Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Р. К – С. В“ ЕООД, гр. С. В, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1027 от 03.08.2020г., постановено по адм. дело № 2623 от 2019г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-02000218005307-091-001/08.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, потвърдена с Решение № 167/20.09.2019г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" / ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът превратно е тълкувал клаузите на процесния договор за наем, в резултат на което е достигнал до необосновани правни изводи. Сочи, че спорният автомобил е предоставян под наем единствено за посочените дати, но не и целогодишно. Аргументира тезата, че по своята правно същност процесният договор е рамков, като с него се определят общите условия за наемане на автомобила. Поради това клаузите му не предвиждат цена за отдаване под наем за една година, нито постоянното ползване на автомобила. Подчертава, че наемателят не се нуждае ежедневно от спорния автомобил, тъй като притежава и други МПС, за които е представил свидетелства за регистрация. Акцентира, че съдът не е съобразил данните от представената пътна книжка на спорния автомобил, които опровергават заключението, че същият е ползван целогодишно от наемателя. Позовава се на проведена предходна ревизия за периода 2015- - 31.10.2017г., през който дружеството е осъществявало идентична дейност, но с издадения в нея РА не са...