№ 73

София, 01.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 3516/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 10336 от 22.04.2021 г. по гр. д. № 3136/2017 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Д. Л., М. Л., Л. Л. /починала в хода на въззивното производство и заместена от наследниците си по закон И. Т. и Х. Д./, И. Т., Х. Д., Л. Д. и В. А. искове по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на „Метрополитен” ЕАД, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл. № *, к. л. 152, в план за регулация на местност СПЗ „М. п. – О.“, с площ по графични данни от 2 300 кв. м., означена по букви А-Б-В-Г-А и оцветена в зелен цвят на скица съм заключение на съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решение от 10.11.2008 г. по адм. дело №1132/2007 г. на СГС и реална част от имот пл. № *, к. л. 152, местност СПЗ „М. п.“ в размер на 1 874 кв. м., означена по букви и цифри 2-В-Г-Д-1-2, оцветена в зелен цвят на скица към експертиза, неразделна част от решение от № 11112/24.10.2008 г. по адм. дело № 5310/2008 г. на ВАС, представляващи част от имот с идентификатор *** по КККР на София, с обща площ на имота 258 770 кв. м., трайно предназначение на територията урбанизирана – „За друг вид застрояване“, с номер по предходния план *, кв. 4, парцел *,*,*,* и означени по цифри 9, 2,3, 7,8, 9,2, с площ от 4 174 кв. м., оцветена в оранжево, на приложената скица към заключение от 11.11.2016 г. /неразделна част от решението/, като ответникът бъде осъден да предаде владението върху същия. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Столична община.

Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от Д. Р. Л., М. Р. Л., И. С. Т., Х. М. Д., Л. Х. Д. и В. Х. А., чрез пълномощника адв. С. К.-В., с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които се сочи, че са постановени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „в кои случаи е допустимо събирането на нови доказателства във въззивното производство“. Твърди се противоречие с решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г., четвърто г. о., решение № 328/15.05.2014 г. по гр. д. № 805/2012 г. на четвърто г. о. и решение № 60/17.03.2014 г. по гр. д. № 4474/2013 г. на трето г. о.; 2. „длъжен ли е въззивният съд съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задължението си във връзка с доклада, настъпва ли преклузия за събиране на нови доказателства“; сочи се противоречие с решение № 314/13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г. на четвърто г. о. и решение № 287/08.02.2013 г. по гр. д. № 472/2012 г. на второ г. о. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по жалбата с писмен отговор оспорва наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Третото лице-помагач не изразява становище.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното:

В исковата молба ищците са въвели като придобивно основание за правото си на собственост възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция през 2008 г., в качеството им на наследници на Д. Л. С..

С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че притежава право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП /отм./. Посочил е, че ищцовото дружество е правоприемник на общинска фирма „Метрополитен“, като на последното е предоставено правото на стопанисване и оперативно управление. Процесният терен е бил включен в капитала на образуваното еднолично търговско дружество с общинско имущество.

С решение № 0141/19.12.2008 г. ОСЗ-Н. И. /влязло в сила на 24.01.2009 г./ е възстановила правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху имот, представляващ нива от 4.609 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. „К.“, част от имоти № *, *, кад. лист 151 и от кадастрален план изработен 2003 г., въз основа на решение за имот № * на СГС по адм. дело №1132/2007 г. и за имот № *- решение №11113/24.10.2008 г. на ВАС по адм. дело №5310/2008 г.

С влязло сила на 09.12.2008 г. решение по адм. д. № 1132/2007 г. на СГС, в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е определена като незастроена част от бивш имот пл. № *, к. л. 152, сега попадащ в план за регулация на м. „СПЗ М. п. – О.“, с площ по графични данни от около 2 300 кв. м., обозначени по букви А-Б-В-Г-А, оцветена в зелен цвят на скица, приложена към заключението. С решение № 11112/24.10.2008 г. по адм. д. № 5310/2008 г. на ВАС, е определена като незастроена частта от имот пл. № *, к. л. 152 в местност „СПЗ М. п.-О.“ в размер на 1 874 кв. м., която част е оцветена в зелено и е обозначена с букви и цифри 2ВГД12 на скица към заключението. Със заповед № РД-57-103/30.10.2012 г. на кмета на Столична община е отказано да се отпише от актовите книги за общински имоти на район „Л.“ част от имота по акт за общинска собственост № 5138/18.03.1998 г., касаещ процесните части от възстановените имоти, тъй като са общинска собственост и са включени в капитала на „Метрополитен“ ЕАД.

С решение № 30 /протокол № 51/ от 30.11.1998 г. на основание чл. 62, ал. 2 и параграф 2 от ПЗР на ТЗ Столичният общински съвет е увеличил Уставния фонд на ОФ „Метрополитен“ от 2 326 000 лева на 43 613 988 000 лева за сметка на преоценъчния резерв след ревалоризация на активите и пасивите към 31.12.1997 г. Този фонд е намален чрез изваждане от състава на Д. на съоръжения, представляващи публична общинска собственост по Приложение № 1 с балансова стойност 31 098 280 лв. Взел е решение за преобразуване на ОФ „Метрополитен“ в еднолично акционерно дружество с общинско имущество „Метрополитен“ ЕАД с капитал 12 515 708 000 лв., разпределен в 12 515 708 броя поименни акции с номинална стойност по 1 000 лв., формиран на основата на балансовата стойност на основния капитал на общинската фирма по баланса към 31.12.1997 г. Утвърдил е капитала на „Метрополитен“ ЕАД, формиран на основата на балансовата стойност на основния капитал на общинската фирма към 31.12.1997 г., в състава на който влизат имотите и ДМА по приложение № 2. В него е посочено включване в капитала на дружеството на имотите частна общинска собственост, в това число и земи по трасето на метрото и депото в[жк]с балансова стойност 126 794 лв.

Преобразуването е вписано с решение №3/26.02.1999 г. по ф. д. № 2926/1990 г. С решение № 248 на Столичен общински съвет по протокол 17, т. 10 от 31.05.2012 г. е отказано намаляване на капитала на едноличните търговски дружества, собственост на Столична община със стойността на описани в решението недвижими имоти, вкл. е отказано да бъде намален капитала на „Метрополитен“ ЕАД с имотите по преписка рег. № 08-19-312/2009 г. на наследниците на Д. С..

По делото не спорно, че едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична община, както и, че ответното дружество владее процесния имот.

В първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че възстановеният имот е означен по цифри 9, 2,3, 7,8, 9,2, с площ от 4 174 кв. м. и оцветен в оранжево. Същият попада изцяло в УПИ ***, кв. 4 по действащия регулационен план на м. “СПЗ М. п.-О.“, одобрен със заповед от 1999 год. В имота са разположени сгради, служещи за ремонт и престой на мотриси на метрото. Пред въззивната инстанция също са събрани съдебно-технически експертизи, като от основното заключение се установява, че имотите с №№ * и *, в които са включени процесните реални части, са били част от един голям имот с пл. № * /записан на ТКЗС към 1991 г./. Към момента на постановяване на реституционното решение процесният имот вече е бил определен с границите си и е бил включен в урбанизирана територия, чиито граници са били определени с регулационния план от 1999 г. До влизане в сила на ЗСПЗЗ няма данни имотът да е бил общинска или държавна собственост. Доколкото към Приложение № 2 по протокол № 51830.11.1998 г. на СОС няма графичен материал вещото лице не е могло да определи, дали процесният имот попада в посочените там „земи по трасето на метрото и депото в[жк]. Към настоящия момент процесният имот попада в УПИ *** и е част от поземлен имот с идентификатор *** с площ 246 343 кв. м. Изменението на ПИ с идентификатор *** и образуването от него на ПИ с идентификатор *** е станало със заповед № 18-8455-08.11.2017 г. на Началника на С. – София. УПИ *** се ползва изцяло от ответника и е ограден с масивна ограда. Почти целият имот е зает от железопътни линии. Част от имот № * (извън процесния имот) попада върху сграда, представляваща депо за мотриси. Към изготвяне на експертизата пред първата инстанция през 2007 г. това депо е било в строеж. Процесният имот попада върху бетонирана площадка, зелени площи и подходи към сградата (депото). На комбинирана скица към допълнителното заключение възстановените по ЗСПЗЗ части от тях са обозначени с цифрите 9, 2,22, 3,7, 8,9, 2 и са с площ 4 174 кв. м., а по цифрови данни-4 332 кв. м. Не може да се установи дали възстановеният имот попада в границите на имота, отчужден със заповед № АО-07-413/27.02.1978 г. на ИК на СГНС.

Във въззивната инстанция са приети писмени доказателства, представени от „Метрополитен“ ЕАД с молби от 16.01.2019 г. и 29.12.2020 г. Съдът е предоставил възможност за тяхното ангажиране след служебното допускане и изслушване на експертизата. С определение от 06.08.2020 г. е отменил дадения ход по същество. Допълнил е доклада, като е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи във връзка с приложимата норма на пар. 6, ал. 6 ДР на ЗППДОП /отм./, че възстановеният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на общинската фирма, факта на преобразуването и включването в капитала на процесния имот.

Видно от протокол от 08.02.1978 г. и заповед от 27.02.1978 г. на председателя на ИК на СГНС, издадена на основание чл. 95 ЗТСУ /отм./, са отчуждени от АПК „Средец“ недвижими имоти пл. № *, *, * с площ 575 500 кв. м. за нуждите на Софийски метрополитен – метродепо и строителна база, находящи се в [населено място], местност „М. п. – О.“. С акт № 3/02.04.1979 г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите за база за строителство на метрото е извършено въвеждане във владение на Дирекция „Метрополитен“ – БСМ върху 575.5 дка неполивна обработваема земя, собственост на АПК „Средец“ – ФСЖ „Мрамор“ и 107 дка частни имоти, намиращи се в землището на[жк], парцел *** по градоустройствения план на населеното място, при граници: изток и юг – блок на ФСЖ „Мрамор“, запад – Форта, река и блок на ФЖС „Мрамор“, север – частни имоти и блок на ФЖС „Мрамор“. Частните имоти са отчуждени от Димитровски РНС. С акт № 4827/15.04.1994 г. е актуван като държавен „част от блок на АПК, засят с ръж и пшеница с площ от 575 500 кв. м.“ /описан в заповедта/. Предоставен е за оперативно управление на държавната организация Софийски метрополитен – депо и строителна база. В акт № 5138/18.03.1998 г. за частна общинска собственост е посочено, че имотът е предоставен за стопанисване и управление на ОФ „Метрополитен“.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че единственото допустимо възражение на ответника е, че процесният имот е включен в капитала му при преобразуване на общинска фирма „Метрополитен“ в „Метрополитен“ ЕАД. Посочил е, че не следва да бъдат разглеждани възраженията му, въведени пред въззивната инстанция, че не са били налице предпоставки за възстановяване на процесния имот, тъй като същият е застроен. Това възражение е несвоевременно заявено, като обстоятелството каква част от заявения за възстановяване имот е незастроена и подлежи на възстановяване, е установено със съдебни решения. Те обвързват държавата и нейните правоприемници /доколкото имотът, от който се твърди да е част възстановяваният/, е бил държавна собственост, която по-късно е преминала в общината, а от нея в „Метрополитен“ ЕАД при преобразуването на общинската фирма в търговско дружество. Следователно, след като със съдебно решение, с което е упражнен пряк контрол за законосъобразност, противопоставимо на „Метрополитен“ ЕАД е прието, че процесният имот е незастроен, то не следва да се приема възможност ответникът да оспорва това обстоятелство, тъй като, съгласно чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен.

Посочил е, че съгласно § 11, ал. 1 от ДР на ЗПСПК, аналогичен на §6, ал. 6 от ДР на ЗППДОП /отм./, които норми са императивни, в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Когато акциите или дяловете - собственост на държавата или на общината, са недостатъчни за удовлетворяване исканията на правоимащите, те се обезщетяват с компенсаторни записи за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с дялове и акции. Уреденото в посочената разпоредба правило е самостоятелна пречка да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ земи, които са включени в капитала на търговски дружества, повече от 50% от чийто капитал е държавен или общински /капиталът на „Метрополитен“ ЕАД е 100 % общински/. Нормата на чл. 17а ЗППДОП /отм./ е приложима и по отношение на общинските фирми и предприятия. При съобразяване на т. 2Г от тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, е посочил, че за да премине собствеността у преобразуваното дружество е достатъчно имотът да е държавен (съответно общински), той да е бил предоставен за стопанисване или управление на държавно (общинско) предприятие, същото да се преобразува и в акта за преобразуването имотът да не е изрично изключен от активите, които преминават у преобразуваното дружество. Извършил е анализ на писмените доказателства, от които е установено, че през 1978 г. са отчуждени земи от АПК „Средец“ в размер на 575 500 кв. м. за нуждите на Софийски метрополитен – метродепо и строителна база. Имотът е актуван като държавен през 1994 г., като е предоставен за оперативно управление на Софийски метрополитен – метро и строителна база. След влизане в сила на ЗОС, на 18.03.1998 г. имотът е актуван като общински с акт № 5138, като видно от същия имотът е предоставен за стопанисване и управление на общинската фирма. Впоследствие с решението на СОС по протокол № 51 от 30.11.1998 г. същата е преобразувана в еднолично търговско дружество „Метрополитен“ ЕАД, като капиталът му е формиран от активите на общинската фирма към 31.12.1997 г., в която се включва и имуществото по Приложение № 2 /“земи по трасето на метрото и депото в[жк]/. С акта за преобразуването не са изключвани от капитала недвижими имоти, а само съоръжения, поради което е приел, че в капитала на „Метрополитен“ ЕАД са включени всички земи, които са били в баланса на общинската фирма към 31.12.1997 г. В баланса са били включени всички имоти, предоставени за стопанисване и управление, а тъй като към март 1998 г. такъв е и имотът от 575 200 кв. м. по акта, с оглед на което е заключил, че същият е бил в баланса на ОФ „Метрополитен“ и към 31.12.1997 г., още повече, че в Приложение № 2 изрично са посочени земи по протежение на метрото и депото, с каквото предназначение е посоченият имот. По силата на преобразуване на общинската фирма в „Метрополитен“ ЕАД, последното дружество е станало собственик на 575 500 кв. м., находящи се в „М. п. – О.“, предназначени за депо и строителна база на метрото. Изследвал е дали възстановеният на ищците имот е част от имота, който е включен в капитала на ответника. Посочил е, че експертизите не дават категорично заключение дали процесният имот попада в имота на ответника, тъй като към никой от представените по делото актове и протоколи няма графична част. Направил е заключение, че процесният имот е част от имота, включен в капитала на ответника, въз основа на установеното, че имоти пл. №№ * и *, част от които е възстановеният на ищците имот, са съседни и са били част от един голям имот с пл. № *. По плана от 1999 г. двата имота попадат в УПИ **. Този УПИ попада в имот с идентификатор към настоящия момент *** който е с площ 246 343 кв. м. УПИ ** се ползва изцяло от „Метрополитен“ ЕАД и е ограден с масивна ограда. В него са разположени няколко сгради, служещи за ремонт и престой на мотрисите на метрото в София. Почти целият двор е зает от железопътни линии. Част от имот № * (извън процесния имот) попада върху сграда, представляваща депо за мотриси. След като включените в капитала на „Метрополитен“ ЕАД 575 500 кв. м. в местността „М. п. – О.“ са предназначени за депото и строителната база на метрото, строителството на последните е извършено, видно от акт за узаконяване от 1993 г. и разрешение за ползване № 79/27.04.1998 г. от една страна, а от друга страна, процесният имот е установено, че се намира в района на депото на метрото, то очевидно процесният имот попада и е част от включените в капитала на „Метрополитен“ ЕАД недвижими имоти, отредени за строеж на депо и строителна база. След като процесният имот е включен в капитала на ответното дружество през 1998 г., което дружество е 100 % собственост на Столична община, то към 2008 г. е била налице пречката за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ по §11, ал. 1 от ДР на ЗПСПК, аналогичен на § 6, ал. 6 ЗППДОП /отм./ и ищците са имали само право на обезщетение с акции на дружеството.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият поставен в изложението процесуалноправен въпрос е обоснован с доводи за недопустимо събиране на нови доказателства във въззивното производство. Същите са събрани след допълване на доклада по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК от въззивния съд и при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК. Цитираната от касаторите съдебна практика е постановена преди приемането на тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, чиито постановки са съобразени от въззивната инстанция. След разпределение на доказателствената тежест съдът е дал указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че ответникът не сочи доказателства за посочените обстоятелства, доказването на които е възложено в негова тежест. Тези нови доказателства са допустими пред въззивната инстанция /в този смисъл е и решение № 54 от 25.03.2014 г. по гр. д. № 3066 от 2013 г. на ВКС, четвърто г. о./. В цитираното в изложението решение № 60/17.03.2014 г. по гр. д. № 4474/2013 г. на ВКС, трето г. о., е посочено, че според разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Именно от тази група доказателства са събраните от въззивната инстанция.

Поставеният втори въпрос не кореспондира на установеното по делото изпълнение на задълженията на въззивната инстанция във връзка с доклада. Поради изложените съображения по първия въпрос, възможността за представяне на нови доказателства от ответника не е била преклудирана. В цитираната в жалбата съдебна практика е възприето, че съдът не указва на страната, че не сочи достатъчно доказателства за определени обстоятелства, каквито не са дадените указания в настоящата хипотеза. В случая те са свързани и с приложението на императивна материалноправна норма /тази на пар. 6, ал. 6 ДР на ЗППДОП-отм./, поради което съдът е бил длъжен и служебно да обезпечи нейното приложение.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност не е обосновано с конкретни доводи. Същата не се разкрива директно от мотивите на обжалвания съдебен акт.

В обобщение следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по касация трябва да се присъдят разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. /юрисконсултско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10336 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3136/2017 г. на Софийски апелативен съд.

Осъжда Д. Р. Л., М. Р. Л., И. С. Т., Х. М. Д., Л. Х. Д. и В. Х. А., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6, адв. С. К. – В., да заплатят на „Метрополитен” ЕАД, [населено място], сумата 300 лв. – разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: