О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125

гр.София, 28.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 3507/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Интранс“ ЕООД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд № 260112 от 20.05.2021 г. по гр. д.№ 137/ 2021 г., с което е отменено изцяло решение на Дупнишки районен съд по гр. д.№ 789/ 2020 г., след което по предявените от К. С. С. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 334/ 13.04.2020 г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ, К. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „общ работник“, касаторът е осъден да му заплати 1 571 лв обезщетение за оставане без работа за период 13.04.2020 г. – 13.10.2020 г. и е разпределена отговорността за таксите и разноските по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя като основание за допускане на обжалването материалноправен въпрос, който при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъде уточнен в следния смисъл: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи в мотивите на съдебния си акт какви фактически и правни изводи прави. Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с...