Р Е Ш Е Н И Е

№ 7София, 01.03. 2022 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕБОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

с участието на секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3/2021 г.

Производството е по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

Образувано е по иск на „Родекс Инвест“ ЕООД, [населено място] против Ц. Д. Ц. от [населено място] за прогласяване нищожността на решение № 2020-02-04-033-2019 по в. а. д. № 033/2019г., постановено от Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, [населено място].

Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 19, ал. 1 ГПК поради липса на компетентност на сезирания арбитражен съд, произтичаща от обстоятелството, че с него е разрешен спор, една от страните по който е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета.

Ответникът – Ц. Д. Ц. от [населено място] – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен по съображения, изложени в писмен отговор от 25.11.2021 г., поддържани и в съдебно заседание на 26.01.2022 г.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на иска:

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.

По основателността на иска:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, компетентността на арбитражния съд е изключена за имуществени спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона...