Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „К. Ш“ ЕООД против решение № 2413/07.05.2020 г. по адм. д. № 4677/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба се обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че са налице законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Прави се искане да бъде отменено решението и се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Митници“, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Димитрова. Моли да се отхвърли касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, а по същество е основателна. Неправилно съдът е приел, че няма доказателства кога Агенция "Митници" е узнала за съдебното решение, с което е отменен нейния акт. От влизане на решението в сила, е следвало да се предприемат действия за заличаване на наложената възбрана. Решението на съда е окончателно и няма задължение за уведомяване на страните, които са длъжни да следят за изхода от спора. Неправилни са изводите на съда за липса на пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт/бездействие на ответника. Представени са части документи, които съдът необосновано не е кредитирал. Решението на съда е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявен иск от „К. Ш“ ЕООД срещу Агенция „Митници“ за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 71 258, 12 лв., произтичащи от незаконосъобразни актове и бездействия на ответника – Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РПНОМ 5800-2/32-170940/22.06.2017 г. и потвърждаващото го Решение № 656-32/267474/28.09.2017 г. на директора на Агенция „Митници“, отменени при обжалването от съда с решение № 7539/11.12.2017 г. по адм. дело № 11140/2017 г. и продължаващо бездействие на администрацията, изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение и непредприемане на действия за заличаване наложената с отмененото постановление възбрана, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащането й.

Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел е, че по делото не е доказана третата предпоставка за отговорността на ответника. Съдът е посочил, че нито предварителния договор, нито допълнителното споразумение към него, на които се основава ищецът за уговаряне на платената като обезщетение сума имат достоверна дата, която се сочи в тях – 25.04.2017 г. и 22.08.2017 г., а едва с предявяването им като доказателство в съда, с исковата молба, може да се приеме достоверна дата – 30.04.2017 г. или евентуално, предвид представената вносна бележка и доказаното плащане по банков път - 01.03.2018 г. Според съда, ищецът е прехвърлил имот с наложени възбрани и е поел задължение, те да бъдат заличени, като изпълнението на това задължение е зависило от едно трето лице – митническата администрация. В случая връзката на имуществената вреда, представляваща платеното обезщетение, е пряка именно с въпросната уговорка по допълнителното споразумение на ищеца с неговия контрагент, а не с дейността на митническата администрация.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил представените доказателства и е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция.

От фактическа страна по делото е установено, че на 09.06.2017 г. дружеството е декларирало внос на мрежа за строителството. При извършена митническа проверка е прието, че внесената стока не отговаря на декларирания тарифен код в митническата декларация, съставен е АУАН на дружеството, а за обезпечаване на вземанията по него са издадени две постановления за налагане на обезпечителни мерки, с които се налагат запор и възбрана върху недвижимия имот на жалбоподателя, за обезпечаване на митническо задължение в размер на 23 856, 32 лв. Ищецът е обжалвал постановлението, с което се налага втора обезпечителна мярка – възбрана върху недвижимия имот - Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РПНОМ 5800-2/32-170940/22.06.2017 г., отменено е с решение на АССГ от 11.12.2017 г. по адм. дело № 11140/2017 г. Едновременно с тези производства е издадено Решение № РЗМ-5800-447/32-228282/16.08.2017 г. на началника на митница „Столична“, с което дружеството е задължено да доплати допълнителни задължения - мито, антидъмпингово мито и ДДС в общ размер 30 910, 80 лв. В срока за доброволно изпълнение на 23.08.2017 г. ищецът внесъл сумите. Предвид това плащане началникът на Митница „Столична“ отменил двете постановления, вдигнал запорите и заличил възбраната, с № 59327/12.09.2017 г. от входящия регистър на Агенцията по вписванията – Имотен регистър.

На 25.04.2017 г. ищецът е сключил със „С. П“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на описания имот, който е бил обект на наложените възбрани, с № 39021/22.06.2017 г. и с № 54159/18.08.2017 г. Съгласно предварителния договор, ищецът е поел задължение да продаде имота на купувача най-късно до 31.08.2017 г., като декларира, че към момента на сключване на договора имотът не е обременен с никакви тежести. Окончателният договор за покупко-продажба е сключен на 22.08.2017 г. В този ден нотариусът по сделката е установил вписване на двете възбрани от Митница „Столична“, за което уведомил страните, които след провеждане на преговори и преди сключване на окончателния договор, подписали допълнително споразумение към предварителния договор за покупко-продажба, в което договорили закупуване на имота, като продавача се задължил да предприеме всички зависещи от него действия за заличаване на възбраната в срок до 01.12.2017 г. на двете възбрани, в противен случай продавачът се задължава да заплати на купувача обезщетение в размер на 71 258, 12 лв., като изричното условие е и двете възбрани да бъдат заличени към посочената дата.

Административният съд е изложил обосновани мотиви, че предварителният договор от 25.04.2017 г. и споразумението от 22.08.2017 г., сключени между „К. Ш„ ЕООД и „Сила плас“ ЕООД не са с достоверна дата и следва да бъдат преценявани заедно с всички доказателства по делото.

Фактите по делото не са спорни и те категорично сочат, че към датата на изповядване на покупко-продажбата на процесния имот - 22.08.2017 г., наложената възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РПНОМ 5800-2/32-170940/22.06.2017 г. върху недвижимия имот, предмет на продажбата, все още не е била вдигната. Дружеството-ищец е обжалвало това постановление пред АССГ и делото е приключило с отмяна на постановлението, съгласно решение на АССГ от 11.12.2017 г. по адм. дело № 11140/2017 г. От това следва, че „К. Ш„ ЕООД е пристъпил към продажба на възбранения имот, съзнавайки отговорността, която поема с прехвърлянето на имот, върху който има учредени тежести.

Този извод следва и от сключеното споразумение на 22.08.2017 г. между страните по сделката, в което те изрично посочват, че върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба, има наложени две възбрани от страна на Митница „Столична“. В споразумението продавачът декларира, че е съгласен да продаде имота, като се задължава в срок до 01.12.2017 г. наложените възбрани да бъдат заличени, въпреки че по отношение на едната възбрана е имало висящо съдебно производство. Поемането на такова задължение, което не зависи от неговите действия, следва да се преценява като съзнателно поемане на риска да изплаща уговорените със споразумението парични задължения. Вместо да развали предварителния договор, самият ищец е предпочел да сключи окончателен договор за покупко-продажба на възбранения недвижим имот, поемайки задължението за заплащане на обезщетенията по допълнителното споразумение от 22.08.2017 г.

Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че претендираните от ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт – постановлението за налагане на възбрана, отменено от съда и от бездействието от страна на администрацията на ответника. С оглед изложените по-горе съображения, въпреки знанието за наложените върху имота му тежести, ищецът е сключил окончателния договор за покупко-продажба и е поел задължение в споразумението от 22.08.2017 г. за изплащане на претендираните суми на дружеството-купувач по сделката. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2413/ 07.05.2020 г. по адм. д. № 4677/2018 г. по описа на Административен съд – София-град

ОСЪЖДА „К. Ш“ ЕООД да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „К. Ш“ ЕООД против решение № 2413/07.05.2020 г. по адм. д. № 4677/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. В касационната жалба се обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява се, че са налице законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Прави се искане да бъде отменено решението и се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – Агенция „Митници“, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Димитрова. Моли да се отхвърли касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, а по същество е основателна. Неправилно съдът е приел, че няма доказателства кога Агенция "Митници" е узнала за съдебното решение, с което е отменен нейния акт. От влизане на решението в сила, е следвало да се предприемат действия за заличаване на наложената възбрана. Решението на съда е окончателно и няма задължение за уведомяване на страните, които са длъжни да следят за изхода от спора. Неправилни са изводите на съда за липса на пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния административен акт/бездействие на ответника. Представени са части документи, които съдът необосновано не е кредитирал. Решението на съда е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по предявен иск от „К. Ш“ ЕООД срещу Агенция „Митници“ за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 71 258, 12 лв., произтичащи от незаконосъобразни актове и бездействия на ответника – Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РПНОМ 5800-2/32-170940/22.06.2017 г. и потвърждаващото го Решение № 656-32/267474/28.09.2017 г. на директора на Агенция „Митници“, отменени при обжалването от съда с решение № 7539/11.12.2017 г. по адм. дело № 11140/2017 г. и продължаващо бездействие на администрацията, изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение и непредприемане на действия за заличаване наложената с отмененото постановление възбрана, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до изплащането й.

Съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Приел е, че по делото не е доказана третата предпоставка за отговорността на ответника. Съдът е посочил, че нито предварителния договор, нито допълнителното споразумение към него, на които се основава ищецът за уговаряне на платената като обезщетение сума имат достоверна дата, която се сочи в тях – 25.04.2017 г. и 22.08.2017 г., а едва с предявяването им като доказателство в съда, с исковата молба, може да се приеме достоверна дата – 30.04.2017 г. или евентуално, предвид представената вносна бележка и доказаното плащане по банков път - 01.03.2018 г. Според съда, ищецът е прехвърлил имот с наложени възбрани и е поел задължение, те да бъдат заличени, като изпълнението на това задължение е зависило от едно трето лице – митническата администрация. В случая връзката на имуществената вреда, представляваща платеното обезщетение, е пряка именно с въпросната уговорка по допълнителното споразумение на ищеца с неговия контрагент, а не с дейността на митническата администрация.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил представените доказателства и е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция.

От фактическа страна по делото е установено, че на 09.06.2017 г. дружеството е декларирало внос на мрежа за строителството. При извършена митническа проверка е прието, че внесената стока не отговаря на декларирания тарифен код в митническата декларация, съставен е АУАН на дружеството, а за обезпечаване на вземанията по него са издадени две постановления за налагане на обезпечителни мерки, с които се налагат запор и възбрана върху недвижимия имот на жалбоподателя, за обезпечаване на митническо задължение в размер на 23 856, 32 лв. Ищецът е обжалвал постановлението, с което се налага втора обезпечителна мярка – възбрана върху недвижимия имот - Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РПНОМ 5800-2/32-170940/22.06.2017 г., отменено е с решение на АССГ от 11.12.2017 г. по адм. дело № 11140/2017 г. Едновременно с тези производства е издадено Решение № РЗМ-5800-447/32-228282/16.08.2017 г. на началника на митница „Столична“, с което дружеството е задължено да доплати допълнителни задължения - мито, антидъмпингово мито и ДДС в общ размер 30 910, 80 лв. В срока за доброволно изпълнение на 23.08.2017 г. ищецът внесъл сумите. Предвид това плащане началникът на Митница „Столична“ отменил двете постановления, вдигнал запорите и заличил възбраната, с № 59327/12.09.2017 г. от входящия регистър на Агенцията по вписванията – Имотен регистър.

На 25.04.2017 г. ищецът е сключил със „С. П“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на описания имот, който е бил обект на наложените възбрани, с № 39021/22.06.2017 г. и с № 54159/18.08.2017 г. Съгласно предварителния договор, ищецът е поел задължение да продаде имота на купувача най-късно до 31.08.2017 г., като декларира, че към момента на сключване на договора имотът не е обременен с никакви тежести. Окончателният договор за покупко-продажба е сключен на 22.08.2017 г. В този ден нотариусът по сделката е установил вписване на двете възбрани от Митница „Столична“, за което уведомил страните, които след провеждане на преговори и преди сключване на окончателния договор, подписали допълнително споразумение към предварителния договор за покупко-продажба, в което договорили закупуване на имота, като продавача се задължил да предприеме всички зависещи от него действия за заличаване на възбраната в срок до 01.12.2017 г. на двете възбрани, в противен случай продавачът се задължава да заплати на купувача обезщетение в размер на 71 258, 12 лв., като изричното условие е и двете възбрани да бъдат заличени към посочената дата.

Административният съд е изложил обосновани мотиви, че предварителният договор от 25.04.2017 г. и споразумението от 22.08.2017 г., сключени между „К. Ш„ ЕООД и „Сила плас“ ЕООД не са с достоверна дата и следва да бъдат преценявани заедно с всички доказателства по делото.

Фактите по делото не са спорни и те категорично сочат, че към датата на изповядване на покупко-продажбата на процесния имот - 22.08.2017 г., наложената възбрана с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № РПНОМ 5800-2/32-170940/22.06.2017 г. върху недвижимия имот, предмет на продажбата, все още не е била вдигната. Дружеството-ищец е обжалвало това постановление пред АССГ и делото е приключило с отмяна на постановлението, съгласно решение на АССГ от 11.12.2017 г. по адм. дело № 11140/2017 г. От това следва, че „К. Ш„ ЕООД е пристъпил към продажба на възбранения имот, съзнавайки отговорността, която поема с прехвърлянето на имот, върху който има учредени тежести.

Този извод следва и от сключеното споразумение на 22.08.2017 г. между страните по сделката, в което те изрично посочват, че върху недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба, има наложени две възбрани от страна на Митница „Столична“. В споразумението продавачът декларира, че е съгласен да продаде имота, като се задължава в срок до 01.12.2017 г. наложените възбрани да бъдат заличени, въпреки че по отношение на едната възбрана е имало висящо съдебно производство. Поемането на такова задължение, което не зависи от неговите действия, следва да се преценява като съзнателно поемане на риска да изплаща уговорените със споразумението парични задължения. Вместо да развали предварителния договор, самият ищец е предпочел да сключи окончателен договор за покупко-продажба на възбранения недвижим имот, поемайки задължението за заплащане на обезщетенията по допълнителното споразумение от 22.08.2017 г.

Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че претендираните от ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт – постановлението за налагане на възбрана, отменено от съда и от бездействието от страна на администрацията на ответника. С оглед изложените по-горе съображения, въпреки знанието за наложените върху имота му тежести, ищецът е сключил окончателния договор за покупко-продажба и е поел задължение в споразумението от 22.08.2017 г. за изплащане на претендираните суми на дружеството-купувач по сделката. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2413/ 07.05.2020 г. по адм. д. № 4677/2018 г. по описа на Административен съд – София-град

ОСЪЖДА „К. Ш“ ЕООД да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.

Решението е окончателно.