Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
„О. Б ИТ“ ЕООД, чрез адвокат Г.П обжалва решение № 4186/27.07.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6481/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221018000377-091-001/09.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София.
В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт, довели до неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Касаторът счита, че първоинстанционният съд е игнорирал част от доказателствата, на които се основават доводите на дружеството за наличие на изискуемите от закона предпоставки за признаване правото на приспадане, съответно за липса на основания за начисляване на ДДС по доставките с получател, установен на територията на трета страна. Излага съображения, че съдебният акт не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК.
По отношение отказа на правото на данъчен кредит от „Васми груп“ ЕООД в размер на 11 582.80 лева, поддържа доводи, че изводите на съда за липса на реални доставки на компютърни компоненти за сървари са в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, заключение на съдебно – счетоводна експертиза и писмени обяснения на управителя на ревизираното дружество.
Относно начисления ДДС в размер на 59 789.87 лева, касаторът счита, че по делото от страна на органите по приходите не е доказано получателят на услугите Global Beauty Store Ltd да разполага с постоянен обект в страната, поради което законосъобразно и на основание чл. 21, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение на процесните услуги е извън територията на страната.
Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения ревизионен акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.
Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София, чрез процесуалния си представител юрк.. К оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за частична основателност на касационната жалба – по отношение на отказа на правото на приспадане на данъчен кредит и неоснователност в частта на начисления ДДС.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, с който на „О. Б ИТ“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2017 г. в размер на 11 582.80 лева по фактури, издадени от „Васми груп“ ЕООД за доставки на компютърни компоненти за сървъри и е начислен ДДС в общ размер на 59 789.87 лева за данъчни периоди м. 10., м. 11 и м. 12.2017 г. по доставки на услуги, извършени от ревизираното дружество с получател Global Beauty Store Ltd, който осъществява независима икономическа дейност от „постоянен обект“ на територията на Р. Б.
За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК и е подписан с електронен подпис от издателите му. Съдът не е констатирал допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването му. Приел е, че задълженията са определени при спазване на материалния закон.
Относно отказа на правото на приспадане съдът е обосновал извод, че не се установява наличието на реално осъществени предходни сделки. От фактическа страна е приел, че основният предмет на дейност на „Васми груп“ ЕООД, е търговия на дребно с гориво и смазочни материали, а не с компютърни компоненти. В хода на ревизията са направени констатации, че прекият доставчик не е декларирал покупки от соченото като предходен доставчик „СОФТКОМ-97“ ООД. От информационната система на НАП е установено, че това дружество не е декларирало никакви доставки за периода от 01.01.2017 г. до дерегистрацията му по ЗДДС на 23.11.2017 г. От заключението на ССЕ е установено счетоводното отразяване на доставките от жалбоподателя, както и данни за извършване на последващи доставки по договор с „Вилоксофт“ ООД.
Въз основа на тези факти, съдът е обосновал извод, че не са налице условията за признаване на правото на приспадане, съгласно т. 31 от решение на Съда на ЕС по делото „Боник“, С-285/11.
По отношение на начисления ДДС, съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят и Global Beauty Store Ltd са сключили договор за обработка на поръчки и обслужване на клиенти от 01.03.2016 г. по силата на който ревизираното лице се е задължило да предоставя услуги по товарен транспорт на стоки от мястото на вземане към подизпълнители, посочени от възложителя срещу такса с фиксирана ставка от 8.15 евро без ДДС за всички услуги. В изпълнение на този договор, „О. Б ИТ“ ЕООД е издало 11 фактури с предмет „пакетиране и логистика“ на обща стойност 358 739.20 лева с получател Global Beauty Store Ltd и с нулева ставка на ДДС. От писмените обяснения на ревизираното дружество, които съдът е кредитирал като съдържащи неизгодни за дружеството факти, е установено, че стоките се вземат от адрес на „Билкови екстракти – България“ ЕООД и се предават на различни куриери и спедитори в зависимост от крайната дестинация. При извършената насрещна проверка, ревизиращите са констатирали, че „Билкови екстракти – България“ ЕООД извършва доставки на козметични продукти на Global Beauty Store Ltd, за което е издавал фактури. Според органите по приходите след прехвърляне собствеността на стоките, те са останали в склада на доставчика, откъдето са транспортирани посредством услугите на ревизираното лице. Установено е също, че Global Beauty Store Ltd е имал открита разплащателна сметка в страната в Ю. Б АД и в правоотношенията си с банката е действало чрез пълномощник Т.Ц.П тези факти съдът е приел, че Global Beauty Store Ltd следва да се третира като лице, установено на територията на страната по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗДДС, доколкото е установил обект на територията на страна съгласно §1, т. 10 от ДР на същия закон. Доставките на стоки са извършвани от склад, находящ се на територията на страната, поради което услугите, извършени от жалбоподателя са с място на изпълнение на територията на страната. Решението е неправилно постановено.
Основателни са доводите в касационната жалба за съществено нарушение на изискванията по чл. 172а, ал. 2 АПК за мотивиране на съдебния акт. В обжалваното съдебно решение липсва обсъждане на твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства. Не са установени и посочени релевантните за спора факти, пораждащи възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по спорните доставки на стоки от „Васми груп“ ЕООД, съответно фактите, които определят място на изпълнение на извършените от ревизираното дружество услуги на територията на страната.
Относно отказа на правото на приспадане в размер на 11 582.80 лева за данъчен период м. 12.2017 г.:
Неправилно и в нарушение на материалния закон съдът е обосновал изводите си за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит с липса на реално осъществени предходни доставки. Релевантно за възникване на правото на приспадане е реалното осъществяване на преките доставки. Това следва от нормата на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС, чл. 25, ал. 6, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС и чл. 68, ал. 2 ЗДДС. Произходът на стоката и съответно изпълнението на предходните доставки не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане, освен ако от органите по приходите не се твърди и не се докаже въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или е следвало да знае, че сделката, на която се позовава е част от данъчна измама, нагоре по веригата. В разглеждания случай както в хода на ревизията, така и в съдебното производство такива обстоятелства не се твърдят и не се доказват.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства - договори и приемо – предавателни протоколи, приложени към всяка от спорните фактури за доставки на компютърни компоненти за сървъри Supermicro. Нарушението е съществено, тъй като е довело до липса на фактически установявания по релевантните за осъществяването на доставките факти по предаване и получаване на стоките между страните по преките доставки и засяга преценката по приложението на материалния закон.
От чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС следва, че правото на данъчен кредит възниква и се упражнява за действително осъществени доставки. В случая предмет на съдебния спор са доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС – прехвърляне право на собственост или друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 във връзка ал. 2 ЗДДС следва, че възникването на данъчното събитие и изискуемостта на ДДС при доставки като процесните, настъпва към момента на прехвърляне на право на разпореждане. В конкретния случай се касае за доставки на движими вещи, определени по своя род, поради което правото на собственост, съответно правото на разпореждане като собственик се прехвърля към момента на тяхното предаване и получаване между страните по преките доставки.
В случая по делото за предаването и получаването на стоките между „Васми груп“ ЕООД и „О. Б ИТ“ ЕООД са представени приемо – предавателни протоколи, подписани от двете страни, съставени в изпълнение на сключени договори. Тези частни документи, не са оспорени относно тяхната автентичност, поради което е следвало да бъдат обсъдени във връзка с останалите доказателства по делото - заключение на съдебно – счетоводната експертиза за извършени последващи доставки на сървърни системи на Вилоксофт ЕООД по фактура № 229/29.12.2017 г. издадена от ревизираното дружество и представените по делото приемо – предавателен протокол за доставка на 4 броя сървъри Supermicro на 22.12.2017 г., техническа спецификация и протокол от 29.12.2017 г. за проведено обучение.
Необсъждането им от съда представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е от значение за преценката изпълнени ли са условията по т. 31 от делото Боник С-285/11 за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Васми груп“ ЕООД.
По отношение на начисления ДДС в размер на 59 789.87 лева за данъчни периоди м. 10., м. 11 и м. 12.2017 г.:
Принципно вярно съдът е посочил, че спорът не е относно реалното осъществяване на доставките на услуги по пакетиране и логистика, фактурирани от О. Б ИТ ЕООД на Global Beauty Store Ltd, със седалище Р. С, а относно мястото им на изпълнение – извън територията на страната по мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност или по мястото на постоянен обект в страната. Изводите на съда, че получателят на услугите е лице, установено на територията на страна по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗДДС, доколкото е установил обект на територията на страта по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, са изцяло бланкетни. В решението липсват мотиви въз основа на кои обстоятелства съдът приема, че Global Beauty Store Ltd разполага с постоянен обект на територията на страна. Не са обсъдени конкретните факти и възражения направени от дружеството - жалбоподател, в представената по делото писмена защита на процесуалния му представител, че изпращането на стоки от склад на трето лице доставчик „Билкови екстракти – България“ ЕООД отговаря ли на характеристиките на „постоянен обект“, установени константно в практиката на Съда на ЕС и чл. 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2001 на Съвета от 15 март 2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО. По-конкретно съдът не е посочил, въз основа на какви факти приема, че процесният „постоянен обект“ има достатъчно равнище на постоянство и подходяща инфраструктура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените му нужди.
Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като засяга преценката относно мястото на изпълнение на доставките и облагането им с ДДС. В конкретния случай няма спор, че получателят на процесните услуги е данъчно задължено лице. В този случай съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДДС мястото на изпълнение при доставки на услуги, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Доказателствената тежест за установяване на наличието на постоянен обект в страната е на органите по приходите, които твърдят, че мястото на изпълнение на доставките на услуги е в страната, където се намира този обект. В тази връзка съдът е следвало да обсъди 1/ фактическите основания посочени в ревизионния акт и ревизионния доклад, с които органите по приходите обосноват обстоятелството, че Global Beauty Store Ltd разполага с постоянен обект на територията на страната, 2/ всички събрани по делото доказателства, както и 3/ всички твърдения, факти и доводи на ревизираното лице, изложени в писмената защита на процесуалния му представител на л. 405 - л. 408 от първоинстанционното дело.
От изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде отменено. Липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти, препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по приложението на материалния закон в съответствие с чл. 220 АПК, както по отношение на отказа на правото на приспадане, така и по отношение на начисления ДДС. Поради това делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане, съдът следва да даде указания на страните по разпределението на доказателствената тежест и да им даде възможност да ангажират доказателства, При постановяване на съдебния акт, съдът следва да направи установявания по фактите, релевантни за спора относно правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Васми груп ЕООД съобразно мотивите на настоящото решение, както и да посочи фактите, с които обосновава съществуването/несъществуването на „постоянен обект“ по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ЗДДС на Global Beauty Store Ltd, Р. С в страната. При преценката за законосъобразност на начисления ДДС съдът следва да изложи мотиви по въпроса изпращането на стоки от склад на доставчика „Билкови екстракти – България“ ЕООД отговаря ли на характеристиките на „постоянен обект“, установени чл. 11, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2001 на Съвета от 15 март 2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО и в практиката на Съда на ЕС и по-конкретно има ли достатъчно равнище на постоянство и подходяща инфраструктура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените му нужди. В тази връзка, съдът следва да обсъди и възражението на касатора, че по делото не е установено в кой момент е прехвърлена собствеността върху стоките към чуждестранното лице, за да се приеме, че са оставени в склад на доставчика „Билкови екстракти – България“ ЕООД.
С оглед изхода следва да се отмени решението и в частта за разноските. По разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл .226, ал. 3 АПК.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4186/27.07.2020 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 6481/2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.