Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, подадена чрез юрк.. К, против решение № 866 от 14.08.2020 г., постановено по адм. д. № 76/2020 г. по описа на Административен съд София-област, отменящо решение № 1361 от 19.12.2019 г., постановено по преписка № КЗК-883/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от [Фирма 1] гр. С.. С решението АССО е осъдил КЗК да заплати на "РСБ Транс" ЕООД разноски по делото в размер на 550 лева.
Касаторът формулира подробни съображения, обуславящи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на акта на КЗК. Претендира присъждането на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация - "РСБ Транс" ЕООД, чрез адвокат Й.У изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът по касация – „Итбул 2018“ ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на КЗК.
Върховен административен съд, Четвърто отделение като взе предвид доводите на страните и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното решение № 866 от 14.08.2020 г., постановено по адм. д. № 76/2020 г. Административен съд София-област е отменил решение № 1361 от 19.12.2019 г., постановено по преписка № КЗК-883/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от [Фирма 1] гр.
От фактическа страна съдът е установил, че „РСБ Транс" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. К. и с предмет на дейност: транспортна дейност, осъществяване на вътрешен и международен автомобилен транспорт-превоз на товари и спедиция; покупка на стоки т. н. „РСБ Транс" ЕООД извършва стопанска дейност по превоз на стоки от 2015 г. като лицензиран превозвач, видно от представени лицензи, пътни листове, Свидетелства за регистрация на товарни автомобили, договори за наем на товарни автомобили, както и стопанска дейност като спедитор от 2015 г. На дружеството е издаден Лиценз № 13091 и заверени копия с №130910006, 130910007 и 130910008 от министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 31.03.2015 г., валиден до 30.03.2025 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение .В специализирания сайт „Спедитор нет" с Интернет адрес www.speditor.net. в профила на дружеството е посочена категория „спедитор/превозвач", като е посочен и собствен автопарк. Регистрацията на сайта е от 01.04.2015г.
„Итбул 2018" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление с. В. и с предмет на дейност: спедиция и международен транспорт, отдаване на автомобили под наем, внос на нови и употребявани автомобили, покупко-продажба на нови и употребявани автомобили, търговия на едро и дребно с всякакъв вид стоки. „Итбул 2018" ЕООД извършва стопанска дейност като спедитор от 2019 г., съобразно представените заявка-договори, товарителници, фактури. В специализирания сайт „Спедитор нет" с Интернет адрес www.speditor.net в профила на дружеството е посочена категория „спедиция“.Регистрирано в същия портал на 21.02.2019г.
КЗК е приела, че е сезирана с твърдения за разпространяване от страна на "Итбул 2018“ ЕООД чрез неговите служители в специализираните форуми на "Спедитор. нет" на информация, която може да увреди доброто име и доверието към "РСБ Транс“ ЕООД, Действията по отношение на които се твърди, че са извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика започват с отваряне на тема със заглавие "Не изпълняват договорени транспорти/относно РСБ Транс на 17.06.2019г. Темата е достъпна и към момента на постановяване на решението на КЗК, заради което комисията е определила процесния период от 17.06.2019г до постановяване на акта на КЗК.
КЗК е приела, че за да се осъществява надлежно стопанска дейност като превозвач, се изисква издаване на съответен лиценз. Издаването на лиценз за дейността представлява препятствие за навлизане на съответния пазар – автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. Следователно конкурентни отношения ще се развият на база и за периода на действие на съответно издадените лицензи.
На „РСБ Транс" ЕООД е издаден лиценз за превоз на товари, както и заверени копия на Лиценза. Прието е, че фактически превоз на товари може да се осъществява и без налични собствени превозни средства - чрез наемане или ползване на чужди. В хода на проучването по настоящата преписка се установи, че за разлика от подателя на искането, „Итбул 2018" ЕООД не притежава лиценз за превоз на товари, както и не се доказва осъществяване на такава дейност чрез наемане на чужди превозни средства.
В хода на проучването е установено още, че „РСБ Транс" ЕООД уговаря Заявки-договор в качеството му на спедитор. Ответното дружество от своя страна, въпреки че не посочва да осъществява превоз на товари като лицензиран превозвач, предоставя доказателства в посока на осъществяване на дейност като спедитор.
Предвид това КЗК приема, че страните в настоящото производство могат потенциално да осъществяват дейност на пазара на превоз на товари както като превозвачи, така и като спедитори. Но предвид, твърденията в искането, установените факти и становищата на страните в настоящото производство, между „РСБ Транс" ЕООД и „Итбул 2018" ЕООД са формирани вертикални отношения между възложител и изпълнител, а не отношения на конкуренция между дружествата. Поради което в настоящия случай за описаните отношения между страните по преписката са неприложими разпоредбите на гл. VII от ЗЗК, т. е. липсва основен елемент от фактическия състав на разпоредбата по чл. 29 от ЗЗК. Поради това Комисията е приела, че "Итбул 2018" ЕООД не е извършило нарушение по чл. 29 и чл. 30 от ЗЗК.
За да отмени решението на КЗК, първоинстанционният съд е приел, че спорен и неизяснен от КЗК по делото е останал въпросът „Итбул“ каква стопанска дейност извършва-на спедитор или и на превозвач.Тъй като видно от приложените в папка 2 „Тайни материали“ писмени документи-фактури издадени през м. октомври 2019г, Итбул е извършал услуги и като спедитор и като превозвач на стоки. Според съда, този въпрос КЗК е следвало да установи по несъмнен начин, включително чрез счетоводна експертиза, която да провери счетоводните документи на Итбул за да отговори на въпроса дали същият извършва единствено спедиция. Дори и да е само спедиция, чрез същата експертиза следва да се установи РСБ Транс осъществявал ли е в процесния период и транспорт и спедиция. Установяването на конкретни и безспорни факти досежно стопанската дейност на двете дружества, е релевантно относно преценката, която трябва да се направи дали двете дружества оперират на един и същ продуктов пазар.
Съдът е счел, че не се потвърждават по несъмнен начин фактическите изводи на КЗК, че двете дружества са единствено в договорни отношения, а не в отношения на конкуренти.
Вярно е, че конкретният повод за публикуваните негативни коментари в интернет сайта по отношение на РСБ Транс от страна на Итбул касаят облигационен спор между тях, разрешим по общия исков ред, но ако двете страни са извършвали дейност на един и същ продуктов пазар, то тези коментари ще следва да се разглеждат на плоскостта на конкуретните отношения.
На следващо място съдът е посочил, за наличие на конкурентни отношения не е достатъчно страните да оперират на един географски пазар, а да извършват дейността си и на един и същ продуктов пазар. От представените в производството доказателства не се установява по ясен и задълбочен начин фактът, приет в мотивите на оспореното решение, че "Итбул " ЕООД е дружество, осъществяващо стопанска дейност като спедитор, а РСБ Транс е дружество осъществяващо стопанската си дейност единствено като превозвач. Съдът е приел, че след подробно установяване на фактите относно осъществяваната стопанска дейност от двете дружества, задължително КЗК следва да изследва въпросът и за потенциалната конкуренция между тях, която от своя страна също е обект на защита от ЗЗК. В тази връзка, Комисията следва да се произнесе и по същество на повдигнатия спор, като обсъди поведението на ответните дружества и от гледна точка на специалната разпоредба на чл. 30 от ЗЗК, посочена в първоначалното искане, която разпоредба забранява увреждането на доброто име и доверието към конкурент или на предлаганите от него стоки или услуги, чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на делото и решаване на съдебния спор не са допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано, съответства на приложимия материален закон. Правните изводи се подкрепят от доказателствата по делото, анализирани в мотивите на решението.
В случая не е спорно, че „РСБ Транс" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. К. и с предмет на дейност: транспортна дейност, осъществяване на вътрешен и международен автомобилен транспорт-превоз на товари и спедиция; покупка на стоки т. н. „РСБ Транс" ЕООД извършва стопанска дейност по превоз на стоки от 2015 г. като лицензиран превозвач, видно от представени лицензи, пътни листове, Свидетелства за регистрация на товарни автомобили, договори за наем на товарни автомобили, както и стопанска дейност като спедитор от 2015 г. На дружеството е издаден Лиценз № 13091 и заверени копия с №130910006, 130910007 и 130910008 от министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията от 31.03.2015 г., валиден до 30.03.2025 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение .В специализирания сайт „Спедитор нет" с Интернет адрес www.speditor.net. в профила на дружеството е посочена категория „спедитор/превозвач", като е посочен и собствен автопарк.Регистрацията на сайта е от 01.04.2015г.
„Итбул 2018" ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление с. В. и с предмет на дейност: спедиция и международен транспорт, отдаване на автомобили под наем, внос на нови и употребявани автомобили, покупко-продажба на нови и употребявани автомобили, търговия на едро и дребно с всякакъв вид стоки. „Итбул 2018" ЕООД извършва стопанска дейност като спедитор от 2019 г.,съобразно представените заявка-договори, товарителници, фактури, В специализирания сайт „Спедитор нет" с Интернет адрес www.speditor.net в профила на дружеството е посочена категория „спедиция“.Регистрирано в същия портал на 21.02.2019г.
КЗК е била сезирана от "РСБ Транс“ЕООД с искане за установяване на нарушение по чл. 30 ЗЗК на дружеството „Итбул 2018“ ЕООД.
Разпоредбата на чл. 30 ЗЗК предвижда забрана за увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. За да е изпълнен фактическият състав, в конкретния случай е необходимо наличието на ясна идентификация на конкурент, съществуването на данни за увреждане на доброто му име и доверието на клиентите към него и да е налице твърдение или разпространяване на неверни сведения и/или представяне на факти в изопачен вид, т. е. деянието може да се осъществи единствено чрез действие. В случая правилно е прието от АССО, че неизяснен от КЗК по делото е останал въпросът Итбул каква стопанска дейност извършва-на спедитор или и на превозвач. Този въпрос КЗК е следвало да установи по несъмнен начин, включително чрез счетоводна експертиза, която да провери счетоводните документи на Итбул, за да отговори на въпроса дали същият извършва единствено спедиция. Дори и да е само спедиция, чрез същата експертиза следва да се установи РСБ Транс осъществявал ли е в процесния период и транспорт, и спедиция. Установяването на конкретни и безспорни факти досежно стопанската дейност на двете дружества, е релевантно относно преценката, която трябва да се направи дали двете дружества оперират на един и същ продуктов пазар. В този смисъл не се потвърждават по несъмнен начин фактическите изводи на КЗК, че двете дружества са единствено в договорни отношения, а не в отношения на конкуренти.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на касатора, че двете дружества са се намирали във вертикални отношения, а именно на възложител и изпълнител. Вярно е, че конкретният повод за публикуваните негативни коментари в интернет сайта по отношение на РСБ Транс от страна на Итбул касаят облигационен спор между тях, разрешим по общия исков ред, но ако двете страни са извършвали дейност на един и същ продуктов пазар, то тези коментари ще следва да се разглеждат на плоскостта на конкуретните отношения. Поради тази причина КЗК е следвало да изследва въпросът дали „Итбул" ЕООД е дружество, осъществяващо стопанска дейност като спедитор, а РСБ Транс е дружество осъществяващо стопанската си дейност единствено като превозвач. Този въпрос, както правилно е приел и съдът, е останал неизяснен. При установяване на фактите относно осъществяваната стопанска дейност от двете дружества, КЗК е следвало да изследва въпроса и за потенциалната конкуренция между тях, която от своя страна също е обект на защита от ЗЗК. Както бе посочено по-горе, неизяснен от КЗК по делото е останал въпросът „Итбул“ каква стопанска дейност извършва-на спедитор или и на превозвач.
Следва да се посочи, че по отношение на двете дружества са налице условия, които биха могли да обусловят конкурентни отношения между тях и, както бе посочено по - горе, наличието на конкретна договорна връзка, не може изначално да предопредели извод в обратната насока. Следва да бъде подчертан факта, че за да осъществява едно дружество надлежно стопанска дейност като превозвач се изисква издаване на съответен лиценз, като издаването на лиценз за дейността представлява в случая бариера за навлизане на съответния пазар - автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение. В случая и двете дружества са лицензирани превозвачи. От друга страна, за осъществяване на спедиторска дейност не съществува специален регистрационен или лицензионен режим, поради което е и принципно възможно "Итбул 2018" ЕООД да осъществява на практика спедиторска дейност, с която да конкурира "РСБ Транс" ЕООД и без нарочно издаден лиценз за това. Още повече, че видно от данните в Търговския регистър, и двете дружества имат като основен предмет на дейност извършването на транспортни и превозни услуги, както и спедиторска дейност. Така, възприемайки тезата за липса на конкурентни отношения между страните, респективно за неприложимост на разпоредбите на глава VII от ЗЗК, само поради наличие на конкретно възникналите облигационни отношения между тях, без да извърши аналитична преценка на приобщените писмени доказателства в контекста на твърденията на всяка от страните за реално осъществяваната от нея дейност, КЗК е постановила необосновано и незаконосъобразно решение, както и правилно е приел първоинстанционният съд. Забраната за нелоялна конкуренция е насочена към защита както на реалната, така и на потенциалната конкуренция, с цел пазарът на стоки и услуги да се развива свободно и да предоставя условия за разширяване на конкуренцията и стопанската инициатива, поради което напълно необоснован се явява изводът, че наличието на конкретни договорни отношения изключва априори възможността да бъдат налице и потенциални конкурентни отношения между тях.
Ето защо, правилно е прието от съда, че доколкото спорът е останал неизяснен от фактическа страна, Комисията следва да прецени характера на поведението на "Итбул 2018" ЕООД с оглед твърденията на "РСБ Транс" ЕООД за нарушение на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 29 ЗЗК чрез публикациите в професионалния сайт за транспортна дейност www.speditor.net. Тя следва да прецени и дали е налице извършено нарушение по чл. 30 ЗЗК от "Итбул 2018" ЕООД, като съответно изследва наличието на предпоставките на посочената разпоредба в контекста на установените факти.
С оглед на гореизложеното, не са установени пороци на съдебното решение, обуславящи касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Формулираните от съда фактически и правни изводи са обосновали постановяването на правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на резултата по спора, на касатора не се дължат разноски за производството пред ВАС. На ответника по касация „РСБ“ Транс“ ЕООД също не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокат, тъй като по делото не са представени доказателства за направените разноски.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 866 от 14.08.2020 г., постановено по адм. д. № 76/2020 г. по описа на Административен съд София-област.
Решението е окончателно.