Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влезли в сила решение № 6974 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6576/2019 г. от Административен съд - София град и решение № 9127 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1431/2020 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение.

Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. В тази връзка посочва решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК молителят обосновава с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, по което твърди, че по различен начин е бил разрешен идентичен случай. Иска влезлите в сила съдебни решения да бъдат отменени на посочените основания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, представлявано от упълномощения представител адвокат Георгиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, за процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

С решение № 6974 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6576/2019г. от Административен съд - София град Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-357/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР и състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото постановление по НАХД № 1218/2015 г. по описа на Районен съд – В. Т, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от същото наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски по КНАХД № 10027/2016 г. на Административен съд – В. Т, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото съдебно решение КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 553, 81 лв., представляваща съдебни разноски, направени пред АССГ, като е отхвърлена претенцията за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. С определение № 9794/16.12.2019 г. по адм. дело № 6576/2019 г. АССГ е изменил решението в частта му за разноските като е присъдил в полза на „Електроразпределение Север” АД цялата претендирана сума от 842 лв.

С решение № 9127/08.07.2020 г. по адм. дело № 1431/2020 г. тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отменил решението в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., както и в частта за разноските за сумата над 130 лв. и вместо това е отхвърлил като неоснователен предявения от „Електроразпределение Север“ АД иск против КЕВР за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие отменено наказателно постановление за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв.; в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума над 300 лв. за разликата до 1356 лв.; оставил е в сила решението в останалата му част; отменил е определение № 9794 от 16.12.2019 г. по същото дело и е осъдил КЕВР да заплати на „Електроразпределение Север“ АД съдебни разноски в размер на 87, 61 лв. за касационната инстанция.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, които са нови, т. е. не са включени във фактическия материал по делото. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

В молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК като ново обстоятелство се сочи решение на СЕС от 22.10.2010 г. по дело С-279/2009 г., въз основа на което се обосновава твърдение, че ефективна съдебна защита по адм. дело № 6576/2019 г. по описа на Административен съд - София град от електроразпределителното дружество е можела да се осъществи с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не същото да ангажира адвокатско дружество.

На първо място, следва да се отбележи, че с решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 СЕС се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. Същото не може да бъде разглеждано като ново обстоятелство и доказателство. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧОС може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. от АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон.

На второ място следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото следва да не са били известни на страната. Посоченото решение на СЕС съществува много преди възникване на спора между страните и при проявена процесуална активност молителят е могъл да наведе доводи въз основа на него при разглеждане на спора за имуществените вреди. Същото е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, респ. същото не попада и в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство цитираното определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба.

На трето място следва също да се отбележи, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е настоящият случай.

С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 от АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи решение № 5064 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6455/2017 г. от Административен съд – София град, по което КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв., съставляващи разноски във връзка с обжалването на Наказателно постановление № НП – 202 от 31.01.2015 г., отменено с решение на Районен съд – Русе, като решението на Административен съд – София град е отменено с решение № 1349 от 31.01.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. дело № 12433/2018 г. и вместо него е постановено друго, с което претенцията за заплащане на имуществените вреди е отхвърлена като неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на молителя, основани на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., издадено от ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, че между същите страни има две влезли в сила съдебни решения по идентичен спор, които си противоречат.

По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Т. То решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Тълкуването на нормата на чл. 239, т. 4 от АПК е в смисъл, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълен идентитет – едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. В случая има наличие на едни и същи страни, но спорът и основанието не са същите. Всяко от наказателните постановления си има специфика – орган който го издава, правно основание за издаване, адресат. Това, че се касае за еднотипни наказателни постановления – за еднотипно нарушение, извършено от един и същи нарушител, издадени са от един и същ административен орган, не води до извод, че те са идентични и че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични – между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор. Макар и да са извършени от един и същи нарушител, нарушенията са извършени по различно време и място, която особеност изключва идентичността на споровете по тяхната законосъобразност на плоскостта на чл. 239, т. 4 от АПК.

Отделно от това претенцията по соченото в искането за отмяна решение на ВАС е била отхвърлена поради това, че страната не я е доказала - доказателството за извършен разход за заплатен адвокатски хонорар– не е било представено по делото по оспорване на наказателното постановление, а не поради това, че такава не се дължи по принцип, каквито доводи развива подателят на искането за отмяна.

Останалите доводи, съдържащи се в искането за отмяна са по съществото на спора между страните, поради което не следва да бъдат обсъждани.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Направеното искане на КЕВР за отмяна на влезлите в законна сила решение № 6974 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6576/2019 г. на Административен съд – София град и решение № 9127 от 08.07.2020г. по адм. дело № 1431/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. съгласно представените по делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие, фактура от 14.10.2020 г. и нареждане за кредитен превод.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на влезли в законна сила решение № 6974 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6576/2019 г. на Административен съд – София град и решение № 9127 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 1431/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране с административен адрес: гр. С., бул.„К. Д“ № 8-10, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., В. Т–Е, бул.„В. В“ № 258, [ЕИК], разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. Решението не подлежи обжалване.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за отмяна на влезли в сила решение № 6974 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6576/2019 г. от Административен съд - София град и решение № 9127 от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1431/2020 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение.

Като правни основания на искането за отмяна са посочени чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната. В тази връзка посочва решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК молителят обосновава с решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, по което твърди, че по различен начин е бил разрешен идентичен случай. Иска влезлите в сила съдебни решения да бъдат отменени на посочените основания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, представлявано от упълномощения представител адвокат Георгиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, за процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно.

С решение № 6974 от 18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6576/2019г. от Административен съд - София град Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-357/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР и състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото постановление по НАХД № 1218/2015 г. по описа на Районен съд – В. Т, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от същото наказателно постановление, състоящи се в направени от ищеца разноски по КНАХД № 10027/2016 г. на Административен съд – В. Т, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Със същото съдебно решение КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 553, 81 лв., представляваща съдебни разноски, направени пред АССГ, като е отхвърлена претенцията за разликата до пълния предявен размер от 842 лв. С определение № 9794/16.12.2019 г. по адм. дело № 6576/2019 г. АССГ е изменил решението в частта му за разноските като е присъдил в полза на „Електроразпределение Север” АД цялата претендирана сума от 842 лв.

С решение № 9127/08.07.2020 г. по адм. дело № 1431/2020 г. тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отменил решението в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв., както и в частта за разноските за сумата над 130 лв. и вместо това е отхвърлил като неоснователен предявения от „Електроразпределение Север“ АД иск против КЕВР за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие отменено наказателно постановление за разликата над 300 лв. до пълния претендиран размер от 1356 лв.; в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сума над 300 лв. за разликата до 1356 лв.; оставил е в сила решението в останалата му част; отменил е определение № 9794 от 16.12.2019 г. по същото дело и е осъдил КЕВР да заплати на „Електроразпределение Север“ АД съдебни разноски в размер на 87, 61 лв. за касационната инстанция.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага извода, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под „нови обстоятелства” следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора имат значение на юридически или доказателствени факти, които са нови, т. е. не са включени във фактическия материал по делото. Под „нови писмени доказателства” следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

В молбата за отмяна по отношение на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК като ново обстоятелство се сочи решение на СЕС от 22.10.2010 г. по дело С-279/2009 г., въз основа на което се обосновава твърдение, че ефективна съдебна защита по адм. дело № 6576/2019 г. по описа на Административен съд - София град от електроразпределителното дружество е можела да се осъществи с наличния човешки ресурс от служители със специални знания в областта на правото, а не същото да ангажира адвокатско дружество.

На първо място, следва да се отбележи, че с решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09 СЕС се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. Същото не може да бъде разглеждано като ново обстоятелство и доказателство. Трайна и последователна е практиката на Върховния административен съд, че за разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 от АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧОС може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 от ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Решенията на СЕС по преюдициални запитвания могат да бъдат съобразени при формиране на волята на съда при разрешаването на правния спор. Тези актове обаче не могат да бъдат взети предвид в производството по чл. 237 и сл. от АПК и да обосноват отмяна на влезли в сила решения, тъй като по този извънреден ред не се осъществява контрол върху тълкуването и прилагането на материалния закон.

На второ място следва да се има предвид, че новите обстоятелства от съществено значение за делото следва да не са били известни на страната. Посоченото решение на СЕС съществува много преди възникване на спора между страните и при проявена процесуална активност молителят е могъл да наведе доводи въз основа на него при разглеждане на спора за имуществените вреди. Същото е публикувано в бр. C 55/19.02.2011 г. в Официален вестник на ЕС, поради което именно от този момент решението следва да се счита за узнато от третите лица, респ. същото не попада и в хипотезата на новооткрито обстоятелство. По изложените аргументи не е новооткрито обстоятелство цитираното определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на Публичната служба.

На трето място следва също да се отбележи, че цитираното решение на СЕС не покрива предмета на спора пред националния съд. Последното разглежда възможността за предоставяне на правна помощ на юридическо лице, което не може да заплати дължимите разноски по водене на дело и да си осигури процесуално представителство под формата на правна помощ, какъвто не е настоящият случай.

С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 от АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено друго влязло в сила съдебно решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова се сочи решение № 5064 от 27.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6455/2017 г. от Административен съд – София град, по което КЕВР е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1356 лв., съставляващи разноски във връзка с обжалването на Наказателно постановление № НП – 202 от 31.01.2015 г., отменено с решение на Районен съд – Русе, като решението на Административен съд – София град е отменено с решение № 1349 от 31.01.2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. дело № 12433/2018 г. и вместо него е постановено друго, с което претенцията за заплащане на имуществените вреди е отхвърлена като неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на молителя, основани на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., издадено от ОСГК на ВКС и първа и втора колегия на ВАС, че между същите страни има две влезли в сила съдебни решения по идентичен спор, които си противоречат.

По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Т. То решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Тълкуването на нормата на чл. 239, т. 4 от АПК е в смисъл, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълен идентитет – едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. В случая има наличие на едни и същи страни, но спорът и основанието не са същите. Всяко от наказателните постановления си има специфика – орган който го издава, правно основание за издаване, адресат. Това, че се касае за еднотипни наказателни постановления – за еднотипно нарушение, извършено от един и същи нарушител, издадени са от един и същ административен орган, не води до извод, че те са идентични и че решенията по делата по тяхното оспорване са идентични – между едни и същи страни, на едно и също основание и по един и същи спор. Макар и да са извършени от един и същи нарушител, нарушенията са извършени по различно време и място, която особеност изключва идентичността на споровете по тяхната законосъобразност на плоскостта на чл. 239, т. 4 от АПК.

Отделно от това претенцията по соченото в искането за отмяна решение на ВАС е била отхвърлена поради това, че страната не я е доказала - доказателството за извършен разход за заплатен адвокатски хонорар– не е било представено по делото по оспорване на наказателното постановление, а не поради това, че такава не се дължи по принцип, каквито доводи развива подателят на искането за отмяна.

Останалите доводи, съдържащи се в искането за отмяна са по съществото на спора между страните, поради което не следва да бъдат обсъждани.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Направеното искане на КЕВР за отмяна на влезлите в законна сила решение № 6974 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6576/2019 г. на Административен съд – София град и решение № 9127 от 08.07.2020г. по адм. дело № 1431/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. съгласно представените по делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие, фактура от 14.10.2020 г. и нареждане за кредитен превод.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за отмяна на влезли в законна сила решение № 6974 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6576/2019 г. на Административен съд – София град и решение № 9127 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 1431/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране с административен адрес: гр. С., бул.„К. Д“ № 8-10, да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. В., В. Т–Е, бул.„В. В“ № 258, [ЕИК], разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението не подлежи обжалване.