Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Л. Уъ Ташъмаджалък Д. Д Фе Шиджарет“ А.Ш., регистрирано в Р. Т чрез процесуалния си представител адв. В.К срещу решение № 3350/29.06.2020 г., постановено по адм. дело № 9521/2019 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 32-201737/10.07.2019 г. на директора на ТД „Южна морска“ – гр. Б., с което е отказано опрощаване и възстановяване на определените с решение № 32-25861/31.01.2017 г. на началника на М. Б митнически задължения – мито в размер на 33 033 лв. и ДДС – 95 667 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател в противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК и с принципа на служебното начало съдът не е събрал в производството всички необходими доказателства за постановяване на едно правилно решение (чл. 9, ал. 4 АПК). Касаторът се оплаква, че в нарушение на правото на защита на доверителя му и на принципа на истинност в административния процес (чл. 7 АПК) съдът не е допуснал направените доказателствени искания за изготвянето на съдебни поръчки до Тунис и Италия и назначаването на съдебна експертиза, въз основа на които да установи идентичността на стоките, внесени в Тунис със стоките, които са поставени под режим транзит и са предмет на атакуваното решение. По повод отказа на съда за изготвянето на съдебни поръчки касационният жалбоподател сочи Регламент (ЕО) № 515/97 г., както и Регламент (ЕО) № 2015/1525, с който е изменен Регламент (ЕО) № 1206/2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела. Според касатора обстоятелството, у...