сметки в КТБ, както и от постъпилите по делото отговори от „КТБ“ АД – в несъстоятелност с вх. № 2827/20.09.2019 г., на ищцата е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към ФГВБ. Тази сума представлява част от сумата по влоговите й сметки, която към 06.11.2014 г. е в размер на 391 028, 82 лв. и включва и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. От представените извлечения от банковите сметки на ищцата е видно, че е извършено олихвяване, съобразно условията на разкритите депозити към 06.11.2014 г. и следващо олихвяване е извършено на 31.12.2014 г., поради служебното им закриване. По делото не се спори, че лихвеният процент до 01.07.2014 г. е съгласно договорените условия, а за периода 01.07.2014 г. – 06.11.2014 г. – съгласно Решение № 82/30.06.2014 г. на БНБ.
С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
Обосновани са изложените доводи относно процесуалния ред на защита на правата на ищцата.Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.
Неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. Възложеното ѝ в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.
Подробни съображения е изложил съдът и относно наличието на имуществени вреди от бездействието на БНБ. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.
Предвид изложените съображения, подадените касационни жалби са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е и определение от 17.01.2020 г. по адм. д. № 468/2019 г. на АС - Русе на съда. Правилото на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ се прилага само по отношение на искови молби, подадени след влизане в сила на разпоредбата, което е съобразено от административния съд при присъждане на разноските по делото.
Поради изхода на спора, разноски за касационното производство не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/19.11.2019 г. по адм. д. № 468/2019 г. на Административен съд - Русе.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 17.01.2020 г. по адм. д. № 468/2019 г. на АС - Русе.
Решението е окончателно.