Р Е Ш

Е Н И Е

№ 298

София,

07 юли 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,

първо

наказателно отделение, в съдебно заседание на

16 юни две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Т.

ЧЛЕНОВЕ: И. А.

Б. И.

при участието на секретаря А. К

и в присъствието на прокурора А. Г

изслуша докладваното от съдията

И. А

н.

дело № 283/2009 година.

Производството е образувано по повод искане на

осъдения Н. В. З., за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение №

243 от 10.11.2008 год. по в. н.о. х.д. № 584/2008 год. на Окръжен съд - гр. П..

В искането, като основание за проверка на въззивното

решение е посочено нарушение на процесуалния и материален закон. Отправено е

искане в алтернативна даденост - за отмяна на атакувания въззивен

акт и връщане на делото за ново разглеждане, респ. упражняване на правомощието

по чл. 354, ал. 1, т. 2 пр. последно НПК.

Осъденият, редовно уведомен не се явява в

съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Представителят на

Върховната касационна прокуратура намира искането на осъденото лице за

неоснователно.

Гражданските ищци не

участват в касационното производство.

Върховният касационен

съд, след като прецени основателността на постъпилото искане, правилността на

въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното

дело, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на осъдения е

процесуално допустимо. Съдебният акт е постановен на 10.11.2008год., а искането

– постъпило във ВКС на РБ на 11.05.2009год., т. е. в законоустановения по

чл. 421, ал. 3 НПК срок.

Разгледано по същество,

е неоснователно по следните съображения:

С присъда от 01.10.2007год. по н. о.х. д. №

2541/08 год. на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия Н. В. З. за

виновен в това, че през периода 01.01.2006год до 27.06.2006год., в съучастие

като съизвършител с подсъдимия Н, с десет броя

компютърни конфигурации разпространил компютърни програми-развлекателен

софтуер, без необходимото по чл. 18, ал. 2 от ЗАПСП съгласие на носителя на

съответното авторско право и са причинени значителни вредни последици в размер

на 5671.84лв., поради което и на основание чл. 172а, ал. 3, във вр. с ал. 1НК е осъден при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на

шест месеца лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок, като

подсъдимият е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за

формите на изпълнително деяние „записва” и „възпроизвежда.

Присъдата е атакувана

пред Окръжен съд-гр. Пазарджик и с решение № 489/14.12.2007год. по в. н.о. х.д.

№2541/2007год. е потвърдена.

По искане на осъденото

лице ВКС на РБ - първо НО, с решение № 362/11.06.2008год. по н. д. №

270/2008год., е отменено въззивното решение по реда на възобновяването и

делото - върнато на Окръжен съд - Пазарджик за ново разглеждане.

Въззивното решение,

постановено при новото разглеждане на делото, с което е изменена присъдата, в

частта, относно размера на причинените вредни последици, е предмет на

настоящата проверка.

Не може да бъде

споделено виждането на молителя, свързано с несъставомерност

на извършеното деяние. Както е отбелязано и в отменителното

решение на ВКС на РБ, доказателствените източници са обсъдени според

действителното им съдържание. Вън от всякакво съмнение, молителят, заедно с

подсъдимият Т след получаване на закупените на лизинг от свид.

Д. П. компютърни конфигурации и оригинални материални носители на

развлекателния софтуер, кодове за достъп и след сключване на лицензионни договори с представител на носителя на

авторското право, са го инсталирали и започнали да го отдават под наем.

Нееднократно З. се е афиширал като съсобственик на компютърния клуб, находящ се

в кафене”Е” и безспорно е установена съпричастността му по извършването на

техническата дейност, относно инсталирането на процесните

програми. Личното участие на този подсъдим, е свързано практически със

записването и възпроизвеждането на защитения продукт и коментара на тези две

форми на изпълнително деяние, за които подсъдимите са признати за невинни и

оправдани, е само в контекста на установяване на съзнание у тях, че

последващата им дейност е забранена от закона. Подсъдимите са притежавали

правото да запишат и възпроизведат развлекателния софтуер и са оправдани по

това обвинение Но за да се свърже поведението им - отдаване под наем, извън

срока на лицензионния договор, е необходимо да се

проследи хронологията на събитията. Именно в тази насока са и разсъжденията на

въззивния съд – законно придобиване на визирания софтуер, но незаконното му

разпространение, поради което изтъкнатите доводи в искането за процесуална незаконосъобразност, са несъстоятелни.

Съгласно легалната

дефиниция на „разпространение на произведение”, дадена в параграф 2, т. 4 от

Допълнителните разпоредби на ЗАПСП, една от проявните

му форми е отдаването под наем. Именно такова правоотношение е възникнало между

двамата подсъдими и посетителите на компютърния клуб, които са заплащали наемна

цена срещу възможността да ползват компютърните конфигурации, с инсталираните

на тях интерактивни игри. Законосъобразни са изводите на въззивната инстанция

за липсата на изрично съгласие на правоносителя за

този вид използване на защитения от ЗАПСП продукт след изтичане на лицензионния договор, сключен между дистрибуторите на

територията на България на съответните компании, носители на авторските права

върху инсталираните в компютърните системи интерактивни игри и крайния

потребител. Несъстоятелни са доводите, изтъкнати в искането за противоречие в

мотивите на атакувания съдебен акт, свързани с възможностите за отдаване под

наем на защитения продукт. В искането неправилно под общ знаменател са

поставени всички правоносители, но видно от материалите

по делото, разрешението по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП не е идентично. Така

напр., компаниите, продаващи интерактивни видеоигри на българския пазар, с

търговски представител „П”, никога не се давали разрешение за ползването им, ч.

отдаване под наем и инсталираните програмни продукти не са били обект на лицензионно договаряне.

Този различен режим на

изразено съгласие на носителите на авторските права е изходната база, за

определяне на справедлива пазарна стойност на защитения продукт. По отношение

инкриминирания софтуер, собственост на компаниите, които не са изразили изрично

съгласие за отдаването му под наем, пазарната цена за тяхното придобиване за

домашно ползване, е единствената ценова основа за определяне размера на вредите

на правоносителите при неправомерното им използване.

За останалите-пазарната стойност на развлекателния софтуер се определя от

носителя на авторското право, даващ съгласие за разпространение на територията

на страната, в съответната валута, за единичната му покупка от съответния вид,

модификация и период. Когато компютърната програма е инсталирана и

възпроизведена повече от един път, сумарната стойност се получава, като се

умножи единичната стойност по броя на инсталациите/какъвто е конкретния

случай/. За това са и несъстоятелни заявените в искането доводи, свързани с

материална незаконосъобразност на атакуваното

решение, по отношение размера на настъпилите вредни последици, определен на

базата на пазарния механизъм за обектите на интелектуална собственост,

механизъм изцяло съобразен със задължителните указания, дадени от ВКС на РБ в отменителното решение.

По изложените

съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения Н. З. за

възобновяване на наказателно дело, следва да бъде оставено без уважение, като

неоснователно.

Водим от горното,

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

О. Б. У

искането на осъдения Н. В. З. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно

решение № 243/10.11.2008год., по в. н.о. х.д. № 584/08год. на Окръжен

съд-Пазарджик.

Решението не подлежи на

обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: