Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „ЧЕЗ Р. Б. АД със седалище и адрес на управление гр. С., чрез процесуалния си представител адв.. Т срещу решение № 5327/09.08.2019 г. по адм. д. № 13068/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ). Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при постановяване на решението административният съд не е взел предвид дадените по делото гласни доказателства на разпитания по делото свидетел, като не е обсъдил същите поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Моли да бъде отменено, а също и процесното решение на Комисия за водно и енергийно регулиране и делото бъде върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган. Претендира заплащане на разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк.. С, който поддържа касационната жалба по доводите изложени в нея.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, (КЕВР) не представя отговор по касационната жалба.

Редовно призована, се представлява от юрк.. Н. Моли да се остави касационната жалба без уважение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Агротекнолъджи“ ЕООД, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Производството пред АССГ е образувано по жалба от „ЧЕЗ Р. Б. АД срещу Решение № Ж-834/13.11.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /ЗЕ/, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала следните задължителни указания на „ЧЕЗ Р. Б. АД: 1./ В двуседмичен срок от получаване на решението да удовлетвори искането на г-н М. М., управител на „Агротекнолъджи“ ЕООД, [ЕИК] за възстановяване на захранването за обект с абонатен № 5216096, находящ се на адрес: с. Б. О, „К. Б“ № 4 и 2./ в седемдневен срок след изпълнение на т. 1, да уведоми Комисията за предприетите действия.

В жалбата се сочи, че оспореното решение е нищожно, тъй като даденото указание е извън предметната компетентност на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, както и че е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и издадено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в хода на административното производство не било доказано, че дружеството „Агротекнолъджи“ ЕООД е клиент на „ЧЕЗ Р. Б. АД, както и че на адрес: с. Б. О, „К. Б“ № 4, присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството е бил обект: „цех за производство на мебели“, с регистриран клиент „Т. И“ ООД, с абонатен № 5216096. Прави се оплакване, че не било отчетено, че за „ЧЕЗ Р. Б. АД, има обективна невъзможност за изпълнение на предоставяната от дружеството услуга, тъй като обектът е погинал. Изложени са подробни съображения, аргументиращи поддържаната теза. Искането до съда е оспореното решение да бъде обявено за нищожно, а при условията на алтернативност – отменено.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „ЧЕЗ Р. Б. АД.

Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание. За установяване на фактите по делото в хода на съдебното производство е допуснато събирането на гласни доказателствени средства и е изслушан и разпитан свидетеля С.Б.С се е позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, действаща към 2011 г., в която са предвидени случаите при които преносното или съответното разпределително предприятие може да преустанови преноса на електрическа енергия през съответната мрежа към потребители без предварително предизвестие.

Решаващият съд е приел, че съгласно чл. 47 от Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, преустановяване на присъединяването и преноса на електрическа енергия се извършват въз основа на писмено нареждане на ръководителя на преносното или съответното разпределително предприятие или на упълномощено от него длъжностно лице. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 е регламентирано, че преносното или съответното разпределително предприятие възстановява присъединяването и/или снабдяването с електрическа енергия след отстраняване на причините за преустановяването им, като конкретния случай по административното производство не са предоставени данни и доказателства за изпълнението на горепосочената разпоредба относно преустановяване на преноса на електрическа енергия за обект с абонатен № 5216096. Направил е извод, че от становището на заинтересованата страна, както и от извършената от КЕВР проверка се установява безспорно, че е имало налични съоръжения, които са служели за захранване на клиенти на „ЧЕЗ Р. Б. АД за обект находящ се на адрес: с. Б. О, „К. Б“ № 4, както и че партидата за обекта е закрита, по инициатива на „ЧЕЗ Р. Б. АД“, ето защо и независимо от погиването на част от обектите, находящи се в описания недвижим имот, дружеството жалбоподател е следвало да осъществи задължението си по съществуващата му лицензия за електроразпределително дружество и да възстанови захранването за обект с абонатен № 5216096, находящ се на адрес: с. Б. О, „К. Б“ № 4.

По тези съображения съдът е приел за законосъобразно оспореното решение и е отхвърлил жалбата като неоснователна, като е присъдил и сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, което е довело до неговата необоснованост

От фактическа страна по делото е установено, а и страните не спорят, че дружеството „Агротекнолъджи“ ЕООД, по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот с вх. рег. № 3721/2015 г., акт № 87, том XII, дело 2884/2015 г., на Службата по вписванията, издадено от частен съдебен изпълнител Р.Д – ЧСИ рег. № 880 на КЧСИ, е собственик на поземлен имот с идентификатор 03486.108.259 и площ 10 408 кв. м., находящ се на адрес: с. Б. О, „К. Б“ № 4, ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда 1 с идентификатор 03486.108.259.1 със застроена площ 520 кв. м., 2 етажа с предназначение: друг вид производствена сграда; сграда 2 с идентификатор 03486.108.259.2 със застроена площ 14 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 3 с идентификатор 03486.108.259.3 със застроена площ 34 кв. м., 1 етаж, с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 4 с идентификатор 03486.108.259.4 със застроена площ 176 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 5 с идентификатор 03486.108.259.5 със застроена площ 30 кв. м., 1 етаж, с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 6 с идентификатор 03486.108.259.6 със застроена площ 152 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 7 с идентификатор 03486.108.259.7 със застроена площ 4 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 8 с идентификатор 03486.108.259.8 със застроена площ 24 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда; сграда 9 с идентификатор 03486.108.259.9 със застроена площ 74 кв. м., 2 етажа, с предназначение: друг вид производствена сграда; сграда 10 с идентификатор 03486.108.259.10 със застроена площ 135 кв. м., 2 етажа с предназначение: друг вид производствена сграда; сграда 11 с идентификатор 03486.108.259.11 със застроена площ 4 кв. м., 1 етаж, с предназначение: друг вид производствена сграда; сграда 12 с идентификатор 03486.108.259.12 със застроена площ 51 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 13 с идентификатор 0.5486.108.259.13 със застроена площ 53 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 14 с идентификатор 03486.108.259.14 със застроена площ 84 кв. м. 2 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда; сграда 15 с идентификатор 03486.108.259.15 със застроена площ 102 кв. м. 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 16 с идентификатор 03486.108.259.16 със застроена площ 25 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда – разрушена; сграда 17 с идентификатор 03486.108.259.17 със застроена площ 20 кв. м., 1 етаж с предназначение: друг вид производствена сграда; сграда 18 с идентификатор 03486.108.259.18 със застроена площ 15 кв. м., 1 етаж е предназначение: друг вид производствена сграда.

В посоченото постановление е отбелязано, че същото е влязло в законна сила на 06.10.2015 г., както и че на 28.03.2014 г., при извършване на оглед на имота е установено, че сгради 2, 3, 4, 5, 6, 7, 12, 13, 15 и 16 са напълно разрушени. С. С на поземлен имот № 15-452298-19.10.2015 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Ловеч, сградите, които попадат върху поземлен имот с идентификатор 03486.108.259. находящ се на адрес: с. Б. О, ул. „К. Б“ № 4 са 1, 8, 9, 10, 11, 14, 17 и 18 и всичките са с предназначение „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“. От Удостоверение № Уд-ТСУ-КР-296/20.08.2018 г., издадено от О. Т, се установява, че имот с идентификатор 03486.108.259 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Б. О е с административен адрес: с. Б. О, ул. „К. Б“ № 4 съгласно Скица на поземлен имот № 15-613274-28.08.2018 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Ловеч, сградите, които попадат върху поземлен имот с идентификатор 03486.108.259, находящ се на адрес: с. Б. О, „К. Б“ № 4: са 1, 8, 9, 10, 11, 14, 17 и 18 и всичките са с предназначение „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда“.

На 27.10.2015 г. в електроразпределителното дружество е подадено Заявление за предоставяне на безплатни услуги с вх. № 1201000005 с което управителят М. М. на дружеството „Агротекнолъджи“ ЕООД, отправя искане за възстановяване на служебно закрита партида за обект с абонатен № 5216096, клиентски № 210001205024 и предоставена мощност 100 кW, находящ се на адрес: с. Б. О, „К. Б“ № 4.

От предоставените по административното производство доказателства е видно, че последното регистрирано потребление на електрическа енергия по абонатен № 5216096 е от 2006 г., като към 2011 г. на посочения адрес се е помещавал производствен мебелен цех с предоставена мощност от 100кW.

Видно от скици на поземлен имот № 15-452298-19.10.2015 г. и № 15-613274-28.08.2018 г., в поземлен имот с идентификатор № 03486.108.259 съществуват 8 бр. сгради. При извършена на 23.08.2018 г. проверка на място от служители на „ЧЕЗ Р. Б. е констатирано, че от посочените в скиците 8 бр. съществуващи сгради 4 бр. са разрушени 2 бр. сгради са полуразрушени, като за тях съществува първи приземен етаж – необитаем и 2 бр. сгради са съществуващи – необитаеми.

Видно от предоставените по административното производство данни до 2011 г., обект с абонатен № 5216096, находящ се на адрес: с. Б. О, ул. „К. Б“ № 4 на клиент „Т. И“ ООД, е бил присъединен към разпределителната мрежа на електроразпределителното дружество.

Административният съд неправилно е приел за неоснователна и е отхвърлил жалба на „ЧЕЗ Р. Б. АД срещу Решение № Ж-834 от 13.11.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В нарушение на процесуалния закон съдът не е извършил цялостна преценка и анализ на събраните в хода на производството доказателства, като не е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност в необходимата за това степен. От оспореното решение не става ясно кредитира ли съдът показанията на разпитания по делото свидетел и ако е така – в каква степен, противоречат ли същите (или потвърждават) останалите доказателства (писмени) по делото и адм. преписка, както и въз основа на кои доказателства се е стигнало до направения от него правен извод за потвърждаване на оспорваното решение на КЕВР.

Липсата на такъв анализ във всички случаи е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което в конкретния казус е довело и до неправилно приложение на относимия материален закон. По делото е безспорно установено, че на адреса към ел. мрежа на касатора е била присъединена само една сграда, представляваща обект: „Цех за производство на мебели“ с регистриран ползвател, различен от молителя и втори ответник по касация – „Агротехнолъджи“ ЕООД. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че обектът е функционирал като производствено предприятие до 2007 г., като реално е престанал да съществува през 2011 г., когато и сградата е била разрушена.

Към момента на подаване на Заявлението от 27.10.2015 г., с което е отправено искане за възстановяване на служебно закритата партида за обекта, обектът с абонатен № 5216096 и клиент „Троян инвестмънт“ ООД не е съществувал още от 2011 г., като към датата на издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд решение на КЕВР имотът на адреса, придобит през 2015 г. от страна на молителя е бил незастроен. Следва да се посочи също, че съществувалата сграда, която до 2011 г. била захранвана с ел. енергия не е налице и физически. Съответно когато потребителя (ползвателя) престане да отговаря на условията да бъде потребител предвид чл. 1, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Р. Б. АД, одобрени от КВЕР с решение № ОУ-056/07.11.2007 г., както е в случая, присъединяването се прекратява съгласно чл. 53 от Общите условия.

При липсата на обект, подлежащ на захранване с ел. енергия решението на КЕВР, обвързано с 14-дневен срок на практика е неизпълнимо.

На следващо но не на последно място следва да се посочи, че позоваването от съда на разпоредбите на отменената Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи е неправилно и незаконосъобразно, доколкото при липса на обект, подлежащ на захранване, възстановяването на същото е обективно невъзможно. В случая са приложими разпоредбите на Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната и към разпределителните електрически мрежи, свързани с изграждането на нов обект и законосъобразното му присъединяване към ел. мрежата. Ето защо, приемайки, че в случая е относима отменената Наредба от 2004 г., съдът неправилно е приложил и материалния закон като постановеното от него в този смисъл и обжалвано съдебно решение е и необосновано.

С оглед на изложеното и доказателствата по делото, настоящият касационен състав на Върховния административен съд, счита, че на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК обжалваното решение на Административен съд – София-град следва да се отмени, а Решение № Ж-834 от 13.11.2018 г. на КЕВР прецени за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено и делото като преписка да бъде върнато на КЕВР за разглеждане и произнасяне по жалбата с вх. № Е-13-62-36/02.04.2018 г. подадена от управителя на „Агротекнолъджи“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Р. Б. АД, след преценка на всички направени възражения от жалбоподателя и касатор в настоящото производство и съобразно мотивите на настоящото решение като се извърши пълна проверка по случая.

При този изход на спора следва да се присъдят сторените разноски по делото на „ЧЕЗ Р. Б. АД, представляващи заплатена държавна такса по делото в размер на 370 лева, като ответниците по делото следва да се осъдят да заплатят солидарно посочената сума от 370 лева или всеки от тях следва да заплати сумата от 185 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5327/09.08.2019 г. по адм. д. № 13068/2018 г. на Административен съд – София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № Ж-834/13.11.2018 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по жалба на „ЧЕЗ Р. Б. АД.

ВРЪЩА делото като преписка на Комисия за енергийно и водно регулиране за разглеждане и произнасяне по жалба с вх. № Е-13-62-36/02.04.2018 г. на „Агротекнолъджи“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Р. Б. “АД.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране с адрес: гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, да заплати на „ЧЕЗ Р. Б. АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 159, чрез адв. Д.Т, с адрес: гр. С., ул. „Дойран“ № 6, офис 1 сумата от 185 (сто осемдесет и пет) лева разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА „Агротекнолъджи“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Т., [адрес] да заплати на „ЧЕЗ Р. Б. АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Цариградско шосе“ № 159, чрез адв. Д.Т, с адрес: гр. С., ул. „Дойран“ № 6, офис 1 сумата от 185 (сто осемдесет и пет) лева разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.