О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 37 гр.София, 01.03.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2022 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба вх. № 69377/07.12.2021г. от „Космос енерджи“ЕООД за изменение на решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I т. о. в частта за разноските, като се претендира увеличаване на присъдените в полза на молителя разноски от 36 000лв. на 60 000 лв.

Подадена е и молба вх. № 70099/29.12.2021г. от Държавата, чрез министъра на финансите за изменение на същото решение в частта за разноските, като се претендира отмяна на присъдените разноски от 36 000лв., евент. тяхното намаляване. Идентична на посочената молба е и тази с вх.№581/17.01.2022г.

Страните взаимно оспорват насрещните си молби.

ВКС намира, че молбите по чл. 248, ал. 1 ГПК са допустими, но по същество се явяват неоснователни.

Производството по т. д. № 2022/2020г. на ВКС, I т. о. е било образувано по касационна жалба от Държавата, представлявана от минисъра на финансите против решение № 640/11.03.2020 г. по в. т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която: 1/ е отменено решение № 1253/11.02.2016г. по гр. д. №4697/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД над сумата от 3 136 933, 17лв. до сумата от 3 912 253, 75лв., както и в частта, в която съдът е присъдил сумата от 29 589, 19лв., на основание чл. 86 ЗЗД и вместо него е осъдил Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД на „К. Е. ЕООД сумата от 775 320, 58 лв. без ДДС, ведно със законната лихва, върху сумата от 3 912 253, 75лв. без ДДС, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2012г. до окончателното й изплащане, която главница представлява стойността на обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца вследствие на изграждането на буферен склад за съхранение и обработка на наливни товари с капацитет 5 000 куб. м. и съпътстващи съоръжения към корабно място 20А, пристанище Бургас, като следва: помпена станция буферен склад с идентификатор 07079.618.203.1., едноетажна сграда със застроена площ от 52кв. м.; административна сграда буферен склад с идентификатор 07079.618.203.2., едноетажна сграда със застроена площ от 156 кв. м.; трайно прикрепени към имота съоръжения: 5 бр. складови резервоари за дизелово гориво; операторна зала; ЕРП и технологична помпена станция; механична и електро-работилница; противопожарна помпена станция за морски води и инсталация за пожарогасене; открити тръбопроводи за връзка между буферен склад и корабно място 20А; резервоар за замърсени технологични и дъждовни води с помпа; резервоари за битово-фекални води; площадкови инженерни мрежи; районно осветление;система за измерване и контрол; вътрешнозаводски улици, площадки, тротоари и благоустрояване, ограда, автоматизирана система „автоналивна естакада с възел за биодизел“, система „Измервателен възел-изход“, автоматизирана система за предаване на данни, всички изградени в поземлен имот публична държавна собственост с идентификатор 07079.618.203. в [населено място], с площ от 5 104 кв. м. и 2/ е потвърдено решение №1253/11.02.2016 г, по гр. д. №4 697/2012г. на Софийски градски съд в частта, в която Държавата, представлявана от Министъра на финансите е осъдена да заплати на „К. Е. ЕООД сумата от 3 136 933, 17лв., представляваща стойността на обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца вследствие на изграждането на горепосочените подобрения и е осъдена Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати съдебно-деловодни разноски.

С определение № 321/28.05.2021г. по т. д. № 2022/2020г. на ВКС, I т. о. е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 640/11.03.2020 г. по в. т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1253/11.02.2016г. по гр. д. №4697/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът е присъдил сумата от 29 589, 19 лв., на основание чл. 86 ЗЗД и вместо него е постановено друго за осъждане на Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати законната лихва, върху сумата от 3912253, 75лв. без ДДС, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2012г. до окончателното й изплащане, а в останалата обжалвана част не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

В същото определение съставът на ВКС е отложил произнасянето по въпроса за присъждане на съдебни разноски с окончателното съдебно решение.

С решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I т. о. е било частично отменено решение № 640/11.03.2020 г. по в. т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд и вместо него е било постановено друго за осъждане на Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на „К. Е. ЕООД законната лихва, върху сумата от 100 000 лв. от датата на предявяване на иска – 26.03.2012 г. до окончателното й изплащане, а върху сумата от 3 812 253, 75лв. от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК - 18.02.2015 г. до окончателното й изплащане. По отношение на разноските е осъдена Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на „К. Е. ЕООД сумата от 36 000 лв., представляваща сторените от последното разноски пред касационната инстанция в частта по касационната жалба на Държавата, по която не е допуснато касационно обжалване, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

В мотивите на горепосоченото решение ВКС е изложил съображения, че по недопуснатата до касационно обжалване част от решението на САС относно главница в общ размер на 3 912 253, 75 лв. следва да се присъдят разноски на ответника по касационната жалба - „К. Е. ЕООД. Тъй като се касае до разноски по отношение на осъществена защита срещу касационната жалба в частта, с която не е допуснато касационно обжалване, то съставът на ВКС е приел, че срокът за представяне на доказателства за разноски по отговора на касационната жалба, по която не е допуснато касационно обжалване, е до закритото съдебно засадение – 22.04.2021 г. В него са представени доказателства и със списъка на разноските е поискана само сумата от 36 000 лв., която и следва да се присъди на „К. Е. ЕООД.

Неоснователни са доводите в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „К. Е. ЕООД, че срокът за представяне на доказателства за разноските в коментираната част не бил преклудиран, тъй като съдът е отложил произнасянето си по тях със съдебното решение. Следва да се има предвид, че съдът е отложил постановяването на определение по искането за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба, доколкото още с определението по чл. 288 ГПК е следвало да реши въпросът за дължимите разноски за касационната жалба в частта срещу въззивното решение, която не е била допусната до касационно обжалване, защото в това закрито заседение приключва касационното производство в тази част, на осн. чл. 81 ГПК. Той не е отложил закритото заседание по чл. 288 ГПК, нито е насрочил ново заседание по разноските във връзка с частта от касационната жалба, по която не е било допуснато касационно обжалване. ВКС е изходил от необходимостта да реши комплексно въпроса за всички дължими в процеса разноски – и по недопуснатата част, и по допуснатата част от касационната жалба. Отлагането във времето на постановяването на определение по чл. 81 ГПК не разширява процесуалната възможност на ответника по касацията да представи най-късно до приключване на заседанието по чл. 288 ГПК доказателства в подкрепа на искането си за присъждане на разноски, направени във връзка с проведената защита срещу касационната жалба в частта, с която не е било допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.

Ето защо молба вх. № 69377/07.12.2021г. от „Космос енерджи“ЕООД е неоснователна.

По молба вх. № 70099/29.12.2021г. на Държавата:

Представените от „Космос енерджи“ЕООД доказателства във връзка с извършените от него разноски в размер на 36 000 лв. към датата на заседанието по чл. 288 ГПК за осъществуване на защита срещу касационната жалба на Държавата – договор, фактури и преводни нареждания, в достатъчна степен обосноват извод за действително извършване на посочените разноски.

Предвид материалния интерес по касационното дело в недопуснатата част /3912550лв./, фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, неоснователно се явява искането на Държавата за присъждане на адвокатско възнаграждение под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2004г. за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. От една страна минимално дължимото адвокатско възнаграждение е от 60 783 лв. с ДДС или 45 587, 25лв., т. е. поисканото и присъдено от 36 000лв. е под минимума. От друга страна спорът разкрива значителна фактическа и правна сложност – тринадесет правни въпроса – както процесуалноправни, така и материалноправни, само по отношение недопуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение. Следва да се отчете и че настоящата касационна инстанция се явява втора по ред по спора между страните, което налага и преценка на приложението на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Предвид изложеното и молба вх. № 70099/29.12.2021г. на Държавата по чл. 248 , ал. 1 ГПК се явява неоснователна.

Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 69377/07.12.2021г. от „Космос енерджи“ЕООД и молба вх. № 70099/29.12.2021г. от Държавата, чрез министъра на финансите, за изменение на решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на ВКС, I т. о. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: