О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

София, 01.03. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,Трето г. о.,в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр. дело № 4403 по описа за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. Ж. чрез адв.М. П. срещу решение № ІІ-14/3.08.18г. по в. гр. дело № 47/18г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 1764 от 3.11.17г. по гр. дело № 291/15г. на Бургаския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от същата страна против Военно формирование 32890 – [населено място] искове за разликата между дължимото 60.59 лв до присъдените от първоинстанционния съд 11 955.11 лв, представляващи възнаграждение /обезщетение по чл. 136а ал. 54 вр. с чл. 203 ал. 2 ЗОВС/отм./и чл. 194 ал. 2 ЗОВС – за некомпенсирани с почивки дежурства, за превишението на месечната продължителност на служебното време в рамките на удълженото служебно време, в периода от 1.08.2003г. до 20.01.12г.,както и за присъждане на законна лихва за сумата над 60.59 лв до присъдените 11 955.11 лв, считано от 20.01.15г. до окончателното изплащане, и за разликата над дължимите 14.20 лв, представляващи мораторна лихва до присъдените 2 807.23 лв, за периода от 1.09.12г. до 19.01.15г.

Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси:1.Възможно ли е правото сам да определи почивката си по чл. 136а ал. 4 КТ на военннослужещ, работещ при условия на удължено служебно време да се погаси с кратката три годишна давност, без да е направено волеизявление на работодателя за това и възможно ли е възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес; 2. Как правото на почивка на военнослужещ е погасено по давност, преди прекратяване на служебното му правоотношение, след като давността не се прилага служебно, а само по възражение на насрещната страна; 3. При наличие на материална разпоредба в специалния закон / чл. 194 ал. 8 ЗОВСРБ и чл. 154 ал. 3 и ал. 3 ПКВС /отм./вр. с чл. 203 ал. 3 ЗОВСРБ /отм/,с която се предвижда, че компенсирането с почивка на веоннослужещ, работещ в условия на удължено служебно време става единствено по заповед на командира на поделението, без да е предвидена възможност за веоннослужещия сам да определи дните си за почивка, то тогава как правото му да ползва почивка е погасено с кратката тригодишна давност, когато неговото право не е могло по законов ред да бъде упражнено единствено по негова инициатива, следователно не би могло да бъде защитено и по съдебен ред; 4.След като военнослужещ, давайки 24- часови дежурства работи в условия на удължено служебно време, няма право на парична компенсация, докато е на военна служба, а единствено на почивка, как при прекратяване на служебното му време правото му да претендира заплащане на неизползваните почивки се е погасило и то с кратката 3 –годишна давност; 5.При непълнота на специалния закон – ЗОВСРБ по отношение на удълженото служебно време, следва ли да намерят приложение правилата на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител, който урежда отношенията по престирането на труда на държавните служители, каквито са и военнослужещите; 6.Щом началният момент на вземането на военнослужещия за възнаграждение за положен труд над нормалната продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки е моментът на прекратяване на служебното му правоотношение, защо въззивният съд присъжда лихва за забава от месеца, следващ полагането на дежурството, а не от момента на неговата изискуемост.

В отговор по чл. 287 ГПК ответникът по касационната жалба Военно формирование 32890- Б. чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт А. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

С определение № 75 от 20.02.19г. състав на Четвърто г. о. на ВКС е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по ТД № 6/17г. на ОСГК на ВКС.

След приемане на тълкувателното решение, с определение № 60 от 15.02.22г. на състав на Трето г. о. на ВКС производството по делото е възобновено.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че през 2001г. ищецът С. Ж. е бил произведен в звание „лейтенант“ и назначен на офицерска длъжност „помощник командир на кораб“ в поделение 26970 – Б. на В. към МО,а през 2008г. е преназначен в поделение 34590 – Б.,както и че служебното му правоотношение е прекратено със заповед № КВ-352/14.08.12г. на Министъра на отбраната, а със заповед № 230/28.09.12г. на командира на поделението е бил отчислен от списъчния състав, като „капитан – лейтенант“ – „командир на десантен кораб“, считано от 29.09.12г.По делото не е било спорно, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения за времето на правоотношението са му били изплатени от ответното военно формирование.Прието е за установено, че за процесния период от време са налице неизползвани и съответно неплатени компенсации за положени от ищеца наряда в размер на 2160 часа, за които се дължи възнаграждение като за извънреден труд по смисъла на чл. 136а ал. 5 КТ.Назначеното пред първата инстанция вещо лице е посочило, че възнаграждението за извънреден труд в съответствие с посочените часове възлиза на сумата 11 955.11 лв, която е присъдена от Бургаския районен съд.

Въззивният съд не е възприел становището на първоинстанцинния съд, че давност по отношение на процесните вземания до прекратяване на трудовото правоотношение не тече.Изложил е подробни съображения, като се е позовал и на практика на ВКС, че давностният срок тече от момента на възникване на правото на военнослужещия да поиска да упражни правото си на почивка за некомпенсираните наряди.В конкретния случай правоотношението между страните е прекратено на 29.09.12г.,а искът е предявен на 20.01.15г.Направен е извод, че ако към този момент са останали некомпенсирани с почивка часове в превишаване на служебното време, те следва да се обезщетят с пари, но за период три години преди предявяване на иска – т. е. за периода от 20.01.12г. до 29.09.12г./датата на прекратяване на правоотношението/.Съдът е приел заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза и за периода от 20.01.12г. до 29.09.12г. е присъдил сумата 60.59 лв за положения от ищеца труд над нормалната до увеличената продължителност на служебното време, който не е компенсиран с почивки.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса :“ В кой момент възниква вземането на заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24 часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение”, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с ТР № 6/17г. от 11.02.22г. по т. д.№ 6/17г. на ОСГК на ВКС.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-14/3.08.18г. по в. гр. дело № 47/18г. на Бургаския окръжен съд .

Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.