№ 343

гр.София, 08 юли 2009 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б,

Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори

юни две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

П. Т.

ЧЛЕНОВЕ:

К. К.

Н. Д.

със секретар Румяна

Виденова

при участието на прокурора Р. К.

изслуша докладваното от

председателя

(съдията) П. Т.

наказателно дело под № 329/2009 година

Осъденият И. Г. И. е отправил на 15 май 2009 год. искане по реда за възобновяване на наказателните дела (гл. 33 НПК), оспорвайки осъждането си от районния съд-В. Т-като първа инстанция, и от окръжния съд в същия град – като втора инстанция.

Първоинстанционната присъда - № 43 от 21 януари 2009 год. по нохд № 1049/2008 год., е за хулиганството по чл. 325, ал. 1 НК, извършено на 28 май 2008 год.; на И. е наложено наказание пробация с двегодишен срок за включените в нея три мерки (двете задължително налагани и още една-включването в програми за обществено въздействие) и обществено порицание.

Второинстанционното (въззивно) решение - № 70 от 17 април 2009 год. е за изменение на присъдата с намаляне на една година на срока на пробацията.

Искането на осъдения за възобновяване на делото съдържа позоваване на всички основания, свързани с касационните (чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с 348, ал. 1 НПК), както и доводи, които подателят смята, че са в тяхна подкрепа; изходът на делото е видян с отмяна на осъждането и ново произнасяне по обвинението в районния съд или с оправдаване още във ВКС.

В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът, който е за отхвърляне на искането за възобновяване на делото.

Върховният касационен съд намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане.

Липсват основания за възобновяване на делото.

Неточно се твърди, че инкриминираното поведение на И. се е изразило само в нарушения по Закон за движение по пътищата, но доколкото такива нарушения са извършени, погрешно се смята, че те могат да бъдат санкционирани само по този закон. В случая някои от действията на осъдения са илюстрация тъкмо на добилия гражданственост израз „хулиганство по пътя”: демонстративното няколкократно движение с автомобила в кръг, и то в градско кръстовище и с отнемане на предимството на други водачи, последвано от жеста „среден пръст” на полицая, опитал се да го спре със стоп-палка. Друг е въпросът, че от делото не личи И. да е бил наказан за това си поведение и по ЗДП, което би било напълно законосъобразно.

В съдебните актове наистина липсват изрично мотиви за това, че непристойните действия на осъдения „са достигнали до съзнанието на конкретни представители на обществото”, но такъв престъпен резултат не е предвиден в състава на чл. 325 НК. Хулиганското престъпление, както е известно, е от вида на т. нар. формални (на просто извършване), за които е от значение обективната годност да бъде засегнат техния обект.

ВКС не споделя и оценката на осъдения, че дори да се приемат за установени някакви негови неправомерни действия, те са с по-ниска степен на обществена опасност – по Указа за борба с дребното хулиганство, а не по НК. Това разминаване със законосъобразната оценка е всъщност логическа последица и от отношението на осъдения към доказателствата в подкрепа на обвинението; то стига даже до голословното отричане на някои от тях – например св. М, не само е потвърдил отнасянето към колегата си П., но именно той е свидетелствал за конкретните изрази към него „днес си капитан, утре си майор, вдругиден си пенсионер, не си ми на бизнеса и на парите, че ще ме спираш” (проток. от съд. заседание в РС, л. 36, гърба).

Още по-малко основателни са възраженията срещу оформянето на съдебните актове при конкретизиране на инкриминираното поведение; в тази насока не се отчита единството между тяхната диспозитивна и мотивировъчна част, а претенцията за пунктуално формулиране на всеки непристоен жест или всяка непристойна дума няма никаква подкрепа в процесуалния закон.

Тенденциозността (необективността), която осъденият смята, че е в основата на осъждането му, вероятно съществува в неговото съзнание, но ВКС не вижда конкретната й подкрепа в твърдения като това, че „наблюдаващият прокурор е бивш следовател… в приятелски отношения с по-голяма част от служителите… на МВР-В. Т” или, че „В рамките на ВТОС… е честа практика… деянията винаги да се квалифицират по чл. 325, ал. 1 от НК…, винаги да има „скъсан пагон” или „джоб”.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е израз на подценяване на извършеното – то се обсъжда само „теоретично”(хипотетично) като мярка за санкцията. Ако тежестта на престъплението се обсъжда обаче реално (както би трябвало), няма как да бъде подминато и важното значение на предишното наказване на И. преди 3 години пак по чл. 325, ал. 1 НК, което осъденият не отчита, но ВКС вижда като най-сериозния довод за необходимостта от по-чувствително репресивно въздействие върху него.

Ръководен от изложеното и с оглед останалите приложими разпоредби от гл. 33 НК, ВКС – І наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 70 от 17 април 2009 год. по внохд № 94/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: